Тома Биков представи новата си книга „Българските контрареволюции и краят на идеологиите“. Тя е продължение на предишната му книга - „Българските революции“, която излезе преди близо четири години. Събитието се състоя в Централния военен клуб. 

"Тома Биков пуска мостове през поколенията, а това ни и нужно", обясни Петър Николов в началото на представянето. "Книгата поставя Тома в листата на българските консервативни будители от 19-и век досега". 

Събитието уважиха президентът Георги Първанов, собственикът на "Галъп интернешънъл Болкан" д-р Борислав Цеков и проф. Георги Близнашки, Даниел Вълчев, скулптурът Вежди Рашидов, зам.председателат на ГЕРБ Томислав Дончев и колегите му Цвета Караянчева и Любен Дилов-син, Радомир Чолаков, проф. Асен Балтов, социолозите от "Тренд" Евелина Славкова и Димитър Ганев, Андрей Райчев, директорите на БТА и БНР Кирил Вълчев и Милен Митев, журналистът Мартин Карбовски, анализаторът Кристиян Шкварек и много други.

"Ние не можем да си свържем историята - някои твърдят, че нещо не се случило, а то се е случило. Човек може да бъде приет и като злодей, и като герой, а не можем да го приемем в неговата цялост", каза авторът на книгата. "Ние сме много адаптивен народ, преживели сме три революции и за кратко време сме успели да се оправим", подчерта Това Биков в деня, в който отбелязваме подписването на Ньойския договор.

Трите основни части на "Българските контрареволюции и краят на идеологиите" имат различни посоки, но през цялото време целта е в края да се стигне до общи изводи и посоки на мислене. Книгата се развива от частното към общото, от малкото към голямото и от съдържанието към формата, обясниха преди премиерата й издателите на Биков от A&T Publishers.

В първата част, която е озаглавена "Българският цезаризъм", се анализира персонализираното лидерство на българските контрареволюции, което се изразява от управленията на цар Фердинанд, цар Борис III, Тодор Живков и Бойко Борисов.

Втората част, която е озаглавена "Траектория на умъртвените идеологии", не акцентира толкова върху персоналния фактор, който изразява зрелостта и залеза на различните идеологически доктрини, колкото върху общите тенденции при развитието и прилагането на различните идеологии на територията на българското културно пространство.

Третата част, която е озаглавена "Постидеологически перспективи", е посветена не толкова на миналото, колкото на настоящето и бъдещето и на перспективите за българското културно пространство в новите геополитически реалности, допълват от издателството.