Заради осакатения референдум избирателната активност наесен няма да е висока

ГЕРБ може да привлече 1,2-1,3 млн. избиратели, а БСП да не достигне заявените 600 000

Значението на предстоящите след около седемдесет дни местни избори е критично за политическите партии. Кампанията започна сравнително рано и става все по-агресивна. Както и до сега, основната арена на противопоставяне е националната политика. В оставащите до изборите седмици ще бъдат положени много усилия за атака срещу правителството и управляващото мнозинство. Във фокуса на тези атаки отново ще бъде Реформаторския блок, но все по-често ще се търсят и възможности за пряко противопоставяне срещу ГЕРБ и Патриотичния фронт.

Усилията на партиите да неутрализират риска от повишаване на избирателната активност заради паралелното провеждане на национален референдум, дадоха резултат. Законът за прякото участие на гражданите бе променен частично, а референдумът бе почти напълно осакатен. При тези условия избирателната активност няма да се различава съществено от предходните местни избори. Това устройва по-голямата част от партиите, които винаги са разчитали на това да ограничат електоралното участие до собствените си избиратели и онези групи, върху които пряко или косвено биха могли да окажат влияние.

Единствената промяна, която представлява съществен интерес е възможността за гласуване на българските граждани извън България в националния референдум. Оцелелият срещу партийния сговор въпрос на допитването ги засяга пряко и би могло да се очаква, че при подходяща кампания, броят на гласуващите в чужбина ще нарасне. Ако поне 100 000 души в чужбина участват в референдума, това би дало нова енергия за промяна в изборните правила.

Проблемът е в това, че времето за подобна информационна кампания изтича, а партиите, които изявят желание да подпомогнат инициативен комитет в подкрепа на „да“ трудно биха постигнали ефективно взаимодействие с най-активните неправителствени организации след бламирането на почти всичките им инициативи. Участието на българските граждани, живеещи извън България зависи и от ефективността на изборната администрация. Досегашният опит при организирането на избори в чужбина не е окуражаващ, но при добра организация референдумът би могъл да докаже своята необходимост.

Малко вероятно е да настъпи промяна в стартовите позиции на парламентарно представените партии. Времето за появата на нов политически субект, който да се опита да промени условията, изтече. Борбата ще с съсредоточи отново върху преразпределение на електорално влияние, а не към спечелването на доверието на нови групи от избиратели.

Третата кампания на ГЕРБ за местни избори се провежда в по-лоши условия от 2011 г., но основното предимство на управляващата партия е в доброто позициониране в големите градове. Електоралният потенциал на ГЕРБ е съхранен и на тези избори изглежда реалистично да се очакват около милион и двеста-триста хиляди избиратели, които да подкрепят управляващите. Стратегията на ГЕРБ за самостоятелно явяване на избори продължава да дава резултат. Управляващите успяват да разширят електоралната си база, удържайки основния си корпус от избиратели. При подобен резултат пропорцията спрямо основния опонент – БСП, би могла да достигне 3:1.

БСП няма да постигне заявения резултат от около 600 000 гласа. Дори твърдото ядро на социалистите, което винаги се е движело в рамките на около половин милион избиратели, изглежда разколебано. БСП няма да успее да си върне доверието на местния бизнес, както и да компенсира ефекта от оттеглянето на избирателите си. Основният проблем пред социалистите е в липсата на електорална алтернатива при избрания от сегашното ръководство идеологически курс. Партията, мимикрираща като коалиция, потъва във все по-дълбока изолация, а поредно поражение може да доведе до открита война в ръководните й структури.

Дори и на места Реформаторският блок да постигне обща регистрация, липсата на единство сред партиите ще влоши крайния резултат. Независимо от декларациите, все още липсва единно разбиране за значението на местната власт в развитието на всяка дясна политика. РБ е застрашен да затъне в сложни местни коалиции в стремежа си да постигне по-висок брой общински съветници. Местните избори няма да допринесат за консолидирането на блока, а това ще увеличи още повече натиска върху неговите представители във властта.

След последните парламентарни избори електоралният потенциал на ДПС е изравнен с този на БСП. Движението може да постигне по-добър резултат от социалистите и да запази влиянието си там, където управлява и досега. Същественият въпрос е свързан с потенциала за разширяване на електоралната география на ДПС. Досега движението винаги се е възползвало от коалиционното си присъствие във властта, за да навлиза в нови региони и постепенно да утвърждава присъствието си в тях. ДПС постига добри резултати в условия на разнопосочно противопоставяне, а поне няколко политически сили ще се опитат да се противопоставят решително на неговите кандидати.

Патриотичният фронт навлиза в тази кампания с добри перспективи. За разлика от РБ, съставянето на тази коалиция подобри електоралните й шансове. Напълно възможно е ПФ не само да запази електоралното си присъствие, осигурено предимно от ВМРО, но и да увеличи броя на общинските си съветници. Конкуренцията на “Атака” остава концентрирана в няколко района, но нейното позициониране спрямо руските интереси в България освободи съществено пространство за маневриране на ПФ.

Електоралната цел на АБВ за постигането на около 200 000 гласа е амбициозна, но може да бъде доближена. Тактиката на „управляваща опозиция“, към която трайно се ориентираха в АБВ им позволява да се позиционират срещу БСП и в същото време да ограничават до минимум щетите от участието си във властта.

Партиите от БДЦ ще се опитат да оцелеят групово, тествайки различни коалиции. Поне засега коалиционният формат ще дава предимство на ПФ и отчасти на АБВ, но има по-скоро отрицателен ефект при РБ и БСП.

В правителството и управляващата коалиция няма да настъпят съществени промени след местните избори. По-сериозни могат да се окажат рисковете, свързани с предстоящата серия от атаки срещу управляващите в предизборния период. От това как ще ги преодолеят, зависи как управляващите ще посрещнат зимата и превърналите се в традиционни сътресения в началото на следващата година.