Тази седмица в парламента депутатите отхвърлиха редица предложения на управляващите за промени в данъчните закони, които те искаха да влязат в сила от следващата година. Сред тях бяха идеите да бъдат въведени нови данъци, добили популярност като данък уикенд и данък градина, предложението да се въведе нов данък за такситата, да се повиши акцизната ставка за пропан бутана, използван за отопление и др.

Отхвърлянето на текстовете, и то и от депутатите на ГЕРБ, едва ли може да се определи като непоследователност, а по-скоро е знак, че се проверяват обществените реакции. Първото правителство на управляващата и сега партия имаше абсолютно същото поведение. Тестването на законодателните промени е нещо хубаво и по-скоро показва вменяемост. И се вписва в смисъла на целия бюджетен процес: Прави се предложение, то се обсъжда и се приема или не се приема. Това се случва в абсолютно всяка държава и ако не беше така, нямаше да има смисъл изобщо да се дебатира бюджетът. Тогава едните щяха да вземат решения, а другите да организират протести.

Предложенията на Министерството на финансите за въвеждането на нови форми на облагане са разбираеми. От ведомството много добре виждат накъде върви фискът и търсят подходящи приходни форми, за да се увеличи нивото на данъчното облагане. То в момента пада - през 2015 г. като процент от Брутния вътрешен продукт има намаление спрямо миналата 2014 година. Ефективното данъчно облагане вече е твърде ниско и трябва да помислим как да бъде върнато на нивото отпреди кризата, т.е. към 40-42%.
Най-лесният път е пряко облагане върху нискоеластични продукти, каквито например са храните, или увеличаване на ставката на ДДС. Това обаче са много тежки решения. Евентуалното увеличаване на минималната работна заплата, на минималните данъчно-осигурителни прагове също са мерки за увеличаване на облагането. И още един пример - ако бъде увеличена цената на винетките, това ще измести в посока нагоре събираните приходи от продажбата на стикерите. Ефектът обаче вероятно няма да бъде кой знае колко голям.

Вместо да се фокусираме върху трудните решения, каквото безспорно е всяко повишение на данъците, напълно реалистично е да се събират повече приходи и при сегашните данъчни ставки. Да, действително отпадна възможността да бъде въведен нов режим за лицата, които ползват коли и имоти както за служебни, така и за лични нужди. Само че и в момента няма никакъв проблем данъчните да проверяват каква част от активите не се използват по предмета на дейност на дадената фирма, а са финансирани с върнат ДДС. Това е напълно достатъчно, за да си го претендират обратно. Съвсем доскоро правеха това с прелитанията с хеликоптер и както си спомняме, им се видяха доста големички активите, за които държавата е върнала данъчния кредит.

Какво щеше да стане, ако беше въведен предлаганият от финансовото министерство специален режим? Тогава трябваше всички, които използват коли и имоти, освен за служебни и за лични нужди, да подават декларации в НАП. Това обаче е глупаво. Далеч по-разумно е да се подава информация само за онези дружества, които очевидно имат активи, които не подлежат на възстановяване на данъка.

Така или иначе конкретната реализация на този режим отпадна. По закон обаче и сега приходната агенция може да откаже възстановяване на ДДС, ако експертите й са убедени, че един автомобил например се ползва не по предмета на дейност на дружеството, а за почивката и забавлението на шефа. Нищо не пречи на данъчните стриктно да следват тази идеология и да искат подобна информация за всеки един автомобил.

Факт е обаче, че дори тези предложения за данъчни промени да бяха приети, те щяха да донесат незначителни приходи в бюджета. Най-малкото защото по отношение на възстановяването на ДДС подобни практики могат да се прилагат и сега. А що се отнася до идеите за третирането на имотите спрямо разположението им, това е въпрос на данъчна и социална политика.

Колкото до друга от добилите публичност и отхвърлени идеи - тази за повишаването на акцизите на горивата за отопление - това не е добра идея. Почти няма държава в света, в която да се налага акциз върху тези горива. Защото това би означавало да се въведе забранително облагане върху гориво, ползвано за отопление.

Да се върнем отново към основния проблем пред финансовото министерство - за да да се изяснят причините за намаленото данъчно облагане, трябва да се направи сериозен анализ, за който държавата да си плати. За съжаление парите, отделяни за изследвания в сферата на финансите, са съвършено нищожни. Факт е обаче, че бяха дадени привилегии и тълкувателни изключения от облагането на данъците. А е естествено бизнесът да се адаптира и да се стреми към оптимизиране на данъците. Фирмите се ориентират в дейността си към формите, които биха предизвикали по-ниско облагане. Например при същата норма на създаване на Брутен вътрешен продукт по-голямата част от компаниите се ориентират към износ и това намалява нормата им на облагане.

Другата основна критика в рамките на бюджетната процедура е, че разходите се увеличават и дефицитът също расте заради липсата на реформи в ключови сектори. За каквато и реформа да става дума обаче, тя трябва да се обмисли. Не може да се прави току-така. А в това, че правителството не се простира според чергата си, има и рационален момент. Дефицитът трайно се използва като един от инструментите за финансиране в България. Няма доказателство, че точно при 3% дефицит можем да говорим за устойчиво развитие, но така или иначе това е приетата норма. Особено в условията на депресия е глупаво държавата да свие своите разходи в името на черната нула (б.а. - термин, употребяван в Германия, който означава, че няма дефицит). Оказа се, че това не работи. Германците вече се отказаха от първата си стратегическа цел за годината. Нито една държава в света в ситуация на депресия, която у нас продължава осма година, не орязва драстично разходите си. И когато говоря за депресия, го казвам съвсем сериозно, защото трябва да се има предвид, че икономически растеж от порядъка на 1%, 2% или 2,5% е в рамките на статистическата грешка. Всъщност и догодина у нас няма да се случи значително съкращаване на разходите въпреки планираното свиване на дефицита до 2% от БВП. Това движение е в рамките на предвидените буфери в бюджета, около 10 на сто.

А и добрата новина, когато не са предвидени драстични реформи, е, че държавата ще бъде принудена да прави реформи постоянно, докато сме живи.