Първата научна публикация с анализ на данните, събрани от космическият кораб New Horizons по време на преминаването му през системата на Плутон, излезе в списание Science.

Тя представя географски карти на Плутон и Харон, загадъчните геоложки структури на системата и някои научни констатации за поведението на това най-отдалечено в Слънчевата система планетоидно семейство.

Космическият кораб New Horizons достига разстояние от 12 500 км от повърхността на Плутон.

Той събира толкова много данни, които, за да изпрати до Земята, ще му трябва още почти една година.

Досега пристигналите данни показват структури с изненадващо голямо разнообразие от релефни форми, възраст, цвят, състав и албедо - отразяваща способност на повърхността.

Членовете на екипа са открили доказателства за множество слоеве мъгла в атмосферата на Плутон. Планетата е малко по-голяма и по-богата на лед, отколкото се очакваше.

"Системата на Плутон ни изненада в много отношения, най-вече ни учи, че малките планети могат да остават активни милиарди години след образуването им," коментира главният изследовател на мисията Алън Стърн. "Ние също така направихме важни изводи за степента на геоложка сложност на Плутон и неговата голяма луна Харон."

Голяма част от публикацията е посветена на вече изненадващи открития на сондата - тайнствените "люспи", които обхващат области от "сърцето" на Плутон към екватора, ледените планини на ръба на равнината "Спутник", водният лед в пукнатините и синята мъгла в горните слоеве атмосфера на Плутон.

Атмосферната обвивка на Плутон е силно удължена, със следи от въглеводороди и повърхностно налягане от близо 10 микробара. Обемните плътности на Плутон и Харон се различават по-малко от 10%, което е в съответствие с обемната плътност на скалните породи за двете тела, които също са сходни.

Това би могло да означава, че двете тела произхождат от малко или неразличаващи се предшественици преди техния сблъсък. Учените твърдят, че от това следват важни изводи за времето, продължителността и дори механизма на образуване на телата в Пояса на Кайпер.

Сърцевидната област на Плутон само наполовина се състои от метанов и азотен лед, другата половина, по-тъмната му дясна страна се състои от скали, които почти не съдържат летливи вещества, посочва публикацията.

Снимки с резолюция от 70 метра на пиксел ще бъдат получени през ноември.