Президентът два мандата Първанов вероятно няма никакво намерение да се кандидатира за трети мандат като държавен глава. Най-малкото защото всички тълкувания на конституцията от компетентни юристи досега сочат в обратната посока - два мандата стигат. Но знае ли човек?

По принцип от създаването на партиите до сега партийните пауни винаги разперват опашки предизборно, за да бъдат медийно забелязани и отбелязани.

Георги Първанов никъде и никога досега не е обявил, че ще се кандидатира за президент. Но пуска мокри фитили в тази посока. Той прие с резервирано удоволствие участието на Ивайло Калфин в изпълнителната власт и така се обозначи с една степен над патриотите, които не поискаха власт, но поставяха условия.

Месец след месец Първанов се опияняваше от успехите на Калфин и сочеше АБВ за носител на социалното в кабинета, въпреки че социалното се определя от бюджета, определено десен, с който и Калфин, и лидерът на АБВ охотно се съгласиха.

И когато Калфин беше обявен за най-успешния министър в правителството на Борисов от самия Първанов, тот же самый Пырванов реши да напусне управлението, когато замириса на избори.

Големият парадокс, който Първанов не може да обясни и обоснове, е, че Калфин, изпълнявайки партийна поръчка, напусна с достойнство кабинета, хвалейки Борисов. И си спести определенията за „гениалния” ход на Първанов. Просто си замълча.

После Първанов взе да чертае профила на бъдещия президент и от него все по-малко и по-малко личи физиономията на бившия БСП партиен лидер.

Може би той смята, че Корнелия Нинова и цялото ръководство на БСП ще се вържат на предварително демонстрираната активност и опит за водене на хорото?

Глупости, точно сега за БСП е важно да покаже самостоятелност и независимост и да пооближе раните от коалицията с ДПС. И никога няма да приемат кандидатпрезидентска фигура, свързана с АБВ, защото в противен случай ще излезе, че нямат кадри и отново търсят донори отвън.

Единствената цел на Първанов в момента е да консолидира самото АБВ след противоречията между партийното ръководство и парламентарната група. И още - да забави емоционалния подем в БСП срещу спихналия се ентусиазъм в АБВ след наложеното отгоре напускане на властта.

Калфин може да е войник на партията, но не е редник. Получава се следният парадокс - и министрите вдясно (Петър Москов), и тези от левоцентристкия спектър (Калфин) дадоха ясен знак - всеки посвоему, че предпочитат Борисов пред собствените си партии.

Калфин няма да се кандидатира, или по-точно - не би приел номианцията за кандидат-президент. За него това е извървян път и краят на пътеката е известен. Неговият поглед е насочен нагоре и на Запад, към Брюксел. Той е достатъчно успешна политическа фигура, за да бъде още под крилото на Първанов и достатъчно компетентен експерт, за да има самостоятелен път.

Партийният ботуш на Първанов-Петков, с който двамата апаратчици стъпиха на врата на парламентарната си група, не остана незабелязан. В ГЕРБ коментираха, че колегите им по депутатска банка са интелигентни хора, с които винаги можеш да водиш смислен диалог и да постигнеш ако не съгласие, то поне да получиш разбиране.

Не остана незабелязан и ходът на Калфин, който си подаде оставката незабавно, без да чака партийното решение от миналата неделя. Запознати с процесите вляво са категорични, че по този начин вицепремиерът е предотвратил опит на Първанов да се пазари с Борисов няколко дни до конгреса.

И неслучайно премиерът уволни всички, свързани с АБВ, ден след декларираното оттегляне на партията от управлението.

В момента имаме един самонадеян Първанов, един ехиден Румен Петков, един разочарован Калфин и една объркано-потисната парламентарна група.

Имате също така една нахъсана Корнелия Нинова и цяло ИБ на БСП, което недолюбва бившия си президент.

Вратата, която изглежда открехната, в един момент може да се окаже залостена. А както сочи практиката - историята винаги се повтаря като фарс. Особено след два мандата. Или приказката за третата стомна за вода.

Тънки сметки

Покрай президентските избори Първанов може както да укрепи партията си, така и да я съсипе тотално. Самият той знае, че не може да спечели трети мандат, но целта му е да събере достатъчно гласове за търговия на балотажа. Затова се оглежда както към персоналния си съюзник ДПС, така и към „Народен съюз“. Тънката сметка е, че ако се представи добре на тези избори, би имал шанс и на парламентарните. А ако стане обратното?