Райко Николов, Марин Райков, Райко Николов-младши - три поколения от една династия дипломати. Райко Николов е легендарен дипломат от кариерата с назначения във Франция, САЩ, Югославия, Швейцария, Италия. Синът му Марин Райков (Николов) е посланик в Париж и Рим, външен зам.-министър, служебен премиер.
Родоначалникът на династията Райко Николов е роден през 1925 г. в Суворово, Варненско. През 1946 г. е приет да учи право в Софийския университет. Постъпва в Министерството на външните работи (МВнР) през 1950 г. Докато е посланик в Рим, отговаря за защитата на Сергей Антонов, обвинен в съучастие в атентата срещу папа Йоан Павел II през 1981 г. Николов в разрез с политиката на София настоява за пълно оневиняване на Антонов от съда след освобождаването му “поради липса на достатъчно доказателства”.
Според френските медии младият служител на Първо главно на ДС Райко Николов под псевдоним Виноградов е успял да вербува бъдещия френски министър на отбраната Шарл Ерню в началото на 50-те години. Ерню е донасял директно на КГБ срещу месечни хонорари, достигащи 50 000 франка. Самият Райко Николов не отрича, че е имал контакти с Ерню, докато той е бил депутат, шеф на “Клуба на якобинците”. „Беше с голистки разбирания, патриот, но искаше една по-друга политика, ориентирана към добри отношения и със социалистическите страни. Аз съм му ходил и на гости“, казва Николов в свое интервю, но отрича Ерню да е извършил предателство към Франция.
Вторият Райков - Марин Райков, е роден във Вашингтон през 1960 г. Заедно с баща си живее и учи в няколко държави, като в Белград научава сръбски. Когато е на 13 г., е оставен от баща си, по онова време на пост в Женева, в държавен пансион във Франция, където прекарва 4 г. при строга дисциплина и далече от родителите си. Завършва „Международни отношения“ в УНСС и започва кариерата си от стажант-аташе в МВнР. За разлика от децата на останалия елит не отива да учи в Москва. В периода 1987-1992 г. е аташе в дирекция „Балкански държави“. Тогава отношенията ни с Турция са обтегнати заради „Възродителния процес“ и дори името му стои под „паметна бележка“ - за срещата на шефа му Любомир Шопов с тогавашния турски посланик Йомер Лютем. Разработван е от военното разузнаване РУМНО през 1988 г., но е проверен 4 пъти от комисията от досиетата и няма данни да е сътрудничил на службите на режима. Заместник-министър на външните работи е в правителството на Иван Костов през 1998 г. и работи по казуса със задържаните медицински сестри в Либия. През 1999 г. Марин Райков поема първия телефонен разговор с посланика на Москва у нас Леонид Керестиджиянц, който иска България да даде коридор за руските самолети в разгара на войната с Косово. Райков му отказва. От 2001 г. е посланик в Париж, а през 2009 г. става външен зам.- министър в първото правителство на ГЕРБ. Пак става посланик във Франция през 2010 г. и се завръща в София през 2013 г., за да оглави служебното правителство и МВнР. В последния си ден като премиер се самопредложи и самоназначи за посланик в Рим, където е и в момента.
Третият Райков - Райко Маринов-младши, е аташе в МВнР от края на миналата година. Завършил е право в Сорбоната, има и диплома от Колумбийския университет в Ню Йорк. За там печели стипендия с конкурс, на който се явяват 350 кандидати. Има награда за най-добра пледоария от факултета си във Франция. Тренира 8 г. таекуондо и стига до черен пояс.
27-годишният Райко-младши е един 19-те издържали изпитите стажант-аташета във Външно в края на миналата година. Изкарал на писмения изпит 4,08, а на устния има 5,79. Минимумът за първия дипломатически ранг е средна оценка 4.00.
Дъщерята на Марин Райков – Лора, е студентка по културен мениджмънт, също в Сорбоната. Играе балет от детската градина. Дали пък и тя няма да продължи дипломатическата династия?
Още с първото заминаване за Франция на Марин Райков се заговори, че изпращането на син на легендарен шпионин за посланик е дипломатическо самоубийство. Слуховете за скандал между двете страни бяха подхранвани и от известното забавяне на агремана на Райков. Той обаче си тръгна от Париж с отличие на висш офицер на “Ордена за национална заслуга” на Франция. Той е и единственият български посланик във Франция, включен в международно жури за присъждане на литературна награда на Френската академия (Prix d'Ambassadeurs).
Марин Райков беше много работоспособен и не се мръщеше на тежките задачи, които му възлагахме по онова време. Тогава той беше около 26-годишен, това беше първата му месторабота и аз се радвам, че тръгна по стъпките на баща си, който беше много добър специалист по Балканите. Марин го настигна и продължи неговото дело.
Любомир Шопов, бивш шеф на Балканския отдел в МВнР
Беше сериозен и добър син. Не беше буйно дете, повече се отдаваше на разсъждения за света, за хората. От малък се интересуваше от история, а после и от политика. Каквото ние, възрастните, говорехме вкъщи от сутрин до вечер, той това възприемаше и говореше на такива теми.
Лидия Николова, майка на Марин Райков
Решаваща роля за кариерата на Райков има баща му Райко Николов, работил над 30 години в посолствата по света, висш кадър на Първо главно на ДС. По една неписана традиция полковниците и генералите назначаваха синовете си в двете шпионски служби на принципа „аз на тебе, ти на мене“. Така синът на шеф в ПГУ бе приютен в РУМНО, а оттам - в МВнР. По време на десетгодишната ми работа като офицер в НРС (1987-1996 г.), 7 от които прекарах в Югославия, в Балканската дирекция на МВнР Марин Райков бе известен като сътрудник на РУМНО, ползван по турска и югославска линия.
Велизар Енчев, депутат, бивш посланик в Загреб и разузнавач
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш