Психиатърът Владимир Бостанджиев, пред „Труд”: Войната уби коронавируса

Проблемите, които решат политиците ни не са нито психологически, нито психиатрични. Те са политически и социални. Така, че в демокрацията каквито хора си изберем, такива ще бъдат и решенията за управлението на обществото. Това казва в интервю пред „Труд“ психиатърът Владимир Бостанджиев. Питаме го и за отражението на пандемията върху психиката на хората, за влиянието на кризите и за опасните усложнения.

- Всеки пети, преболедувал COVID 19 има остатъчни явления. Едно от тези явления е мозъчната мъгла. На какво се дължи тя и какъв е пътят за справяне с този проблем?
- Изразът „мозъчна мъгла“ не е коректен и не е толкова голям проблем, колкото се внушава. Както например, изразът „нервна почва“. За да се оцени обективно, е необходимо да оценяваме факти най-малко от две страни. Първо, индивидуалното боледуване и поведението при боледуване на хората. И второ, реакцията на обществото и управлението на пандемията, от друга страна. Затова бих поздравил читателите с отпадането на извънредното положение и маските, като негов символ. Но изразявам съболезнование към близките на починалите. Някои не можаха да се простят и сега преодоляваме феномена „отложена скръб“. Парадоксът при тази пандемия е, че 80% от хората се срещат с вируса, без да боледуват. Още 80 % от останалите 20% боледуват много леко. Малък процент боледуват в средна степен на две вълни, в срок от две седмици до месец. И съвсем малък процент - тежко. 

- Кои са опасните усложнения след COVID?
- Опасни за живота са малък процент усложнения - предимно пневмония, трудна за лекуване. Затова лекуващите лекари са заинтересована страна в оценката на риска от пандемията и не бързат да са оптимисти; препоръчват основните хигиенни мерки да продължават да спазвате. Естествено, след тежко боледуване, следва период на възстановяване до преминаване на остатъчни симптоми. Например, най-често кашлицата след фарингит е още месец след това. Най-общо, усложненията едновременно в различни органи на тялото се дължат на невъзможността имунната система да спре защитната си реакция навреме. Как да се спре тази реакция остава научна загадка. Естествено е, хората да си обясняват тази загадка на нивото на общата информация, а учените да я решават обективно, като търсят нови факти и знания. При боледуването и след това наблюдаваме тревога, потиснатост, натрапливи мисли. Те не са причинени от вируса, а са психологични реакции на стрес, изчерпване, изтощение, подобно на престой в концлагер.  Тези реакции усложняват допълнително индивидуалната и социалната оценка на COVID  инфекцията, и последиците от боледуването.

- Питах какво представлява състоянието на мозъчна мъгла.
- Това е популярен израз на професионалния термин „когнитивен дефицит“. Той обобщава различни промени в познавателните умения: памет, внимание, скорост на мислене, творческото въображение. Такъв дефицит изпитваме при преумора или пийнали, недоспали, когато сме тревожни, също при повишена температура при всички настинки, при леки органични заболявания на мозъка. Пример за последното е известната „атеросклероза“. Често това е психологичен проблем, а не проява на заболяване. Това състояние психиатрите оценяват като „псевдокогнитвен синдром“ и изчезва като по чудо след леко успокоително. Всекидневен пример е да не си спомняме някоя дума. Ако се опитваме да си я спомним насила, влизаме в натрапливи кръгове. Аз, например, се затруднявам да си спомня името на актьора Мел Гибсън. Възрастните почват да мислят, че оглупяват, че развиват деменция – Алцхаймер. Деменцията означава оглупяване след нормално интелектуално развитие. Тези психологически реакции се оценяват трудно от лекарите заети със соматични болести. 

- Мозъчната мъгла преминава ли, разсейва ли се?
- Добре е този израз да не ни води до умствена мъгла или облак, защото в облака не виждаме нищо. Хората с тази мъгла са в ясно съзнание, ориентирани са за време, място и личност. Това са нормални хора, които най-често са тревожни. Явлението е преходно и преминава спонтанно. Помагат, разходки, разговори с хора. Много трудно е да убедиш, хората, че нямат проблеми с паметта, когато обикалят всевъзможни специалисти, че проблемът им не е свързан с болест, а е натраплив феномен. За тяхна изненада, те говорят повече от час за проблема си и си спомнят подробности. А това е невъзможно при реални проблеми с паметта.

- Колко време след COVID тази симптоматика изчезва?
- Ориентировъчно в срок от три до шест месеца.

- Как пандемията се отрази върху психиката на хората?
- Не се наблюдават масови психични увреждания. Наблюдавах, обаче, масово типичните реакции на боледуване, познати в медицинската психология. Това са най-общо три вида реакции, разпределени в 33% и 33 в период – процентът, символ на случайността. Първо, хората се опитват да игнорират заболяването. Тези хора реагира защитно на информационната COVID -мания с различни свои обяснения, известни като конспиративни теории. Вторите надценяват болестите и предприеха крайни защитни  мерки. Те не излязоха две години от домовете си, не се срещаха  с млади хора, дори с внуците си, поставяха съдове с белина да се изпарява в домовете им, миеха хранителните продукти, миеха се със спирт при всяко докосване. Така преди правеха хората с натрапливости за чистота. Тези хора сега се адаптират по-трудно след отпадане на мерките, например за присъствено връщане на работа. Реакциите на игнориране и на страх при боледуване са разбираеми и трябва да говорим с хората за тях, вместо да отричаме чувствата си и да се подиграваме.

- Последната, трета група хора какво правят?
- Това са хората, които търсят разумни решения. Те  питат спокойно лекарите си и получават спокойни отговори на въпросите си. Хората вземат здравни решения много по-лесно, когато имат обективна информация, вместо да се доверяват на императивни обяснения. В България дори не си представяме, че в Европа съществува безплатна медицинска услуга „съветване за ваксиниране“ и „разясняващ разговор“. Проблемите с ваксините не са от тази пандемия. Ативаксърските спорове възникват преди всичко от липса на знания. В големите държави има дори мотиватори за ваксиниране. В България CОVID-ваксинацията е препоръчителна в имунизационния календар и хората се ваксинират спонтанно. Затова процентът на ваксинираните остана в рамките на случайните 33%, независимо от медийните кампании. Повтарям, че психологичният проблем за оценка на риска при тази пандемия е парадоксът, че 80% от хората не боледуват от вируса, но редките усложнения се лекуват трудно. Това и липсата на знания за усложненията попречиха да се формира единно обществено мнение и възникнаха типични конфликти на обясненията, според профилите на боледуване.

- Повече от две години хората работят от домовете си. От 1 април обаче извънредната обстановка е отменена. Как се справят със стреса служителите, които се връщат в офисите?
- На хората от групата с повече страхове, им е по-трудно връщането в офисите и им е нужно повече време за адаптация. Фирмите предлагат гъвкави индивидуални планове за адаптация. Повечето хора не са притеснени от присъствена работа. Има фирми, за които онлайн-офисът е по-удобен и ефективен. Държавните фирми и институции – нямат избор, там формата на работа е присъствена. 

- Колко продължителна е адаптацията след връщането на работа?
- Една адаптация обикновено е две-три седмици. Хората са по-спокойни, когато виждат да се прилагат естествените хигиенни мерки: разделното движение, проветряването, да се спазва социалната дистанция за разговор от две-три ръце дължина, ползване на прозрачни прегради.

- Какво се случва с психиката ни когато една криза се измести от друга криза? В случая притесненията за здравето ни бяха сменени с притеснения от войната в Украйна.
- За съжаление, още миналата година формулирах тезата, че вирусът е милосърдно предупреждение. Често се случва един проблем да измести друг на принципа „Клин клин избива“. Аз вече разговарях с хора за реакциите им и за двата проблема. Едното е страх от вирус, а другото от бомби... С различни рискове за здравето и живота и различни защитни мерки. Всички са принудени да правят равносметка на живота. Възрастните: „Е, какво, аз съм живял добре. Спокоен съм. Да става каквото ще (Кото доди!).“ И ставаше страшно, когато трябваше да се взема решение къде да се настани болното дете, болния дядо, баба. Войната сякаш уби коронавируса. Както пише в Библията, побеждава този, който издържи... 

- А започнаха ли да ви търсят по-често? Кризите направиха ли българина по-доверчив към психотерапевтите?
- Психотерапията не е толкова медицински фокусирана, колкото изглежда. На разговор за решенията си са способни отговорни хора, които от малки са възпитавани да мислят, вместо да се съгласяват с фалшиви обяснения на проблемите. Ако майката е учила детето си да не споделя какво мисли, защото това е опасно, как този човек да споделя искрено решенията си с приятели, в любовта, семейството. Например, как да решават заедно да носят маски, на каква дистанция да седят. Например, единият игнорира страховете, играе баскетбол, а другият се страхува. И разбира се, всеки обяснява поведението със своя теория, вместо да говорят за конкретните си решения.

- Като гледате политиците ни, смятате ли, че някои от тях имат нужда от психиатрична помощ?
- Това е фалшиво обяснение, че грешните политически решения се дължат на психична болест. Изкушаващо е да мислим по този начин. Но проблемите, които решат политиците ни не са нито психологически, нито психиатрични. Те са политически и социални. Така, че в демокрацията каквито хора си изберем, такива ще бъдат и решенията за управлението на обществото. Тези решения не се поправят с психиатрични диагнози, защото те просто са обидни квалификации и наивна пропаганда. Всеки по-надарен със слово човек може да прави еквилибристики с психиатрична терминология и да злоупотребява със знанията си. Почти всеки психиатричен термин хвърлен в масовото пространство е обиден. Аз нямам никакво желание по този начин да квалифицирам някого и най-вече начинът му на вземане на решения. Според Аристотел, политиката е наука за разумно съгласувано действие на обществото (политика прагматики). Решенията се вземат на достъпен език, от който всички разбират. Успешните политици говорят с прости изрази, имат естествена чувствителност към масовото мислене, талантът им е повече в това да осъществяват идеите и по-малко да ги измислят. Подборът на политиците не се прави с диагнози, а в нормалния демократичен процес, описан в избирателния закон. С такъв демократичен процес България има опит едва след Промените през 1989 година.

- Кога в психиатрията се говори за патологична лъжа и патологичен лъжец?
- Психиатрите ползват термина „фантастна псевдология“. При това състояние човек влиза в имитативна роля, подобно на барон Мюнхаузен. Психиатърът Томас Сас въвежда термина „имперсонация“. Популярно е английското понятие – множествена личност. Чувал съм хора, които казват: Аз непрекъснато съм в роля. Играя го според ситуацията, но не зная аз кой съм, какво мисля аз наистина. Фантастната псевдология е краен вариант, в който човек се представя убедително като важна личност. И изведнъж се оказва, че всичко е въпрос на фантазии. Това касае личните отношения и смятам, че подобни оценки са неуместни в обществения живот. Вместо оценки с псевдонаучни обяснения, обективните оценки в политиката, на самите себе си и на другите хора, се правят на основата на взетите и изпълнени решения. Затова, ако човек е мярка на всички неща, както казва Протагор, мярка за човека, според мен, са решенията му.

Нашият гост

Д-р Владимир Бостанджиев работи като психиатър и психотерапевт от 1986 г. последователно в Психиатрична болница – Бяла, ВМИ-Плевен, Александровска болница – София. В книгите „Езикът, който лекува“ , „Психотерапия на игра и наистина“  и в „Живият ум“ описва практиката си в своя система, която нарича терапия чрез решения. Терапия чрез решения насърчава човека да търси полезни решения, като избягва фалшивите обяснения на проблемите. Доказва ефективността на този принцип с успешните терапии и като изследва вътрешната реч на гениални шахматисти при търсене на решение, консултирайки Веселин Топалов (Световен шампион, Сент Луис 2005, Аржентина).