Българските управляващи са елементарен „интерфейс“ на глобалния хегемон

- Антитерористичният закон дава нови разширени правомощия на службите за контрол над личния живот на гражданите - има ли нужда от това, предвид че в общественото съзнание хората масово са се предали на идеята, че могат да ги подслушват и следят?

- В света се наблюдава огромна битка за смисъла, който се влага в различните думи. Звучи много хуманно да говориш публично, че „борбата с тероризма е борба за запазване на човешки живот“. На практика обаче под прикритието за „борбата с тероризма“ загиват стотици хиляди невинни жертви, между които невинни деца, жени и старци. Примерите са ужасяващи. В Афганистан, Ирак, Йемен, Сирия и други страни бяха убити, няма да бъде пресилено да кажа, милиони невинни човешки същества. В Донбас правителството в Киев провежда АТО (антитерористична операция), ползвайки армията, и вместо да се „запазва човешкият живот“, се убиват масово цивилни. Терорът е метод за водене на война. Да се бориш с тероризма, е като да се бориш с химическа война. Или с ядрена война. Очевидно е, че в публичната „война с терора“ на втори план се води една друга война, която има геополитическа проекция и която обслужва определени фактори. Под прикритието на антитерористични действия някои държави се стремят по всякакъв начин да реализират своите геополитически и икономически интереси. Затова в ООН няма прието определение за понятието „тероризъм“. Предложени са над 120 варианта, но единодушно не е приет нито един. Самият факт, че например в Сирия има „добри“ и „лоши“ терористи, е достатъчно доказателство за по-горното твърдение.

- Има ли нужда България от специфично законодателство за борба с тероризма?

- Съществуващите закони в България и сега не пречат по никакъв начин на борбата с тероризма. Предлагането на нов антитерористичен закон естествено възбужда духовете. Задават се справедливо множество въпроси. Защо точно сега? Защо точно с тези текстове в закона? Хората по принцип са изключително чувствителни по отношение на своите права. В подобни случаи се търси компромисно решение, което да балансира едно разумно ограничаване на правата и свободите на гражданите с осигуряването на тяхната сигурност. Този баланс и в момента го имаме в България. Без този нов закон срещу тероризма, който се предлага. Бих искал да обърна внимание, че срещу проекта за закон за противодействие на тероризма се обявиха множество политици и депутати от целия политически спектър. От десницата до левицата. От ДСБ до БСП, както и независими депутати. Това е показателно. Би трябвало да ни накара да се замислим. Защо?

- Защо, наистина?

- В предложения от Съвета за национална сигурност към МС закон за противодействие на тероризма има много смущаващи моменти. В чисто теоретичен план трябва да се има предвид, че когато говорим за подобни проектозакони, трябва да си представим следната графика от четири концентрични окръжности. Най-малката в центъра, „ядрото“, е конституцията на страната. Следващата по-голяма окръжност е даденият закон за противодействие на тероризма. Още по-голямата окръжност е подзаконовата нормативна уредба на дадения закон. Тук обикновено се крият „детайлите на дявола“, които се промъкват през мъгливите и неясни формулировки в закона. Точно на това ниво се вкарват неприятните за гражданското общество „някои оперативни права на специалните служби“. Точно чрез последвалата закона подзаконова нормативна уредба „изчезват“ законни права и свободи на населението. Четвъртата и най-голяма окръжност е съществуващата практика в страната. Тук общественото мнение в България справедливо се вълнува. При неукрепналата българска демокрация имаме толкова много примери за злоупотреби на силовите структури със закона, че и сега българското „досие“ в Съда за правата на човека в Страсбург не престава да набъбва внушително. А българският данъкоплатец плаща ли, плаща! Бенджамин Франклин, един от основателите на САЩ, казва: „Тези, които биха се отказали от своя основна свобода, за да си купят малко временна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност.“

- Заслужени ли са тези правомощия предвид компетенциите и преди всичко компетентността на службите и другите ведомства - реално погледнато и сега имаха подобен капацитет, просто формално трябваше да минават през прокуратурата?

- В проекта за закон за противодействие на тероризма будят безпокойство прекомерно засилените правомощия на изпълнителната власт. Той овластява по един смущаващ начин председателят на ДАНС и министъра на МВР. Адвокат Михаил Екимджиев твърди: „Има една глава от закона, посветена на превантивните мерки, от която става ясно, че едни хора в МВР и ДАНС, вероятно със съдействието на прокуратурата, се опитват със закон да ни откраднат конституцията, да ограбят нашите конституционни права.“ В нормативния акт при провеждане на антитерористична операция не е записано ограничение за вътрешния министър при определяне на териториалния й обхват. По този начин политическият ръководител на МВР може да обяви антитерористична операция на територията на цялата страна. Така практически се изземва изключителното правомощие на Народното събрание или президента да обявят извънредно положение в страната. Вътрешният министър определя еднолично ръководителя на антитерористичната операция, който ще има по силата на проектозакона огромни правомощия. Къде остават парламентът и президентът на страната?

- Логичният въпрос!

- Стряскаща е възможността за „прекратяване на юридически лица по ред, предвиден със закон“. Не е необходимо да имаш чело три педи, за да разбереш, че това е формулировка, която предоставя възможност за огромни злоупотреби. За елиминиране на икономически субекти, които не са угодни на властта. Самата постановка, че може да се действа на базата на „обосновано предположение“, позволява неограничени и „легитимни“ политически репресии и преследвания на всички, които не са угодни на действащата власт. Физически лица и икономически субекти. А както знаем, България не е суверенна държава. Правим това, което разпоредят „началниците“. Българските управляващи са елементарен „интерфейс“ на глобалния хегемон.

- Включването на армията в новото антитерористично законодателство - доколко са адекватни българските въоръжени сили да съдействат на службите при предизвикателствата, които видяхме в Брюксел и Париж? БТР-ите са на улицата и бомбите избухват въпреки всичко...

- Точно по въпроса за включването на армията в новото антитерористично законодателство поведението на военният министър Николай Ненчев буди изключително подозрение. Той е неадекватен за пореден път. В проектозакона чл. 2 ал. 1 е записано „спазване на конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна“. Още без да е минал законът през МС и Народното събрание, без да е влязъл в сила, военният министър „ще дава разпоредби личният състав на армията да започне антитерористично обучение“. Това е грубо нарушение на конституцията на България, да не говорим за чл. 2 ал. 1 на Закона за противодействие на тероризма. Тази подозрителна припряност на земеделския военен министър говори, че той се движи по друг план-график. Не този, които е по българските закони, и който обслужва българските национални интереси.

- Имаме ли подобни примери?

- Прави впечатление, че в Прибалтика, Полша, Румъния и България изведнъж по едно и също време се появи законодателен антитерористичен „бум“. Точно преди срещата на високо равнище на Североатлантическия алианс, която ще се състои на 8-9 юли във Варшава. Изброените по-горе страни са от Интермариум, или Черноморско-балтийската дъга. Страни, които по линия на НАТО се подготвят да играят ролята на прифронтови държави по отношение на евентуален бъдещ въоръжен конфликт с Русия. Погледнат от тази гледна точка, проектът за закон за противодействие на тероризма е отличен инструмент. Средство за контрол и потушаване на всякакъв вид вълнения сред цивилното население при евентуален въоръжен сблъсък с Руската федерация. Никакъв проблем не е на базата на предлагания закон да се обяви извънредно положение в страната. И да се потушат всякакъв вид вълнения сред гражданското население във всяка точка на българската национална територия. Естествено, проявите ще се обявят за „терористична дейност“ и тогава действията на властите за тяхното смазване според новия закон ще бъдат абсолютно „легитимни“. И всичко това под прикритието, че се води „борба за запазване на човешки живот“.

- Какви са най-големите рискове според вас?

- Ако законът за противодействие на тероризма влезе в сила във вида, в който се предлага, България ще направи още една решителна крачка към кървавия хаос, който се готви на територията на Черноморско-балтийската дъга. Ако някой е останал с впечатление, че като се „снишим“, ще „минем между капките“, дълбоко се лъже.

НАШИЯТ ГОСТ

Боян Чуков е роден на 25 юли 1952 г. в София. Завършва специалност „Радио и телевизия“ във ВМЕИ (понастоящем ТУ-София). Работил е за външното разузнаване на НРБ. Бивш секретар на Съвета по национална сигурност към Министерския съвет между 2008 и 2009 г. Автор на над 500 публикации по международна сигурност, владее руски, английски, френски, испански и гръцки език.