Село Шишенци е едно малко селце във Видинска област. В своята прегръдка, сред старите къщурки, то пази интересна легенда. Тя може да е много далеч от реалността, но във всяка история се частица истина. 
В село Шишенци живеят приблизително 120 души, по-голямата част от които са синеоки. Този факт обаче изобщо не е най-интересният, свързан с това място.

Селцето е разположено едва на 5-6 км. от българо-сръбската граница. Носи му се славата като едно от най-страшните места в България. Местните са повече от сигурни, че в местността има самодиви. Някои от по- възрастните жители са категорични, че именно Шишевци е домът на самодивите.

Никой няма смелостта да излезе вечер след като се стъмни. Почти всички залостват своите врати, а нощта остава само на пустите селски пътища. Според легендата причината за това е, че всяка вечер по улиците на селото се чуват викове на мъже, жени и деца и биене на тъпани. Има много скептици, но местните споделят, че хората настръхват и ги побиват тръпки и нямат смелостта да излизат, защото не знаят какво ги очаква навън.

Според по- възрастните жители, когато са били по-млади са имали куража да надникнат през прозорците си. Тогава са ставали свидетели как високи жени с бели роби танцуват край селцето в кръг с вдигнати към небето ръце.

Легендата гласи, че ехтящите гласове на жени, деца и мъже са на жестоко убити хора. Преди много, много време сватбари се запътили от съседното село, за да дават булка в Шишенци. Момичето обаче било желано от друг, който я искал за себе си. По пътя към селото на сватбарите им била устроена засада и всички били убити. От този ден нататък те бродят в околността – като призраци или като самодиви. Така и до днес мистериозната история се разказва от уста на уста в селото, а и извън него.