Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров 100 часа ще чисти паметници за наказание, че е хулиганствал. Това ще стане по решение на съдия Вера Чочкова, която не одобри по-лекото споразумение на националиста и прокуратурата, предвиждащо само удръжки на част от заплатата му.

„Браво на Чочкова, че за разлика обвинителите, не пожали политика, а се погрижи за превъзпитанието му“, гласяха повечето коментари.
Съдийката не за пръв път става център на общественото внимание, проявявайки характер.

Тя се прочу за първи път през 2001 г., когато като съдия в Софийския районен съд обяви за „невинен“ бившия шеф на ВИС-2 Георги Илиев (вече покойник) по обвинение за хулиганство и побой в БИАД (виж долу).

Три години по-късно Чочкова вече правораздава в Софийския градски съд и привлича вниманието на медиите с това, че води едно от четирите знакови дела за престъпления по служба срещу бившия столичен кмет Стефан Софиянски. Тя оправдава градоначалника, както и главната счетоводителка на общината Антоанета Македонска за неизгодна сделка между кметството и израелската фирма „Аштром“. Според прокуратурата сделката е нанесла щети за около 2 млн. лв. на Столичната община, тъй като Софиянски е занижил на 400 пъти цената на халите. Оправдателната присъда предизвика гнева на наблюдаващия прокурор по делото Пламен Георгиев (сега шеф на комисията по конфискация и спряган за бъдещ директор на антикорупционното бюро на Кунева). Георгиев определя съдебния акт на Чочкова като „абсурден“.

По-нататък още едно нейно съдебно решение възбужда общественото мнение. То е, че бившият зам.-министър на МВР от тройната коалиция Раиф Мустафа не е посредничил за подкуп на длъжностно лице, за което е обвинен.

Чочкова облича черната тога като младши съдия в Софийския градски съд през 1997 г., спомнят си нейни колеги. Година по-късно правораздава в наказателното отделение на Софийския районен съд и се завръща през 2004 г. пак в редиците на СГС. Не е осъждана и срещу нея не се водят дисциплинарни дела.

Висшето си юридическо образование завършва в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Да е наказателен съдия Чочкова мечтае от малка, когато чете криминални романи и гледа екшън филми. Съдийката прекарва уикендите си със семейството си, пътувайки предимно в чужбина. Любимата й дестинация е на юг от Алпите – Италия. „Почти всеки ден можем да я видим с чаша горещ шоколад в ръка“, разказват с усмивка нейни приятели.

През 2011 г. тогавашната шефка на СГС Владимира Янева предлага на Висшия съдебен съвет (ВСС) да повиши Чочкова в ранг съдия във Върховен касационен съд ( ВКС) и Върховен административен съд (ВАС). Искането е прието, въпреки че част от съдебните кадровици възразяват, че „Чочкова не пише навреме мотивите по присъдите си“.

„Тя е амбициозна и не се отказва лесно от намеренията си“, коментират нейни колеги в Съдебната палата. Съдийката два пъти влезе в борба за шефския пост в Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), който проверява организацията и движението на делата и предлага магистрати за наказание. Двубоят на Чочкова с другата кандидатка Точкова се запомни не толкова с техните концепции за съдебния инспекторат, колкото с паронимното съзвучие във фамилиите им. Първият рунд между опонентките се прекрати заради разпускането на 42-рия парламент. „Омерзена съм“, възкликна Чочкова по повод проваления избор на главен съдебен инспектор.

Във втората битка с Точкова миналата година, Чочкова лансира следните идеи: „Да се създаде единен формуляр за провеждане на проверките в органите на съдебната власт. Да се провери случайното разпределение на делата. Да се преодолее неравномерната натовареност в системата“. „Това е радикална концептуална дейност“, аплодираха я 11-те неправителствени организации, които застанаха зад нея, но подкрепиха и конкурентката й Теодора Точкова, която беше тогава председател на Административния съд в Хасково.

Резултатът от гласуването в Народното събрание беше 35:195 в полза на Точкова. За Чочкова дадоха своя вот част от депутатите на БСП и Реформаторския блок.

Оправда боса на ВИС

Вера Чочкова гледа шумното дело срещу боса на групировката ВИС Георги Илиев през 2001 г. Той бе обвинен за хулиганство в БИАД и нанасяне на лека телесна повреда на Слави Бинев. Сблъсъкът между двамата стана през октомври 2000 г. Залите на Софийския районен съд винаги бяха тесни за десетките „приятели”, придружаващи Илиев и Бинев. Чочкова оправда висаджията, но Върховният касационен съд върна делото, защото не е бил допуснат гражданският иск на Бинев. Казусът бе решен от друга изгряваща съдийка - Мирослава Тодорова. Илиев бе оправдан за хулиганство, но бе осъден за телесната повреда да плати 1200 лв. на Бинев.

За нея

Иван Коев, съдия в Софийския градски съд: Принципен съдия

Тя е мъжко момиче и винаги държи на думата си. Заради това, когато разговаряш с нея, просто се чувстваш спокоен... Няма да предаде приятел. А в съдебната зала – тя е принципен съдия.

Данаил Кирилов, депутат и шеф на правната комисия в парламента: Състуденти сме

С Г-жа Чочкова сме състуденти от Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тя има качества и изключителен опит в съдопроизводството.

Яне Янев, съветник на премиера Бойко Борисов: Нямаше морално право да е инспектор заради Георги Илиев
Нямаше нито професионални качества, нито морално право да бъде избрана за главен съдебен инспектор, защото е обвързана в миналото с покойния подземен бос Георги Илиев от ВИС-2.

Мая Манолова, бивш депутат и омбудсман: Достоен магистрат
Чочкова е достоен магистрат. Тя беше и достойна кандидатура за главен съдебен инспектор, но аз подкрепих Теодора Точкова, защото освен професионализма й, тя е от Кюстендил и е завършила средното си образование като пълен отличник.