Проучване на Европейския съвет за външна политика, показа, че в Европа има разцвет на крайно десни популистки партии и на евроскептицизма. Това бе повод да потърсим лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов, чиято партия според това проучване ще е втора на изборите заедно с ПП.

- Господин Костадинов, каква според вас е причината за битката Пеевски-Радев и ще завърши ли тя с импийчмънт на президента?
- Такава битка няма. Причината е много проста. Пеевски усеща как е пътник и в края на февруари месец ще стане господин никой в собствената си партия. И точно поради тази причина отчаяно се опитва да привлече вниманието на своите господари, като им демонстрира вярност и евроатлантическа лоялност. По този начин той се надява да успее да спаси кожата. Но нито нападките му срещу „Възраждане“, нито нападките му срещу Радев, нито нападките му срещу руската посланичка ще доведат до успешен за него край. Пеевски е отписан и фактът, че вчера при посещението си в България, турският външен министър и бивш шеф на разузнаването, Хакан Фидан, се срещна първо с Карадайъ, а не с Пеевски, е повече от показателен. Така че това е причината Пеевски да се опитва, показвайки активност и агресивност срещу определени политически фигури в България, да се задържи на политическия хоризонт. Но времето му вече изтече.

- Последното проучване на Европейския съвет за външна политика, показва, че в Европа има разцвет на крайно десни популистки партии и на евроскептицизма. На какво се дължи това?
- Нека започнем от формулировката. Огромна част от партиите, наричани „десни“, всъщност са суверенистки. Ние искаме да има превес на националното право и националния суверенитет над правото на ЕС и правото на Европейската комисия. Това въобще не е свързано с десни или леви политики, тъй като ние все повече забравяме, че дясното и лявото са икономически, а не политически категории. Реално погледнато, голяма част от партиите от т. нар. десен или както обичат да го наричат брюкселските бюрократи, „крайно десен сектор“, всъщност водят и защитават леви икономически политики, насочени към интереса на националните икономики. Не приемам формулировка като цяло. Най-антиевропейската риторика прокарва Европейската комисия. И най-антиевропейското поведение имат в момента функционерите на Европейската комисия, които със своите политики превърнаха ЕС в заплаха за европейската цивилизация. Така че тук не говорим за евроскептично поведение или отношение, напротив, говорим за краен еврооптимизъм. Ние искаме суверените държави да определят политиката на Европа, а не анонимната Европейска комисия. Смятаме, че ЕС трябва да бъде реформиран и че той трябва да се превърне в това, което е замислен да бъде - икономическа и културна общност, защото в момента той, очевидно, проваля Европа.

- В какво да се състои тази реформа?
- Предоговаряне на условията за членство за всяка една от държавите. И още нещо да не забравяме - в крайна сметка за това говорим не само ние. Интересно е, че говорят и Макрон и Шолц. Най-лошото обаче е, че това, което говорят те е в посока на по-нататъшно засилване на централизма на ЕС и превръщането му в европейска федерална свръхдържава. Нещо, което ние категорично не одобряваме и в този случай казваме категорично - ако това надделее като тенденция, ние трябва да напуснем ЕС незабавно, защото не трябва да забравяме, че в Европа има и друг европейски съюз, нещо, което пропагандата пропуска да ни каже - това е Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ). Тя обединява най-богатите държави в Европа - Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн.

- Как си представяте, че може бедна държава като България да членува в ЕАСТ?
- Когато е създадена ЕАСТ, Норвегия и Исландия са от бедните държави, нека не го забравяме. При тях разцветът започва - при Норвегия с откриване на големите газови и нефтени находища, което, разбира се, при нас няма как да се случи, освен ако стане чудо и не открием нефт в Черно море и в шелфа му. Това, разбира се, в рамките на шегата. Що се отнася до Исландия, там заради икономически реформи и сътрудничеството с другите европейски държави от асоциацията, Исландия наистина изживя огромен икономически бум. Разбира се, последните години, заради финансовата криза през 2008 година, този бум беше до някаква степен стопиран, но тя в момента продължава да бъде една от най-развитите държави. Защо казвам това?! Ще напомня още веднъж - ЕС е създаден като икономическа, а не политическа общност. И точно поради тази причина изкривяването на тази фундаментална основа, води до нарастването на стремежите на една голяма част от народите да се изтръгнат от хватката на Брюксел. Защото в момента ЕС се превръща в една огромна свърхдържава, ръководена от анонимни хора, неизбрани от никого, или имащи бегла демократична легитимност. Тези анонимни хора концентрират огромна власт, но не се отчитат пред никого. Същото нещо важи за Европейската централна банка, която е сърцевината на съвременния ЕС. Тя контролира най-важният продукт на Брюксел - еврото. Там никой няма глас, освен германците. Основно те. И ако, не дай си боже, България влезе в еврозоната, ние няма да имаме право на глас. Ще имаме 0.4 гласа. Няма да можем да участваме във всяко гласуване. А и там, за разлика от Европейската комисия, където решенията се вземат с консенсус, се вземат с обикновено мнозинство. Иначе казано 2-3 големи държави решават как ще се развива икономиката на Европа. Разбирате ли за какво става въпрос?

- А не е ли нормално ние да започнем да произвеждаме качествени стоки, вместо да се притесняваме, че някой ни конкурира с по-качествени?
- Ще ви припомня как действаше ЕС до 1992 и приемането на договора от Маастрихт. Тогава, за да не се получи така, че като някоя по-изостанала държава влезе в ЕС, по-напредналите държави да я превземат икономически отвътре, защото след влизане в ЕС падат митническите бариери. А митническите бариери са създадени да бранят местния пазар и да поощряват местното производство. До 1990 година, ЕС имаше огромни субсидии и фондове, който подкрепяше по-изостаналите икономики и по този начин те позволиха на Португалия, на Испания и Гърция (която влезе в ЕС преди Португалия и Испания), да развият своите икономики, вкл. Ирландия, която беше една от най-бедните държави в ЕС, в момента е от най-богатата, заедно с Люксембург. Всички тези държави получаваха огромни помощи, и тук не говорим за т. нар. „европейски проекти“, защото „европейските проекти“ са нещо изключително коварно. Не трябва да забравяме, че всяка година плащаме членски внос - над 2 милиарда лева. Тези пари ги плащаме до края на март. Днес сме 30 януари, но на тази дата ние сме длъжни да подготвим парите и да ги преведем в общия европейски бюджет 2 милиарда до края на март в кеш.

- Плащаме членски внос, но и получаваме пари по различни програми за реализиране на проекти.
- Трябва да получим приблизително толкова, колкото сме дали, но не кеш, не безусловно, а срещу проекти под условие и пратките ще се изплащат дълго време. Като накрая теглим чертата и като сметнем, че не всичко сме усвоили, ще се окаже, че сме дали повече пари на ЕС, отколкото сме получили, защото не трябва да забравяме, че формално балансът е на плюс, обаче не слагаме пропуснатите ползи и щетите и вредите, които нанесе на България влизането в ЕС. Едно елементарно нещо искам да кажа, което никой никога не казва. За да влезем в ЕС, условието, което ни поставиха беше да ликвидираме четири от шестте блока на АЕЦ „Козлодуй“. 2000 мегавата. Представете си, ако тези 2000 мегавата бяха работили от 2007 година досега - 17 години. Като не забравяме, че 1 и 2 блок бяха затворени още 2002 година, т. е. 5 години по-рано и си представете 1000 мегавата, които работят 21 години (от 2002 година до днес) и още 1000 мегавата, които работят от 2007 година досега. Само си представете какви огромни пари ние изпуснахме. Защото това са огромни, чисти, нетни печалби. АЕЦ Козлодуй е най-печелившото предприятие в държавата, все още. И това никой не го смята. Така че като си направим сметката ще се окаже, че ние сме на огромна загуба от членството си в ЕС. И поради тази причина ние искаме реформиране, искаме и компенсации. Искаме специална демографска програма, която да бъде финансирана специално за България, не като проект, а специално финансиране, защото България умира. Ако нямаме демографска политика, подкрепена с пари, с милиарди след 10 години ще изчезнем. Още повече, че със сегашната политика на ЕС, за да влезем в Шенген ние трябва да платим огромна цена - да се превърнем в огромен бежански лагер. България е обречена с този европейски съюз, с тази европейска политика на смърт. Ние просто искаме Европа да бъде европейска. Искаме България да бъде българска.

- В българската политика винаги има или обединение от националистически партии, или националистическа партия, която минава четирипроцентната бариера. Защо обаче всяка една от тези партии, след няколко години си заминава? 
- Тук въпросът е на трактовка и терминология. Преди малко изяснихме какво е антиевропейско и проевропейско, какво е дясно и какво е ляво, какво е евроскептицизъм и какво е еврооптимизъм. Сега да изясним и какво е национализъм. Национализъм е да искаш държавата ти да бъде силна, обединена и благоденстваща, със здраво, умно и богато население. Това е национализъм. Това искаме ние. Тези партии, които Вие казахте, че са били уж националистически, те никога не са го защитавали. Нито в своите програми, нито в своето политическо поведение.

- До колкото си спомням Вие бяхте в едната от тези партии...
- Бях. И точно затова напуснах. Аз бях 15 години там. От 1997 до 2012 година. Вече 12 години не съм. И причината да си тръгна беше точно тази - виждах как се разминават думи и дела. И това е причината поради която не само т. нар. националистически партии, а и много други такива - десни или леви губят подкрепата и доверието на своите избиратели. Това, което казахте за Атака и за т. нар. ВМРО (така наречено, защото ВМРО е исторически символ, нямащ нищо общо с частната фирма на Каракачанов). Що се отнася до тези партии - те не се отличават от т. нар. партии в десния сектор - като започнем от СДС, минем през ДСБ, след това включим. Да, България, всички мимикрии на ПП. Всички те имат период на цъфтеж и на упадък. Нали знаете, периодично се говореше за нов десен проект. Винаги тези хора в един момент започват да пропадат. И после пак се появява новата реколта. Няма по-разочаровани избиратели в момента от избирателите на ППДБ. Неслучайно на миналите избори, на 2 април, след като минаха изборите, статистиката на Галъп показа, че повече от 30 хиляди избиратели на ПП и на ДБ са гласували за Възраждане. Има избиратели на ГЕРБ и БСП, които са гласували за Възраждане. Те виждат в нас реалната, нормална, умерена алтернатива на случващото се в държавата, алтернатива на разрухата. Ние искаме едно единствено нещо и това е възраждане. Затова и нашата организация се казва така.

- Защо на местните избори Възраждане не постигна очаквания резултат.
- Много просто. Имахме два избора тогава. Единият беше да заложим на хора, които са от Възраждане и които са членове на Възраждане, знаейки, че тези хора никога няма да ни предадат, защото са доказали през годините своята честност, почтеност и лоялност, но нямат достатъчно политически опит. Вторият вариант беше да заложим на хора, които искат да се явят от името на Възраждане, но не са свързани с името на нашата организация. Т. е. както много други партии правят, да дадем регистрация на някакви местни играчи, които да направят резултат. В този случай със сигурност щяхме да имаме 2-3 пъти по-висок резултат, но този резултат нямаше да бъде наш. И ние щяхме да се бием в гърдите, че имаме 5-20-15-20 кмета, но реално погледнато те щяха да си водят тяхна собствена политика и на другия ден или на по-другия ден, като започнат да изневеряват на принципите на Възраждане, аз трябваше да се обяснявам от тяхно име пред избирателите в национален мащаб. В името на стратегическата цел ние избрахме първия вариант, знаейки че няма да направим толкова добри резултати, защото ние в момента градим. Цялата кампания на „Възраждане“ за местни избори, за цяла България, беше 800 хиляди. Само кампанията на Ваня Григорова в София беше много повече, пък какво да говорим за всички останали градове.

- Предстоят ви първите европейски избори, на които ще се яви партия Възраждане. Смятате ли, че тази прогноза, която ви дава Европейският съвет за външна политика е реалистична. Според нея, вие сте втора политическа сила, заедно с ППДБ?
- Смятам, че ни дава една добра стартова позиция. Но, както казах, нашите цели са много по-високи. Ние винаги се борим за първото място и ще направим всичко, което зависи от нас, за да успеем да убедим хората в две неща. Първо, че трябва да излязат да гласуват, защото знаете, че европейските избори са ужасно подценявани. И второ - да убедим тези хора, които ще излязат да гласуват да подкрепят „Възраждане“, защото има един единствен български глас, който може да бъде чут в ЕС и това е гласът на „Възраждане“.

- Ще поведете ли европейската листа на партията си?
- Не. Категорично няма да съм в листата. Моето място не е в Европейския парламент. Има кой да отиде там. Моето място е тук в България. Националният лидер на една политическа организация, която се бори да управлява трябва да е тук, иначе няма да имаме успех.

- А кое е европейското партийно семейство към което смятате, че трябва да се присъедини Възраждане?
- Имахме много покани още преди дори да сме в Европейския парламент. Но тази политическа организация, която най-много ни допада е „Идентичност и демокрация“.

Нашият гост
Костадин Костадинов е роден на 1 април 1979 г. във Варна. Завършва Пета гимназия, а после магистратура по балканистика през 2002 г. и по право през 2011 г. във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. През 2017 г. защитава докторска степен по етнография в БАН.
Основател и председател на партия “Възраждане”. В периода 2011 - 2021 г. е два мандата и половина общински съветник във Варна. Народен представител е в 47-ото, 48-ото и сега в 49-ото Народно събрание.