Ръстът на заплатите в обществения сектор ще създаде натиск в частния

За какво ще се харчат парите догодина

Не са съпроводени с достатъчни реформи

Разходната част на бюджета традиционно привлича най-голямо внимание, тъй като всеки се опитва да намери разходите и политиките, които директно се отнасят до него – заплати в обществения сектор, социални плащания, пенсии, сигурност и т.н. В проекта за бюджет за 2020 г. като приоритети по отношение на разходите се открояват образованието, здравеопазването и като цяло повишаването на заплатите в бюджетния сектор.

С оглед рисковете от забавяне на икономическия растеж увеличените доходи ще дадат по-голяма сигурност на хората, които ги получават, но ще отправят сигнал и в частния сектор за допълнително увеличение на заплатите, което трудно може да се реализира. Освен това, нарасналите средства за тези сектори все още не са съпроводени с достатъчни реформи, които да гарантират по-голямата им ефективност.

Разходите най-общо се делят на текущи, капиталови, резерв за непредвидени обстоятелства, разходи за лихви и вноска в европейския бюджет.

За разлика от предходни години общите разходи в бюджета се увеличават само с 1,2%, като основно влияние има еднократният разход за покупка на нови бойни самолети, който доведе до нетно увеличение на капиталовите разходи през 2019 г. с 1,83 млрд. лв. спрямо първоначалните разчети. Това е и причината за предвидения спад в капиталовите разходи през 2020 г. с 22%.

Ако не вземем предвид разхода за самолет, капиталовите разходи през 2020 г. са с почти същия размер като първоначалните през 2019 г. и намалението през 2020 г. ще е само с 9 млн. лв. Капиталовите разходи, ако са ефективни, допринасят за дългосрочното развитие на икономиката. Направеният разход за покупка на нов боен самолет няма директно въздействие върху дългосрочния икономически растеж, а може да предизвика нови допълнителни разходи. За съжаление, в последните няколко години капиталовите разходи се използват за буфер в бюджета и тяхното неизпълнение води до реализиране на излишъци. Неизпълнението на капиталов разходи в последните години е следното: 2016г. – 2,3 млрд. лв., 2017г. – 2,5 млрд. лв., 2018г. – 0,9 млрд. лв., а реализираното бюджетно салдо се подобрява спрямо предварително планираното (т.е. от планиран дефицит става реализиран излишък) с: 2016г. – 3,3 млрд. лв., 2017г. – 2,2 млрд. лв., 2018г. – 0,9 млрд. лв. Следователно, голяма част от реализираните излишъци се дължат на неусвоени капиталови разходи. Неизпълнението на капиталовите разходи ограничава възможностите за растеж, което е особено неблагоприятно в навечерието на рецесия в Еврозоната.

При очаквани проблеми пред икономическото развитие е необходимо да се заложат и буфери в бюджета, за да може да се реагира на допълнителни негативни шокове. През последните години стойността на резерва за непредвидени и неотложни разходи намалява, като по-голямата част от него е резервът на НЗОК. За природни бедствия и аварии се отделят традиционно 80 млн. лв. Трябва да се помисли за увеличаване на тази сума, тъй като неочакваните природни аномалии се наблюдават все по-често. Добре е да се структурират специфични отделни фондове за интервенции и те да са видими още при приемането на бюджета. Те могат да засягат както инфраструктурни нужди (например в отделни изостанали региони), така и подкрепа за уязвими групи, ако икономическото положение се влоши. Необходимо е да се увеличи прозрачността, тъй като справедливо възниква въпроса за източника на допълнителните разходи, които често са непланирани и се отпускат само с решение на Министерски съвет, като се действа абсолютно дискреционно, а в някои случаи - дори импулсивно.

Положителна е тенденцията при лихвените разходи през последните години и те заемат все по-малък относителен дял в общите бюджетни разходи – намаление от 2,3% през 2016 г. до 1,4% през 2020 г.

В периода 2016 – 2019 г. се наблюдава тенденция за ускорен растеж на текущите разходи. Текущите разходи в публичния сектор обхващат разходи за заплати, издръжка, субсидии, пенсии, текущи трансфери, здравноосигурителни плащания и др. Те са по-негъвкави и ако нарастват неразумно в периоди на относително висок икономически растеж, това поражда рискове от дефицити в периоди на икономически спад, съпроводен с естествено намаляване на приходите. Текущите разходи нарастват с 9,2% през 2018 и 14,3% през 2019 г. като значително изпреварват номиналния растеж на БВП, както е видно и на графиката.

Това е причината относителният им дял в БВП да се увеличи от 28,8% през 2016 г. до 30.7% през 2019 г., което е неблагоприятна тенденция. Бюджет 2020 изглежда по-благоразумен в това отношение, тъй като растежът на текущите разходи се забавя до 6,1% и е по-нисък от очаквания номинален растеж на БВП (6,9%), което води до леко намаление на относителния им дял до 30,5%. Тези стойности зависят от икономическото развитие и могат да се променят в негативна посока, ако не се изпълни прогнозата за растеж на БВП.

Друго деление на разходите е по функции, което подсказва тяхното направление и приоритетност. Най-голямо нарастване реализират разходите за образование, които от 3.5% от БВП през 2019 г. се покачват на 3,8% от БВП през 2020 г., което като абсолютна сума е нарастване с 610 млн. лв. Най-голям дял от това увеличение заема нарастването на разходите за издръжка на педагогическите специалисти в размер на 360 млн. лв.

Тези разходи са текущи по своя характер, но биха могли и да се разглеждат като дългосрочна инвестиция, ако привлекат качествени и заинтересувани за своето развитие учители, които да подобрят грамотността и образоваността на населението. В мотивите към законопроекта за бюджета, които традиционно се наричат Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза се наблюдава положителна тенденция за добавяне на ключови показатели за резултатите от провеждане на дадена политика.

По отношение на предучилищното и училищно образование те са 6 на брой, като грамотността се разглежда от 3 от тях. Въпреки планираното подобрение на резултатите, тези показатели са недостатъчни и не дават ясна представа за изоставането на българското училищно образование от средните европейски равнища. Необходимо е да се включат и показатели от международни сравнения и когато се постигне значително подобрение при тях, ще можем да твърдим, че разходите за заплати на учители са се превърнали в инвестиция.

По отношение на висшето образование индикаторите са само два, като те не дават представа дали политиката е насочена към качествени, а не само към количествени промени. Отпуснатите допълнителни средства за обучението на студенти и докторанти в размер на 41 млн. лв. са положителна, но недостатъчна стъпка в количествено отношение. Значението, което се отдава на политиката във сферата на висшето образование, изглежда подценено, а това е много важен фактор за развитие в дългосрочен период. Необходими са структурни реформи и извеждане на показатели, които ясно демонстрират връзката на образованието с пазара на труда.

Увеличение на относителния дял се наблюдава и по отношение на здравеопазването – от 4,4% от БВП през 2019 г. до 4,5% от БВП през 2020 г. Като абсолютна сума нарастването е с около 500 млн. лв. За поредна година не се наблюдават очакваните структурни реформи в този сектор и не се приема дългосрочно решение за промяна в модела на здравеопазване, чрез по-решителна роля на частни здравноосигурителни фондове. По отношение на индикаторите е направен опит да се обхванат някои от най-рисковите за здравето и живота на хората.

По отношение на политиката по доходите е предвидено нарастване на минималната работна заплата на 610 лв., увеличение с 10% на средствата за заплати и възнаграждения на персонала в бюджетния сектор, покачване на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт. Повишаването на заплатите в обществения сектор ще създаде натиск за увеличение и в частния, което при забавяне на икономическото развитие може да доведе до влошаване на конкурентоспособността, загуби и нарастване на безработицата.

По отношение на пенсиите се прилага „швейцарското правило“, като очакванията са в пленарна зала да има дискусии по отношение на минималните пенсии, както и за преизчисляване на старите пенсии.

Социалната политика е консервативна и предвижда замразяване на основните видове социални плащания. Това ограничава нарастването на тези негъвкави разходи от една страна, но в случай на криза може да предизвика социално напрежение от лицата от уязвимите и засегнати групи.

Основните препоръки към разходите засягат необходимостта от увеличаване на тяхната прозрачност, предвидимост и ефективност. В последните години се наложи практиката за актуализации на бюджета в разходната му част, което подсказва недостатъчно добро планиране, като през 2019 г. актуализациите са 3 на брой, което предположих в предходна статия по темата. Отпускането на допълнителни средства текущо през годината само с решение на Министерски съвет не трябва да се превръща в ежеседмична практика. Положено е начало за следене на резултатите от разходите чрез предлагане на редица показатели, но те трябва да се прецизират и да дават по-ясна представа за ефективността на разходите, включително и чрез сравнения с други европейски страни.