Лефер напълни морето на север, паламуд няма

Опитни любители на спортния риболов и потомствени рибари пълнят лодките си с лефер. Повечето обаче са притеснени, защото всички други риби панически бягат от стръвния и неуморим хищник.

Риболовците не са оптимисти за слуката заради топлите води

Нулева година за най-вкусната риба, прогнозират рибарите от Калиакра до Ахтопол

Ненаситният хищник прогони сафрида, въдичари се радват на заргана

Морето по Северното Черноморие е пълно с лефер. Върховният хищник в Черно море пълни лодките от десетина дни, но докато част от рибарите се радват, други са недоволни, защото дойде ли леферът, всички други риби бягат панически навътре от сигурна гибел. Няма да дойдат и пасажите паламуд, смятат морски вълци. Те са изчислили, че на север вкусната едра риба приижда през няколко години - имало богат улов през есента на 2007, 2012, 2016 г. и миналата година. Затова тази се брои за нулева за паламуд.

“Годината няма да е паламудена. Друга есен по това време - октомври, ври и кипи от риба. Сега - нищо. Няма паламуд, няма чернокоп. Само малко барбун и сафрид”, потвърди и опитният риболовец капитан Красимир Вангелов за “Труд news” за ситуацията в южните ни води.

Колегите му на север казват, че нашествието на лефер е странно, тъй като водата още е твърде топла - 21-22 градуса, а той се появява, когато тя захладнее до 17 градуса. Очевидно бързо се адаптира към климатичните промени, коментират рибари. Те го сравняват с пираня - яде всичко, което мърда - сафрид, илария, цаца, кая. Убива наред, дори и когато не може да погълне повече. Изяжда само 10% от плячката и често при улов в устата му мърда още пърхаща жертва. Същото поведение има и бебето на лефера - чернокопът. Рибарите го чакат в наши води след 20 октомври, защото малките следват родителите си от Азовско море, където тече размножаването на вида. Децата вървят след възрастните, за да не бъдат изядени.

Хищната риба е чернокоп, докато надхвърли 300 грама. После вече се брои за лефер и цената є скача космически. Въпреки многото лефер в морето на борсата във Варна той безапелационно е най-скъпата риба. Харчи се за 35-40 лв. килото и бие с 5 лв. калкана. “Скъп е, защото е много вкусен и доста трудно се хваща. Умен е - ако съзре нещо необичайно, бяга, освен това често къса влакната и отплува с примамката”, казват опитни рибари. Според търговците за последните 2 седмици леферът все пак е поевтинял с 5 лв.

Лодките кръстосват от зори Варненския залив, но се връщат с дребен сафрид. Едрият избяга навътре и го ловят само корабите.

Заради нашествието на хищната риба сафрид по крайбрежието на север почти няма. Преди дни се появил пасаж под нос Калиакра, но край Варна хващат само дребен - граца. Той се продава за 6 лв. на борсата, а едрият - от корабите, е по 10 лв. На север има и акула, тъй като щандовете на рибното тържище са пълни с прясно филе по 18 лв./кг.

Продава се и пресен ватос, наричан още морска лисица или калкан за бедни, защото има сходен вид и вкус, но струва едва 10 лв./кг. Кая на сергиите почти липсва. В момента и тя се крие от лефера в крайбрежни камъни. Ако все пак се появи малък улов, се харчи по 8 лв. килото. Най-евтината риба на борсата си остава наловената с кораби цаца - 5 лв./кг.

С 10 лв. по-скъпо се търгува зарганът. Въдичари го ловят край буните и всички скалисти места по крайбрежието. Опитните пълнят цели кофи за няколко часа, макар че дългата риба е хитра и не се хваща лесно. Тя е много вкусна пържена. Едрите екземпляри стават и за бирено мезе, ако се обработят с морска сол, оцет, черен пипер, дафинов лист и се оставят за денонощие да съхнат на защитен от гларусите балкон.

На рибната борса “Краснодар” в Бургас пък сафридът върви между 5 и 8 лева килограма. Вече е едър, “приличен”, както го наричат рибарите. На сергиите има и пресен барбун по 6 лева килограма. Някои морски вълци все пак са извадили паламуд от фризерите и той се харчи по 10 лева килограма. 20 лева килото върви леферът, цацата е по 4 лева.

Търговците разказват, че туристи напразно ходят да чакат лодките по пристанищата на юг от Бургас. Рибарите пърпорят из залива, но засега слуката я няма.

На чепаре

Лодки вадят по 5-10 кила сафрид, но им излиза златен

Паламуд, ама миналогодишен, по 10 лв.

На борсата в Бургас леферът е по 20 лева за кг, а сафридът, който е кът - по 5 лв. Паламудът е миналогодишен - по 10 лв.

По надолу от Несебър, в Бургаския район, рибата също е кът. Лодки вадят по 5-6-10 кила сафрид на чепаре. Морските вълци се жалват, че им излиза златен, заради разхода на бензин. “Хабим много повече гориво, отколкото си струва за толкова риба”, казват те.

Миналата година имаше паламуд. 500-1000 риби хванаха някои лодки. Но рибата явно е изменила миграционните си пътища.

Октомври е. Водите са още топли и не е тръгнала да мигрира. Да се надяваме че е това е причината - топлото море, казват рибарите и на юг. Тук-таме ловят по някоя дребна “циганка”- малък паламуд, по 600 грама.

Напролет “майките” влизат от Босфора и отиват към северните брегове на Черно море, там се размножават, рибките наедряват и тръгват обратно. Есенният път минава към Босфора, към Мраморно море. Това е “магистралата” на пасажите, обаче засега от тях няма и следа, казват местните.

Храна има в изобилие, но водата е 23 градуса

Не хвърлят хайвера, защото няма подходящи условия

Капитан Красимир Вангелов разказва, че първите хванати лефери не били хвърлили хайвера си.

“За да има риба, нужни са две условия- храна и температурата на водата да е подходяща. Храна има в изобилие, но топлото време не позволява морето да изстине. Водата е още 23 градуса, което е необичайно висока температура за този сезон.

Такова е положението не само при нас, а и при комшиите - в Турция. Колегите там дават съвети да не размразяваме останалия от миналата година паламуд и да го пускаме на пазара, защото тази година, може да няма никакъв и да останем и без него”, обясняват рибарите от Бургаско.

“Вече е октомври, ако си беше хвърлил нормално хайвера, трябваше да има паламуд”, коментира капитан Красимир Вангелов.

Той разказва как, когато уловили първите лефери тази есен, той и колегите му риболовци видели, че са пълни с хайвер, което предполага, че сигурно няма да има чернокоп (чернокопът е малкото на лефера б. а.).

Явно рибите задържат хайвера си, защото няма условия, подходящи да го “хвърлят” и да се размножат.

Пришълци в куката

Лодкари се радват на редки риби - смарид и морска лястовица

Едър екземпляр може да се пласира за над 100 лв. на ценител гастроном

Тодор Якимов позира с големия екземпляр от рядката морска лястовица, която уловил край Варна.

Редки риби хващат лодкарите край Варна, докато чакат сафрид и попчета. Вътре например попада смарид, който миналата година липсваше изобщо. Рибката е пришълец от Егейско море. Месото є наподобява това на сафрида, но повечето рибари гастрономи твърдят, че не е толкова крехко.

Всички обаче хвалят вкусовите качества на друга екзотична риба - морската лястовица. Понякога дребни екземпляри от нея да попадат в мрежите. Морските вълци обикновено ги връщат в морето и чакат слуката да им донесе лястовица над 2 кг. Това се случва изключително рядко, но наскоро дни късметът се усмихна на варненски риболовец. Тодор Якимов запечата улова с пост в страницата Морски риболов-Варна във фейсбук и получи овации от колегите си.

Морската лястовица на борсата изобщо не се предлага, а едър екземпляр може да се пласира за над 100 лв. на ценител гастроном. Рибата е красива - с розово-златисти отблясъци, затова в миналото беше гордост рибарската хижа да е украсена с препарирана лястовица. Тя е и особена - на главата има три израстъка, с които “ходи” по дъното, може да издава пронизителни звуци, заради което е наричана и морска кукувица. При опасност морската лястовица литва във въздуха, а срещу нападатели е снабдена с бодли и плочки на главата. Екзотичната риба се среща в Черно и Средиземно море и части от Атлантика. Живее 14 г., обитава песъчливи плитчини, храни се с мекотели, рачета и малки рибки. Месото є е много вкусно, може да се пече на скара, оваляна в морска сол и подправки или да се напълни със счукан чесън, лук, девесил, домат и лимон и да се опече във фолио на фурна.

Подозират инвеститорски интерес в залива Болата

Гневни рибари отново блокират пътя Варна-Дуранкулак

МОСВ отказаха свободно да спускат лодките си

Миналата събота пътят към румънската граница бе затворен за половин час, а днес рибарите ще протестират поне един час. Те се заканват, че всяка следваща събота ще увеличават времето на блокадата, докато исканията им бъдат чути и изпълнени.

Рибари от Северното Черноморие за четвърти път ще блокират международния път Варна-Дуранкулак при Каварна. “Протестът е на 7 октомври от 13 ч и ще спре трафика поне за един час. Блокадите ще продължат всяка събота, докато властта не ни чуе”, заяви пред “Труд news” организаторът Виктор Лучиянов.

Той и колегите му се разгневиха, след като от МОСВ отказаха да им разрешат свободно да спускат лодките си от залива Болата. Той е под контрола на екоминистерството, тъй като попада в защитена местност “Степите”, но е единственото безопасно и безплатно място, откъдето риболовците от Крайморска Добруджа могат да влизат в морето. Това лято плажът пред красивия залив бе окупиран от палатки на любители на дивото къмпингуване. Те се подразниха, че рибарите идват рано сутринта и ги разбуждат. Затова, въпреки че самите те паркираха върху пясъка, подадоха сигнал, че с автомобил до морето се вози лодка и потомствен рибар от Българево отнесе акт. Това преля чашата и колегите му реагираха светкавично с протест.

“От 2000 години Болата е място за риболовци, има артефакти, които доказват това. В миналото имаше слипове за спускане на лодките в морето и брегозащитни съоръжения. До 2007 г. в залива акостираха 15-метрови кораби, дълбочината беше 6 м. После спряха да го чистят, вълните нанесоха сериозни щети на буните и натрупаха наноси, от които се образува плажът, който няма статут на такъв. Но властите гонят нас, а не хората, които оставиха тонове боклук след безплатната си “ековаканция”. Решихме, че е време да си отвоюваме законния достъп до залива, от който са потегляли дядовците и бащите ни. Дадохме време на институциите да реагират, но зам.-министърът на околната среда Петър Димитров ни обяви война.

Сега иска да прегради с бетонни съоръжения пътя към Болата. Това е свръхнекомпетентно, защото освен нашите автомобили при нужда дотам линейка и пожарна няма да могат да стигнат. Настояваме за оставката на този човек. Не може един псевдоеколог да решава от жълтите павета как стотици да си вадят прехраната в морето”, каза Лучиянов. Той допълни, че в региона върви упорита мълва, че зад пресата над рибарите стои мощен инвеститор, желаещ да строи екоселище край Болата. Рибарите обаче са смел народ и са категорични, че няма да се предадат. Те настояват свободно да ползват залива, да бъде ремонтиран или изграден един слип, да има душове и тоалетни за плажуващите туристи, а паркирането на кемпери и фургони на пясъка да се забрани. Предупреждават, че всяка следваща събота блокадата ще трае по-дълго. Канят всички депутати от региона и представители на държавни и общински институции да дойдат на протеста, за да чуят на живо исканията им и да ги подкрепят.

В момента в най-северните райони на Черноморието Болата е най-доброто и единственото безплатно място за спускане на лодки. В платените марини таксите на ден варират от 10 до над 20 лв. дневно за най-малките лодки. Тези пристани обаче са и доста по на юг - край Варна, и не са удобни за рибарите от Крайморска Добруджа.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Мнения