Нашият гост

Димитрис Керкинос е директор на Балканската програма на кинофеста в Солун, главен организатор, координатор и селекционер в категорията “Балкански преглед” от 2002 г. насам. Специалист по балканско кино, автор на много публикации на тази тема.

Представянето на филма “Жажда” - отляво сценаристът Светослав Овчаров, режисьорката Светла Цоцорова и директорът на Балканската селекция Димитрис Керкинос.

За пореден път през ноември Солун се превърна в “Мека на киното”. Хотелите в града бяха пълни, а любителите на седмото изкуство освен на богата програма и новите заглавия на 56-ото издание на традиционния международен филмов фест, се радваха и на топлото слънчево време. Малко предистория - всичко започва със “Седмица на гръцкото кино” - първия филмов фестивал изобщо на Балканите, който отваря врати през далечната 1960 г. Ветрилото на културното събитие постепенно се разтваря, за да добие в днешно време статут на един от най-престижните международни фестивали от 1992 г. насам. Церемониите за откриването и закриването стават традиционно в историческия киносалон “Олимпион” на крайбрежната ивица в центъра на града. България бе представена в тазгодишния “Балкански преглед” с дебютния филм на младата режисьорка Светла Цоцоркова “Жажда”. Лентата се конкурира с 12 пълнометражни филми от полуострова за единствената награда в тази категория, която с вота си определят кинозрителите. Нашият филм не успя да спечели награда в Солун - приза грабна филмът “Мустанг” на турската режисьорка Дениз Гамзе Ергювен. Същият филм стана и носител на филмовата града ЛУКС на Европейския парламент за 2015 г.”

- Г-н Керкинос, с какво се отличава тазгодишният “Балкански преглед”?

- С участието на много нови и млади режисьори, някои от които дебютират за първи път на Солунския фестивал. Любопитното е, че повечето от тях са жени, 5 от общо 7 участници в конкурсната програма. Нещо, което не се е случвало в предишни години, затова мога да кажа, че жените позитивно и творчески изпреварват мъжете. Като цяло тази година са представени много силни и добри продукции. Някои от филмите в селекцията бяха показани и наградени на много други престижни международни фестивали като Кан, Берлин и Венеция.

- Защо избрахте точно филма “Жажда”? С какво ви впечатли?

- “Жажда” (Thirst – на англ.) бе селектиран измежду 15 или 20 други български филма. Спрях се на него, защото беше по-различен от останалите - като тема и продукция - и не можеше точно да бъде категоризиран тематично. Разказва се за липсата на животворна влага, за сушата като усещане за пожар. Между другото това е единственият филм с любовна история в балканската програма. Впечатли ме метафората за “пробиваната земя”, сондажите в търсене на вода на семейството, сюжетната нишка, поривът на първичната сексуалност, страстта и копнежът, с които са богопамазани тийнейджърите, за разлика от липсата на такива усещания у възрастните…

- Радваше ли се филмът на сериозна кинопублика?

- Да, определено интересът към “Жажда” беше голям, понеже филмът е добре направен, много качествен, затова и на двете прожекции салонът беше пълен, билетите отдавна изкупени. Той грабва не само кинематографично заради великолепните цветове и форми, а също и с играта на актьорите, но и с посланието, което предава на зрителите. По някакъв начин лично на мен атмосферата, която се пресъздава, ми напомни за класиката на съветското кино, което можеш с удоволствие да гледаш както преди 20, така и след 20 години. Намирам нещо архаично, носталгично и същевременно твърде специфично в този филм (усмихва се).

- Турция се представя с 5 филма - най-голямо участие в тази категория, следвана от Румъния с 4 заглавия. Как се развива балканското кино през последните години? Какво е характерното според вас?

- Като цяло много добре, има голям напредък. Много хора проявяват голям интерес към балканските автори. Като продукция също мога да отбележа, че има много интересни филми в този раздел. Копродукциите правят впечатление тази година. Това е нова тенденция, балканските продуценти се кооперират с други от съседни страни или си партнират със западноевропейски, даже и трети страни.

- Защо е така?

- Защото имаме големи творци на Балканите и много оригинални теми за разказване тук, което засилва интереса на хората от цял свят към тези филми. Копродукциите и съвместният бюджет, тоест поделянето на масрафа, дават възможност на тези талантливи, но понякога непознати автори да се реализират и развиват и даже да блеснат с дебюта си. Така тези ленти се срещат с по-широка международна публика. А всичко това дава възможност на балканското кино да не се застопори поради финансови затруднения или да се ограничи само със своята зрителска аудитория в тази география, а да отваря прозорци за света.

- А не смятате ли, че заради този нов вид “хибридно киноизкуство” националното кино може да загуби донякъде идентичността си?

- Зависи. Не може да се направи генерално заключение за всички филми, които са копродукция. Най-важна смятам, че е ролята на режисьора, който отстоява своя характер и принципи винаги и чертае свой творчески профил. Режисьорът винаги е доминиращият фактор, който оказва ефект върху една кинопродукция, но копродукцията му дава по-голяма финансова свобода, разнообразни източници и поле за творчество по мои наблюдения.

- Кои балкански страни печелят най-много награди напоследък? Или да ви попитам така, в кои от нашите съседи киноиндустрията и националната кинематография бележи прогрес?

- Определено мога да кажа, че това са Румъния, Турция и Гърция. Това не е по мое особено мнение, а безспорен факт. Румънците непрекъснато печелят награди напоследък. Гореизброените три балкански страни печелят награди не само на фестивали в региона, но и на големи кинофестивали в Европа и в света. Aferim на режисьора Раду Жуде например спечели “Сребърната мечка” на Берлиналето. Frenzy на турския реж. Емин Алпер (Abluka - оригиналното заглавие на тур.) спечели специалната награда на журито на 72-рия филмов фест във Венеция през септември. Сещам се сега, че българският филм “Урок” на тандема Кристина Грозева - Петър Вълчанов спечели общо 34 награди, откакто бе представен за първи път на международна сцена, две от които миналата година в Солун - за оригинален филм и най-добър сценарий. Гръцкият филм The Lobster на реж. Йоргос Лантхимос получи наградата на журито в Кан тази година. Примерите са много…