Предвижда се завишаване на минималните национални изисквания за придобиването на научни степени и звания

Преподаватели и ректори вече се готвят за протести в защита на университетската автономия, ако депутатите гласуват промените на Закона за висшето образование 

За да няма „зайци“ със звания без знания главното изискване за удостояване с научни степени е качеството и броя на публикациите, при което качеството, а не броят, има водещо значение

Тези дни МОН публикува законопроект за промяна в „параграф“ 57 на Закона за висшето образование (ЗВО) - тя се отнася за завишаване на минималните национални изисквания за придобиването на научни степени и звания, базирани на световно признати наукометрични показатели. Обществените обсъждания са отворени до 30 май 2022 г. Някои преподаватели и ректори вече се готвят за протести в защита на университетската автономия (auto - „себе си“, nomos - „закон“ - „самозаконие“), ако депутатите гласуват промените на ЗВО.

Включвам се в обсъжданията с части от мои статии, като „Един американски професор не трябва да струва 1795 български“, публикувана през 1997 г. във вестник „Капитал“ - тогава един щатски долар струваше 1795 български лева по данни на БНБ от 12 септември 1997 г. И части от „Бакалнизация на университетите“, „Звания без знания деформират образованието и науката. Част 1 и Част 2. Докога така?“, публикувани през 2021 г. в Eurochicago.com. Също така „Окрупнени университети“ - във вестник „Труд“ на 22 февруари 2022 г.

През 2010 г. беше приет Законът за развитие на академичния състав в България - от свръхцентрализиран се премина към свръхлиберален, автономен модел. Оттогава са хабилитирани средно по 821 професори на година (по данни на МОН, март 2014 г.).

През 2011 г. беше закрита Висшата атестационна комисия и изборът на доценти и професори предоставен на университетската автономия.

Така доценти и професори започнаха да се възпроизвеждат като зайците на Леонардо Фибоначи (1170-1250). През 1202 г. той публикува книга, където описва редица от числа, всяко от които след 2 е равно на сумата от предходните две: 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21...

Ако меритократският (по заслуги) подход не е заложен в ЗВО, репродукцията на „зайците“ ще продължава и през следващите години в българските университети. За да няма „зайци“ със звания без знания, в университетите в Западна Европа, Америка и Япония главното изискване за удостояване на даден учен и преподавател с научни степени (PhD и DSc) и научни звания (доцент и професор) е приносът му в науката, който се измерва с качеството и броя на публикациите, при което качеството, а не броят, има водещо значение. Науката, която се занимава с това, се нарича наукометрия - според нея, стойността на даден учен и преподавател се определя от силата (импакта) на списанията, в които тя/той публикува, и от броят на цитиранията на публикациите. Най-важните наукометрични показатели са: H-index и citation index - те определят цената на научните приноси. H идва от името на аржентинския физик Jorge E. Hirsch, който през 2005 г. въведе този индекс в статията „An index to quantify an individual’s scientific research output“, публикувана в Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America 2005.

Българският министър на образованието и науката - акад. Николай Денков - е с много добър наукометричен капитал (H-index: 55; публикации: 174 - според библиографските данни на Scopus Elsevier от 16 май 2022 г.). За повече наукометрична информация, вижте Димитър Томов от Медицински университет, Варна и Степан Актериан в https://www.researchgate.net/publica­tion/286029091.

Накратко, publish or perish (публикуваш или загиваш!). Особено важно, къде публикуваш означава какво публикуваш, каква е научната стойност на твоите резултати. След „къде/какво“ идва „колко“ е броят на публикациите, включени в базите данни Web of Science и/или Scopus Elsevier (забравете, моля, „те са частни“, „трябва да плащаш за публикуването“ и други подобни оправдавания!).

Преминалите успешно през такива „квалификации“ могат да участват на „олимпиади“ по наука и образование, и някои от тях - най-добрите - да станат доценти, професори или академици. Не може със скок на височина 153 см да участваш на олимпийски игри, така, както с публикации в нереферирани научни списания (non-peer reviewed journals) - в конкурс за доцент, професор, член-кореспондент или академик. Изискванията, направени в университетската автономия, са защитна реакция на създателите им, водеща до зайците на Фибоначи. Вредни са от интелектуален, етичен и финансов аспект.

Ако за някои колеги, особено за някои депутати и университетски администратори не съм достатъчно ясен, то завършвам така: български принос в науката е значително по-обективен критерий за оценка, отколкото принос в българската наука. Казано с други думи, един американски заек не трябва да струва 1795 български зайци.

На този фон приляга един стар виц: навремето, в капиталистическа България, виждаш магазин с надпис „Бай Кольо“, влизаш вътре - пълно с месо. По времето на комунизма виждаш магазин с надпис „Месо“, влизаш вътре - само бай Кольо. Тук някъде е и част от истината за качеството на нашето образование и наука.

Пожелавам на всички колеги, когато прочетат надпис „Български университет“, вътре да има наука и образование на световно ниво, а не доценти и професори с локални приноси.