Чуждите инвеститори са с по-високи печалби

Създалата се несигурност даде възможност за по-бързо реагиращите износители

През последните години чуждестранните инвеститори са получили почти два пъти повече, отколкото са вложили в българската икономика

Най-голям е делът на експорта на суровини и материали

Българската народна банка наскоро обяви по-подробни предварителни данни за платежния баланс през 2022 г. Това е повод за отбелязване на някои факти и тенденции от последните години за развитието на външния сектор на българската икономика. Основните фактори за динамиката през 2022 г. са инфлацията, несигурността и затрудненията при някои доставки, войната в Украйна.

През 2022 г. Европейската централна банка започна да повишава основните си лихвени проценти едва в средата на годината, въпреки че темпът на инфлация в еврозоната отдавна беше надвишил целевата стойност от 2% и беше ясно, че това няма да бъде временно явление, което да отшуми само по себе си. Само че създадената свръхликвидност на пазарите не беше изтеглена, така че действията на ЕЦБ бяха с ограничено въздействие.

От тази ситуация се възползваха българските износители, след относително дълъг период, през когото цените и пазарите се променяха бавно, а създалата се несигурност даде възможност за по-бързо реагиращите от тях. Те си осигуриха доставки на суровини и материали (тоест отново се доказа тезата, че износът не може да нараства, без да се увеличи и вносът, тъй като голяма част от продуктите разчитат на вносни елементи) и успяха да увеличат приходите си.

Какво и къде се изнася от България?

През 2022 г. е достигнат рекорден размер на износа на стоки и услуги в стойностно изражение – 57,8 млрд. евро. От тях приносът на стоките е 45,9 млрд. евро, докато на услугите е 11,9 млрд. евро. Така относителният дял на стоките в общите приходи от износ през 2022 г. нараства с 0,5 процентни пункта до 79,4%, докато този на услугите се понижава до 20,6%. Реализираният през 2022 г. темп на растеж на приходите е 32,6% на годишна база, докато в стойностно изражение те се увеличават с 14,2 млрд. евро.

През 2022 г. се запазва тенденцията най-големи приходи да се получават от износа на суровини и материали – 18,8 млрд. евро, следвани от инвестиционните стоки (11,1 млрд. евро), потребителските стоки (10,8 млрд. евро) и енергийните ресурси (7,1 млрд. евро). Промяна се регистрира обаче в структурата на износа на стоки – енергийните ресурси повишават относителния си дял до 14,9% (с 6,6 п.п.) за сметка на останалите големи групи стоки – делът на суровините и материалите спада с 3,9 п.п. до 39,3%, този на потребителските стоки спада с 1,7 п.п. до 22,6%,, а на инвестиционните стоки се понижава с 0,8 п.п. до 23,3%. Основен фактор за това развитие е силното покачване на цените на петрола, природния газ и електроенергията на международните пазари през 2022 г. и наличието на въглищните централи в българската енергийна система, чието производство беше увеличено, за да се отговори на нарасналото външно търсене. Така последните реализираха рекордни приходи и печалби въпреки високите цени на квотите за емисии на въглероден диоксид, които се явяват преки разходи за тях.

От друга страна електроенергията (временно) се превърна в продукт с много висока добавена стойност.

На по-детайлно ниво данните показват, че износът на цветни метали (4,1 млрд. евро) представлява групата от стоки с най-големи приходи от износ през 2022 г. Факторите за това са наличието на добив и голям капацитет за преработка на тези суровини в страната, повишените цени на международните пазари и търсенето на такива ресурси заради прехода към по-нисковъглеродна икономика, което създава предпоставки за растеж и през следващите години.

На следващо място са петролните продукти (4 млрд. евро), суровините за производство на храни (3,7 млрд. евро) и храните (3,65 млрд. евро). Първите от тях реализират най-висок растеж на годишна база (255%), като той съвпада с бързото нарастване на износа за Гибралтар, което традиционно се използва като средство за трансфериране на печалби в други юрисдикции от една група компании от сектора.

Други по-значими групи стоки от гледна точка на приходите от износ са енергийни ресурси, различни от петролни продукти (3,1 млрд. евро), машини, уреди и апарати (2,7 млрд. евро), резервни части и оборудване (2,4 млрд. евро), електрически машини (1,8 млрд. евро), пластмаси и каучук (1,76 млрд. евро), дрехи и обувки (1,7 млрд. евро), мебели и домашно обзавеждане (1,65 млрд. евро), лекарства и козметика (1,4 млрд. евро) и чугун, желязо и стомана (1,1 млрд. евро). Все още преобладаващите стоки са с относително по-ниска добавена стойност.

През 2022 г. туризмът си връща лидерската позиция по размер на реализирани приходи от износ на услуги (3,2 млрд. евро), като изпреварва информационните и комуникационните технологии (2,9 млрд. евро), а на трето място се нарежда транспортът (2,4 млрд. евро). Други по-значими източници на приходи са технически, търговски и други бизнес услуги (0,9 млрд. евро) и професионални и управленски консултантски услуги (0,8 млрд. евро). Прави впечатление силният спад на приходите от производството на ишлеме (с над 80%), която е единствената група услуги с по-ниски приходи през 2022 г. спрямо предходната година.

Традиционно най-големият търговски партньор за България са страните от Европейския съюз. Най-големи приходи от износ на стоки българските фирми реализират от Германия (6,7 млрд. евро), Румъния (4,8 млрд. евро), Италия (3,6 млрд. евро), Гърция (3,1 млрд. евро) и Турция (2,8 млрд. евро). Останалите икономики, приходите от износа към които надвишават 1 млрд. евро, са Белгия, Франция, Нидерландия, Испания, Сърбия, Полша, Украйна и Съединените щати, като основен фактор за повишаване на приходите от последните три страни е войната в Украйна и износът на оръжия и боеприпаси.

Инвестиции и доходи

През периода 2018-2022 г. неизменно се изплаща доход по направени в българската икономика инвестиции в размер на над 7 млрд. лв. годишно. Рекордната стойност е реализирана през 2021 г., когато изнесените печалби са в размер 10,5 млрд. лв., докато през 2022 г. те са приблизително 8,76 млрд. лв. Доходите от преки инвестиции за чуждестранните инвеститори през посочения период достигат 37,65 млрд. лв., като рекордната стойност отново е през 2021 г. (9,95 млрд. лв.), а резултатът през 2022 г. е 8,1 млрд. лв.

Интерес представлява реализираната норма на възвръщаемост от направените в българската икономика преки чуждестранни инвестиции. Все още липсва оценка за натрупания капитал към края на 2022 г., но резултатите през последните години са впечатляващи. Получените от чуждите инвеститори доходи им осигуряват норма на възвръщаемост от над 7% годишно, а рекордната стойност отново е през 2021 г., когато се достигат 9,9%. Налице е ясна възходяща тенденция при нормата на възвръщаемост, която през периода 2010-2015 г. е средно 4% годишно, докато след това се повишава на 7,5% годишно. Разбира се, при подобна оценка постигнатата доходност винаги трябва да се съпоставя с риска, който инвеститорите поемат в несигурната среда за бизнес в страната. 

Друг любопитен факт е, че през периода 2017-2021 г. натрупаните преки чуждестранни инвестиции в българската икономика са се увеличили с 9,7 млрд. евро, докато изплатените нетни доходи по преките инвестиции през този период са 17,8 млрд. евро. (2021 г. е последната, за която БНБ е обявила данни за размера (stock) на преките инвестиции). Тоест фактически през последните години чуждестранните инвеститори са получили почти 2 пъти повече, отколкото са вложили в българската икономика. (През посочения период темпът на инфлация беше относително нисък, така че използването на текущи цени не изкривява резултатите.)

Особено важно е уточнението, че тук са използвани предварителни данни. Твърде вероятно е данните за изплатените инвестиционни доходи за 2022 г. да бъдат ревизирани в посока нагоре, както това се случи с тези за 2021 г. Номиналният растеж на българската икономика би следвало да се е отразил благоприятно на предприятията с чуждестранни инвестиции, които освен това бяха подпомагани от държавния бюджет с помощи заради високите цени на електроенергията. Така от една страна те повишиха цените си, а от друга – част от разходите им бяха покрити от помощите. И двата фактора допринасят за увеличаване на печалбата през 2022 г. спрямо предходната и това означава, че вероятно получените доходи също се увеличават.

Според предварителните данни реализираните през 2022 г. преки инвестиции в България са приблизително 2,4 млрд. евро и нарастват с 48,7% на годишна база. Техният относителен дял се повишава до 2,8% от брутния вътрешен продукт. Въпреки това и в стойностно, и в относително изражение текущите данни показват по-лошо представяне спрямо 2020 г., когато са реализирани 2,97 млрд. евро, чиито дял в БВП е 4,8%. Тази година (2020 г.) е рекордна за периода след Световната финансова криза, който се характеризира с относително нисък дял на инвестициите (включително и чуждестранните) в БВП. Принос за това има относително неблагоприятната среда за бизнес – честа смяна на нормативната уредба, липса на безпристрастна работа на съдилища и регулаторни органи, недостатъчно добра защита на правото на собственост и др. Опитите за компенсиране на частните инвестиции с публични също не даде желаните резултати поради ниската ефективност на последните.

Данните за платежния баланс показват добро представяне на българската икономика през 2022 г. Местните предприятия умело се възползват както от трайно действащите фактори като членството в ЕС и фиксирания курс на лева към еврото, така и от временните като инфлацията и несигурността при доставките при част от стоките. Износът на някои услуги силно пострада от пандемията от COVID-19 и мерките за предотвратяване на разпространението й. Основният източник на приходи – туризмът, се възстановява, но през 2022 г. все още е далеч от най-добрите си години (2018 и 2019 г.), а всъщност приходите са колкото през 2016 г. въпреки значително повишените цени.

Бизнес средата има нужда от подобрение, привлечените потоци от преки инвестиции са относително ниски и се разчита на вече направените. При такава ситуация основна цел на икономическата политика би следвало да бъде запазване и реинвестиране на реализираните в страната доходи.