Дневен хороскоп на Алена за събота, 21.09.2019

На 21 септември 2019 да почерпят

18-годишен български студент е убит в Германия

Бирата помага срещу затлъстяване и диабет

Йеменските бунтовници обещаха да спрат нападенията си срещу Саудитска Арабия, ако те направят същото

Художникът воин Николай Хайтов 100 години от рождението на писателя

Милиони хора по света се включиха в глобален протест срещу промените в климата (СНИМКИ и ВИДЕО)

Спрягат Шаби Алонсо и Раул за „Реал“

Русия оспори резолюцията на ЕП, според която пактът Рибентроп-Молотов е довел до Втората световна война

Елчин Сангу е в творчески отпуск

Убивай българи – Калпакчиев е насреща Хелзинкският комитет помогнал за освобождаването на Полфрийман

„Труд Уикенд“ – един вестник за празниците

Бащата на Полфрийман: Надявам се да се върне колкото се може по-скоро

Каним Владимир Путин в България догодина Премиерът Бойко Борисов увери, че с Русия имаме възможно най-добрите отношения (обзор)

София ще има детска поликлиника Събират на едно място лекари от различни специалности

Актьорът Николай Стоилов пред „Труд“: Актьорството не е спринт, а много продължителен маратон В Холивуд успях с постоянна вяра в себе си, кураж и много труд

Николай Стоилов е първият чужденец, допуснат в „светая светих“ на британските театрали – школата „Гилфърд“. Учи се на майсторство от Антъни Хопкинс, Кенет Брана и Джеръми Айрънс. С първия носител на наградата TIMMY и един от първите ни сънародници с главна роля в Холивуд разговаряме за пътя на един български актьор от София до Холивуд.

– Николай, добре дошъл в България! Поводът само личен ли е?
– Винаги се радвам да видя близките и приятелите си, но имам и обещаващи срещи с творци – режисьори и продуценти в киното, с които бихме искали да поговорим за интересни проекти през трите ми седмици в България.

– Успешна ли беше годината до тук за теб?
– Да, включих се в озвучаването на един много голям проект за видео игра. Засега не мога да обявя заглавието му, защото съм подписал специален договор за конфиденциалност с продуцентите. Още от първата сесия всичките продуценти и режисьорите, които работиха с мен, бяха много впечатлени. Това е един от най-големите хитове в света. Подобни игри за първите няколко месеца правят от порядъка на 400-500 милиона долара приходи – десетки пъти повече от който и да е игрален или телевизионен филм.

– Вече си озвучавал друг хит – анимацията „Аз, проклетникът“, името ти се спомена на „Оскар“-ите.
– Да, анимацията „Аз, проклетникът 2“, в който озвучавах пазач на лаборатория, беше номиниран за „Оскар“ през 2014 г. Когато спечелих ролята, нямах никаква идея, че и до ден днешен това ще е абсолютният финансов хит на „Юнивърсъл студио“ за всички времена.

– Сигурно е голямо приключение да озвучаваш видео игра?
– О, да, сега видеоигрите се правят като филмите, толкова са истински и драматични. В тази, за която ти споменах, аз стоя с гласа си зад всичките главни герои. Даже съм разказвачът, който води, и докато някой играе, гласът ми ще го преследва отляво, отдясно или при най-неочаквани ситуации (смее се). Интересното беше, че този път не беше само озвучаване, имаше така наречените motion capture сцени („заснемане на движение“ – б.а.). При това цялото тяло и лицето ти го правят с точки, които дигиталните камери след това улавят. Слагат на всичките черти, които изразяват гримаси на лицето, движения на тялото и снимат с около 60-70 камери в едно студио. И после твоето подобие могат например да го взривят, да го изгорят с помощта на компютърна анимация. Очаквам с нетърпение старта на тази игра през октомври, защото това ще ми донесе голяма популярност, ще я играят стотици милиони хора.

– Какво се случва с героя ти в хитовия сериал „Госпожо държавен секретар“, където беше избран лично от Морган Фрийман?
– Аз спечелих ролята след зверски кастинг в четвъртия сезон на сериала – на външен министър на Естония. Наистина лично Морган Фрийман, който е изпълнителен продуцент и се снима в сериала, ме избра. Сериалът върви с голям успех в праймтайма – 9 вечерта, по един от най-гледаните канали в Щатите с национално разпространение – CBS. Политическият трилър-драма представя обобщен образ на 3 дами, които са били държавни секретари на САЩ: Мадлин Олбрайт, Кондолиза Райс и Хилъри Клинтън. Режисьор и продуцент е големият Ерик Столц, направил „Криминале“, „Маската“ и „Анаконда“. С него станахме близки и наскоро ми каза, че героят ми остава и ще се снимам в още епизоди. Много добър отзвук има и за участието ми в сериала „I am sorry“, който в момента върви по канал TruTV, интелигентна комедия, продуцирана от Уил Фароу – голямо име в Холивуд. Там играя интересен шофьор на такси Uber.

– Напоследък май ти върви на сериали?
– Да, снимах се и в Transparent („Прозрачен“ – б.а.) – комедийна драма за един пенсиониран професор по политология, който в напреднала възраст сменя пола си. Любопитното е, че американците го свързват със съдбата на доведения баща на Ким Кардашиян – Брус Дженър, който в миналото е олимпийски състезател, много силен и атлетичен мъж. Той също в напреднала възраст си смени пола през 2015 г. и се превърна в Кейтлин Дженър. Сериалът се излъчва с огромен успех на платформата Amazon, носител е на 8 награди EMI и на няколко приза Golden Globe. В него аз играя дясната ръка на един от най-влиятелните хора в Израел.

– Като малък те обявяват за дете-чудо…
– Да, на 10 години в училището с усилено изучаване на френски ме избраха да играя малкия Наум в „Константин Философ“ – супер продукция в няколко серии, посветена на Кирил и Методий. Наум като малък е обявен за дете-гений и ми казаха, че всъщност съм играл себе си (смее се). Във филма малкият Наум язди и бях трениран в Бояна от супер каскадьори. Обожавах конете и беше голямо приключение за мен. Попаднах в приказния свят на киното, бях погълнат от фантазии и извън снимачната площадка. Едва по-късно си дадох сметка, че съм си партнирал с най-големите имена в киното ни – Руси Чанев, Любомир Кабакчиев, Наум Шопов, Георги Черкелов, Невена Коканова, Николай Бинев, Павел Поппандов, Константин Коцев, Велко Кънев…

Да, растях с разностранни интереси и таланти и всичките ми мечти бяха свързани с Америка. Във II клас започнах да свиря на пиано и акордеон. Тъй като по-късно обожавах джаза, винаги съм мечтал да отида при корените на тази музика отвъд Океана. Имах периоди, в които рисувах вдъхновено и със страст, даже в някакъв момент съм искал да стана художник и виждах в мечтите си мои платна в най-престижните зали на Ню Йорк. Обожавах баскетбола и тренирах, а къде човек би го правил по-добре от NBA? Както вече споменах, тренирам езда от малък и се виждах в каубойски филми. Още от много малък се качих на ските и те и до днес са голямата ми страст, вече не броя медалите от американския шампионат, където продължавам да се състезавам по алпийски спортове. Интересното е, че и казармата ми беше специална – парашутист в отряда на сините барети, където мечтаех да съм перфектен като американските зелени барети.

– Ти обаче избра НАТФИЗ. Защо?
– Завърших с пълно отличие и златен медал Първа английска гимназия и всички роднини и приятели ме виждаха я като юрист, я като дипломат или лекар. Но в един момент си дадох сметка, че като актьор мога в различни роли да бъда всичко, което съм искал в живота. Бях избран в НАТФИЗ в класа на проф. Николай Люцканов при зверска конкуренция – 5 хиляди кандидата за 10 места за мъже. Тогава, няма да забравя, проф. Люцканов попита: „Какво прави един златен медалист в НАТФИЗ?“ (смее се).

– В „невръстни“ студентски години си играл Хамлет на британска сцена. Как се случи това?
– В трети курс на НАТФИЗ бях приет в една от трите най-престижни театрални академии във Великобритания, а и в света – Guildford School of Acting. От създаването u през XVIII век бях първият чужденец в нея, на когото английският не е майчин език. Във Великобритания завърших и курса Shakespearean – по Шекспир и още на втората година играх Хамлет на английска сцена. Там ми преподаваше Джеръми Айрънс…

– Защо се премести в Лос Анджелис?
– Не исках да чакам няколко години за реализация във Великобритания – толкова са нужни на всеки новозавършил актьор. В Ел Ей продължих да уча. Преподавал ми е великият Кенет Брана. Мои ментори са били интересни и неординарни личности като Дерек Джакоби и Хосе Куинтеро – личният приятел и любовник на Тенеси Уилямс.

– Но твой кумир си остана Антъни Хопкинс… Срещал ли си се с него на живо?
– За пръв път го видях по телевизията в „Макбет“ и буквално залепнах за екрана. По-късно, в началото на живота ми в Холивуд, бях избран за масовката в няколко филма, и то от категория А. В един от тях с режисьор Оливър Стоун – „Никсън“, срещнах наживо идола си Антъни Хопкинс. Стоях по цял ден на снимачната площадка и не откъсвах очи от него, бях като хипнотизиран. В една от почивките го издебнах като си вземаше кафе и му направих комплимент – че неговият Отело е най-добрият, който съм гледал. А това така го развесели! Каза: „Ех, млади момко, какво направи ти с мен! Ти ме върна… чакай да пресметна… близо 40 години назад“. Беше много любезен, разпитва ме за България и за плановете ми.

По-късно го срещнах в един ресторант в „Пасифик палисейдс“ – квартал от Лос Анджелис, където живеят Стивън Спилбърг, Том Ханкс, Арнолд Шварценегер, а също и Хопкинс. Той си спомни за мен и разговаряхме за работата ми, попита ме как вървят нещата при мен. След това го срещах пак… От него получих един от най-ценните си уроци – за да бъде една роля истинска и убедителна, трябва да се чете, да се чете и да се чете отново и отново текстът, за да може, повтаряйки го, да го усетиш и да се „превърнеш“ в съответния герой.

– Не съм чувала друг български актьор да получи главна роля в Холивуд. Как те избраха?
– Героят ми Дарко във филма „Дъждът на Лана“ е богат и известен гангстер, мафиот, балканец, тарикат и остроумник. Като отидох на пробни снимки, бях един такъв брадясал, направо от летището, и явно съм ги грабнал (смее се). След премиерата отзивите бяха повече от ласкави. Лично Роджър Ибърт, най-голямото име сред кинокритиците, написа в „Чикаго Трибюн“, че много е харесал играта ми, че в целия филм съм бил изключително достоверен и убедителен. Написа още: „На базата на играта си във филма „Дъждът на Лана“ актьорът Николай Стоилов се утвърждава като следващия разбойник във филмите за Джеймс Бонд“. Тук при превода на статията са пропуснали думата „разбойник“ и ме обявиха за следващия Агент 007 (смее се). След като за тази роля спечелих TIMMY за най-добър актьор на САЩ, следваха още повече покани за филми… Снимах се в главна роля и в „El Padrino“ – филм в 2 части за кръстника на мексиканската мафия, където отново бях в главна роля – на Мустака, очарователен гангстер с гореща кръв.

– Как се оцелява в този вълчи свят – Холивуд?
– Оцелява се с постоянна вяра в себе си, кураж, с много труд и… keep on walking. Продължавай да вървиш напред. Точно това е. Много често се случва да паднеш, но ставаш и продължаваш… Преди много години актрисата Йорданка Кузманова каза: „Актьорството не е спринт, а един много продължителен маратон“… Това правя през целия си живот.

– Продължаваш ли да пишеш сценарии?
– Да, след „Бомби, бельо и часовници „Омега“ – прочувствена лична драма по време на Испанската война, вторият ми сценарий в съавторство със Светлин Стратиев, синът на драматурга Станислав Стратиев – „Докторантска история на ужасите“ беше преработен и издаден в Щатите. Със Светлин сме натрупали няколко идеи за сценарии, които тепърва ще разработваме.

– Като запален колекционер на произведения на изкуството остава ли ти време и за това?
– Да, разбира се, ходя в галерии, виждам нови неща. Казвали са ми, че по многостранните си интереси много приличам на баща ми Георги Стоилов – един от ректорите на Техническия университет, преподавател по електроника, инженер, доктор на техническите науки и доцент. Всъщност баща ми винаги е рисувал, беше много талантлив. Имаше успешни изложби в Лос Анджелис и в други градове. У дома съм събрал голяма част от акварелите му и сърце не ми дава да ги продам, макар че има желаещи. Вечер си водя мислено диалози с картините…

– Как живеете с Вяра и дъщеря ти Ирина в Лос Анджелис?
– Много щастливо и весело. Домът ни е на гърба на хълма с надписа Hollywood. Главната роля в живота и на двама ни със съпругата ми Вяра, естествено, е 5-годишната ни дъщеря Ирина. Съзнавам, че тези първи нейни години не трябва да се пропускат, и u отделям все повече време и внимание. Успях да запаля в нея интерес към музиката и ходи на уроци по пиано, аз също u преподавам някои неща. Уча я да кара ски, да играе тенис, да тренира плуване – всичките спортове, в които аз съм се състезавал.

– Как смяташ да прекараш оставащите ти 2 седмици в България?
– Първата седмица мина неусетно в срещи със скъпи приятели и роднини. Втората съм отделил за срещи с продуценти, режисьори и журналисти. Смятаме за 5 дни да се разходим по нашето Южно Черноморие, да се полюбуваме на красоти и чист въздух. Винаги в България съм отворен за всякакви интересни предизвикателства и любими неща. Трупам тухличка по тухличка моста, който един емигрант гради от презокеанската държава към своята собствена любима страна, и много се старая той да е стабилен.

Нашият гост
Николай Стоилов е роден в София. Завършва Първа английска гимназия и актьорско майсторство в НАТФИЗ, в класа на проф. Николай Люцканов и проф. Здравко Митков. Той е първият чужденец, приет в една от трите най-престижни британски театрални школи “Гилфърд”. Учил е при Кенет Брана и Джеръми Айрънс. Завършва и курса “Шекспириън” (“по Шекспир”), а през 1995 г. – Британската американска драматична академия в Станфорд, САЩ. От 1994 г. живее и работи в Лос Анджелис, където се снима във филми и сериали. За главната му роля на Дарко във филма “Дъждът на Лана” през 2005 г. печели наградата TIMMY за най-добър актьор на САЩ.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.