Дневният хороскоп на Алена за събота, 29.02.2020

На 29 февруари 2020 да почерпят

Проф. Тодор Кантарджиев: Ситуацията с коронавируса не е толкова страшна, но никой не слуша

Премиерът е разговарял с Кириакос Мицотакис за ситуацията с мигрантите

Българи дариха 178 000 евро за бебето Анди Чернодробната трансплантация ще е в Германия, някой от родителите ще е донор

Младен Маринов: Предприемаме всички мерки за засилена охрана на границата

Борисов към Шарл Мишел: Безопасността на външните граници има пряко отношение към общата сигурност на ЕС

Борисов и фон дер Лайен обсъдиха проблема с мигрантите в Турция

Първите тестове за коронавирус в отбора на „Лудогорец“ са отрицателни

Турция пусна бежанците (обзор) Премиерът Борисов прати армия и жандармерия по границата

„Труд Уикенд“ – един вестник за два дни

Ангела Меркел разкритикува нападението срещу турски войници в Сирия

Турция е поискала от Русия незабавно да спре огъня в Идлиб

ВМА: Всички проби, изследвани за коронавирус днес, са отрицателни

В Ямбол договориха участъците, за които няма да се искат винетки

Михаил Екимджиев: Държавна награда за човека, ударил Волен Сидеров

Пожарът с депутатския имунитет трябва да се потуши законодателно

– Г-н Екимджиев, как се оказахме единствената държава в Европа, в която народните представители имат имунитет, който им осигурява пълна защита от наказателно преследване?

– Да припомним защо беше създаден този имунитет. Конституцията ни е от 1991 г. Спомняте си разгорещените страсти и страхът от реваншизъм от комунистическата партия с всичките й силови структури, специални служби и т.н. Аз самият като студент бях известно време ангажиран със СДС в най-романтичния му период и знам паралелно с еуфорията какъв страх ни тресеше, особено след загубата на първите избори. Тогава имаше опасения, че представители на опозицията могат да бъдат репресирани. Живи бяха спомените за лагерите в Скравена и Белене… От тази гледна точка имунитетът изглеждаше повече от необходим като гаранция, че народните представители от опозиционните партии ще бъдат защитени от произвол – и полицейски, и прокурорски. Защото едни нереформирани тоталитарна съдебна система и полиция можеше да изфабрикуват повод, за да бъде арестуван народен представител или кандидат за общински съветник в навечерието на изборите и по този начин да се компрометира избирателната кампания. Т.е. онзи исторически момент оправдаваше такова решение. Още повече тогава никой не можеше да си представи, че народен представител ще хулиганства. Хората имаха респект към Народното събрание и към силови институции като прокуратура и МВР и не биха могли да си представят, че те ще са безпомощни пред някакъв полудял или правещ се на луд народен представител.

– Но от тогава мина много време. Ситуацията днес не е ли коренно различна, предизвикателствата също?

– Да, оттогава мина много време. Наследниците на комунистическата партия категорично не са водеща политическа сила, вероятно скоро няма да бъдат и втора. Не е толкова силно тяхното влияние в репресивните органи. Те не могат да използват органите на ДС по начина, както можеха в началото на 90-те години. Това води до извода, че този имунитет по никакъв начин, освен при тежко умишлено престъпление, което се наказва с над 5 години лишаване от свобода в момента, не е оправдан. Това означава, че куп други престъпления, леки телесни повреди, хулиганства, пътно-транспортни произшествия и т.н. на народните представители се оказват над закона.

– Не са ли от такъв характер и всичките „произшествия“ на Сидеров?

– От тази гледна точка има и нещо добро в девиационното поведение на Волен Сидеров. Той показа по безпощадно категоричен начин на законотворците ни, че е време проблемът с имунитета да бъде преразгледан. Първо, с оглед на това, че вече няма историческа потребност. Второ, защото Волен Сидеров и шайката негови съпартийци показаха как може да се злоупотребява с едно право, което има съвсем различно политическо и юридическо предназначение. Показаха как могат да бъдат компрометирани институциите, как може да бъде профанизирано правото, представяно от Сидеров – той ще извърши проверки, той ще извърши граждански арест на някого, той няма да се подчини и ще блъска полицаи…

Извън рамките на сериозния разговор, предлагам идея, подобна на идеята на Божидар Димитров за награда за граничаря, убил с рикошет мигрант, да се подеме инициатива за държавна награда на този, който постави най-сетне Волен Сидеров на мястото му и показа, че когато институциите не работят, правосъдието и справедливостта идват от улицата.

– И защо човекът, който нанесе удар в лицето на Сидеров, да е заслужил държавна награда?

– Защото той показа как ще бъдат решавани проблемите, ако всички започнем да действаме като Волен Сидеров. Защото той направи същото, което прави Сидеров – самоуправно, не по предвидения в закона ред, се опитваше да раздава правосъдие. Не чрез институциите, не чрез процедурите, а така, както той го вижда. А институциите и процедурите са за това – за да е ясно кой, кога и при какви условия може да правораздава, а не на когото както му хрумне, в зависимост от това на колко питиета е. В нощта след изборите полицаите направиха най-зрелищната постановка, в каквато хората от НАТФИЗ не са мечтали, че ще бъдат въвлечени. Но главният герой се оказа не професионален актьор, а професионален политик.

В повечето стари демокрации депутатите не могат да носят наказателна отговорност за изказвания, за законопроекти, за предложения. Но за всичко останало, което е извън служебната им функция, те са наказателно отговорни както всички останали граждани. Между другото, подобна еволюция извървя имунитетът на магистратите, първоначално те също имаха почти неограничен имунитет. С няколко промени в конституцията и в специалните закони той беше сведен до имунитет, свързан с действията на магистратите по служба.

– Това се случи през 2007 г. Защо тогава не беше направена същата поправка и за депутатите?

– Поправката за магистратите беше наложена от подобното на Сидеров девиационно поведение на тогавашния главен прокурор Никола Филчев. А депутатите не направиха поправка за себе си, защото трябваше да се лишат от една привилегия. Освен това тогава нямахме пилотния пример на Волен Сидеров. Нормалното човешко въображение не може да си представи понякога нещата. Човек трябва сетивно да възприеме – да види, да чуе, че недопустимото е възможно. Е, тогава здравата човешка психика не можеше да си представи, че народен представител може да кара пиян кола, да фалшифицира избори, да извършва документни престъпления, да хулиганства, да налита на полицаи и т.н. В един момент всичкото това не само стана реалистично, но се видя и безпомощността на институциите – на прокуратурата и на полицията. Видя се, че това не е инцидент, а става сериал, породен от безнаказаност. Болната психика има нужда от себеутвърждаване, като показва, че няма граници пред нея. Така или цялата държава трябваше да гледа унижението, на което Волен Сидеров подлага не само институциите, но и всички нас като граждани, или трябваше наистина да се вземат някакви мерки. Аз разбирам позицията на ръководството на прокуратурата в лицето на главния прокурор и на министъра на вътрешните работи, че ако претендираме да сме правова държава, ние наистина трябва да прилагаме закона такъв какъвто е. Затова оправдавам това тяхно поведение, противното би било нарушение на законите. Но от тази перспектива се иска мълниеносна реакция на законодателя, така че да бъдат променени съответните текстове и имунитетът да бъде сведен до функционален.

Другата възможна посока, в която може да се реагира, е, ако имунитетът остане за всички престъпления, да се смъкне линията на тяхната наказуемост – при извършане на престъпление, което се наказва с над 2 години лишаване от свобода, защото сегашната граница от 5 години наистина касае изключително тежки престъпления. Не се налага да откриваме топлата вода. Затова най-добре е имунитетът да се ограничи само до онези действия на депутатите, които се отнасят до качествата им на народни представители – т.е. да стане служебен функционален имунитет. Това е решението.

Но по нашите географски ширини обаче всичко се случва. Виждаме как в Румъния, в Унгария лидери от диктаторски тип започват да ограничават правата и понякога да действат с не съвсем законни средства спрямо опозиция и бизнес конкуренти. Дали пък с това в един момент няма да бъде злоупотребено?

– По какъв начин може да се злоупотреби с имунитета у нас?

– При евентуално отпадане на този пълен имунитет и заменянето му с функционален може да започне тормоз – полицейски. Както примерно полицията беше използвана не по предназначение спрямо протестиращи. Помните как ходеха полицаи сутрин рано на адреси на протестиращи, уж да правят проверка. Ако наистина голяма част от мътния и кървав преход е зад гърба ни, ако имаме читави медии, което е под сериозен въпрос, това е малко вероятно да се случи.

– Докога законодателството ще върви след събитията?

– Правото в повечето случаи реагира постфактум. Когато възникне проблем, законодателството реагира след това. Виждате промените в Закона за движение по пътищата как се правят. Години наред полицията си затваря очите пред нарушения, не се вземат организационни мерки и хоп, в един момент криминализираме какво ли не. Трудно е, особено в такава законодателна вакханалия, каквато цари сега в България, при която законите се правят на парче и на килограм без юридическа прецизност, да се разчита на прогностичната функция на правото. Да се разчита на задълбоченост и далновидност на нашите народни представителите така да изпипат законите, че да въплътят в тях прогнозата си за общественото развитие след 5-10 години. Нищо в нашето законодателство не се прави премерено, балансирано, далновидно и мъдро. Всичко е пожарникарска реакция на наболял проблем. Но дори да е така, проблем има, пожар има и той има нужда от законодателно потушаване чрез ограничаване на депутатския имунитет. Нека да видим дали народните ни представители ще бъдат на нивото на обществените очаквания и сами ще ограничат правата си, с които очевидно и често се злоупотребява.

Нашият гост

Михаил Екимджиев е роден през 1964 г. Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1990 г. Той е българският адвокат, спечелил най-много дела пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Автор е на множество юридически статии, публикувани в авторитетни български и чуждестранни издания. Учредител е на Асоциацията за европейска интеграция и права на човека.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.