За едни тя е икона, героиня, за други - безжалостна и пресметлива убийца, машина за убиване в пола. Самата Надежда Савченко казва за себе си: “Аз не съм жена, аз съм войник.” Руски съд я призна за виновна за убийството на двама журналисти и я осъди вчера на 22 години затвор.

Ако не бе вкарана зад решетките в Русия, светът вероятно нямаше да научи за нея. А ако не бе отвлечена, както твърди тя и властта в Киев, от проруските опълченци в Източна Украйна, нямаше да носи ореола на мъченица. Както писа “Икономист”, украинските историци могат да благодарят на Владимир Путин - той даде на страната им национален герой, украинска Жана д'Арк.

Савченко (34 г.) - старши лейтенант от украинските ВВС, влезе в новините през лятото на 2014 г. в разгара на сраженията в Източна Украйна. Според руското следствие на 17 юни, като боец от доброволческия батальон “Айдар”, е била в района на селището Металлист, Луганска област. Там водила скрито наблюдение и дала координати за артилерийски обстрел по позиции на опълченците, в който загиват двамата руски журналисти - Игор Корнелюк и Антон Волошин. След което, представяйки се за бежанка, влязла нелегално в Русия, където щяла да организира атаки. Но е хваната от руските власти и обвинена в убийството на журналистите.

Според защитата на Савченко тя е била отвлечена от опълченците, които я предали на руските служби за сигурност, а те я превели в Русия. При това отвличането станало час преди обстрела, погубил журналистите.

Арестът й отприщи нов фронт на войната. Украйна нарече похищението й “акт на държавен тероризъм”. Президентът Петро Порошенко нареди на главния прокурор да предприеме всичко необходимо за връщането на Надежда в родината. Москва пък настоява, че Савченко е терористка.

На изборите в Украйна през октомври 2014 г. Савченко бе сложена начело на листата на партията на Юлия Тимошенко “Отечество” и избрана за депутат в Радата, т.е. стана особа с имунитет. През декември 2014 г. пък бе определена за един от представителите на Украйна в ПАСЕ, т.е. получи и международен дипломатически имунитет. Нито тези действия, нито плеядата международни лидери, като Барак Обама, Федерика Могерини, Джон Кери, изказали се в защита на Савченко, нито няколкото гладни стачки, обявени от нея, едната от които продължи 82 дни, разколебаха позицията на Русия. “Искам целия демократичен цивилизован свят да разбере, че Русия е страна от третия свят, с тоталитарен режим и жалък тиранин диктатор”, обяви Савченко в заключителното си изявление на делото. След което показа среден пръст на съдиите и изпя украинския химн.

Тези, които я познават, я описват като дръзка и целеустремена. В училище я наричали “Зина - принцесата воин” като героинята от едноименния сериал, а в армията я й дали прозвището Пуля (куршум). Още от дете мечтае да стане пилот и упорито преследва тази мечта. Три пъти кандидатства в университета на въздушните сили в Харков, но не е приета. Все пак влиза във въоръжените сили - като радистка в жп войски. След това дръзва да стане първата жена десантчик в украинската армия. С много труд и изпитания наравно с мъжете завършва обучението си, а през 2004 г. заминава за Ирак с украинския контингент от 1690 души (тя е единствената жена). След като се връща в родината през 2008 г., отново кандидатства в Харковския университет и този път е приета. Но е обявена за негодна за пилот и излиза от вуза като щурман на хеликоптер Ми-24, започва служба в Трети полк на авиацията. През 2014 г. застава на страната на Майдана, а след началото на войната между правителствените сили и опълченците се записва в украинския батальон “Айдар”, определян от Русия като “фашистки” и критикуван от “Амнести интернешънъл” и ООН за отвличания, изтезания и други нарушения.

“Русия ще ме върне в Украйна - жива или мъртва”, казва Савченко. А анализатори смятат, че тя скоро наистина ще бъде предадена на Киев, след като бъде използвана като пешка за размяна срещу задържани от Украйна руски военни например. Каква роля ще избере след това, предстои да се разбере. Прогнозата на “Икономист” е, че може да се превърне в популистки политически лидер, който да поведе народа срещу сегашната власт в Киев.

Иракчанин искал да я купи за 2 овена

Докато била на мисия в Ирак, местен полицай поискал да я купи за своя жена срещу два овена, разказва самата Савченко. След това за съпруга я пожелал арабски принц, който бил готов да плати 50 000 долара. “Не бих се съгласила дори и за милиард долара”, отсича Надежда. Твърди се, че е получавала няколко предложения за брак и в Украйна, но винаги отказвала. Шеговито коментира, че ако не роди деца, няма да предизвика демографска криза в страната си.

За нея

Символ на несъкрушим дух

Надежда е символ на несъкрушимия украински дух и героизъм, символ на това как трябва да се защитава и обича Украйна. Символ на нашата победа.

Петро Порошенко, президент на Украйна през март 2015 г., когато й присвоява званието “Герой на Украйна”

Човек с убеждения

Много ми харесва тази жена. Помня първото й интервю, как честно говореше за всичко станало с нея. Тя е човек с убеждения, със свои възгледи. Военен, който си върши работата - да защитава родината.

Светлана Алексиевич, писателка с Нобелова награда за литература през 2015 г.

Слушаха я като командир

Решителна девойка... имаше властен глас. Когато даваше заповеди, я слушаха като командир. Бореше се с майдановския анархизъм. На вечерна проверка, когато вземеше думата, говореше за дисциплината и воинския дълг.

Андрей Омелчук, зам.-командир на 2-ра рота на доброволческия батальон “Айдар”

Предричаха, че ще стане военен министър

Още когато завършваше университета на ВВС, предричаха на Надя, че ще стане министър на отбраната. Може и да стане, само Бог знае. Но аз не искам да става президент. Тя има много твърд характер и се учи много бързо.

Мария Савченко, майка на Надежда Савченко

Да се разстреля и обеси

Савченко ли, тази Савченко трябва да бъде разстреляна и още утре да бъде обесена в Белгород.

Владимир Жириновски, руски депутат националист