Михаил Такев носи високото звание, Кирил Петков се напъва да го измести

Такев обеща мост на село без река. Петков лобира за мост над Дунава, без да знае, че вече имаме два

Михаил Такев е баш майсторът на политическия локум. Първоучителят как да лъжем българския народ, за да се спечелим неговото доверие. Днес високото звание на Такев е застрашено. Кирил Петков се напъва да го измести от челното място.

Михаил Такев е роден през 1864 г. в Пещера. Завършва Военното училище в София и право в Париж. От там се връща по последна европейска мода. В черен жакет, светла жилетка и райе панталон. Лачени обувки светят на нозете му. Цилиндър, колосана яка, връзка с диамантена карфица, ръкавици и чадър допълват портрета.

Паметникът на Михаил Такев

Под тази премяна Такев носи френския демократичен дух и закономерно се влива в редиците на Демократическата партия Започва бляскава политическа кариера. Елегантният е депутат в седем парламента и министър в четири кабинета. Журналистът Петър Карчев разказва:

„Когато влизаше в заседателната зала на Народното събрание, Такев се спираше до вратата и изпращаше неизменно тържествуващата си усмивка по всички геометрически направления - почваше от дипломатическата и свършваше в партера, пред журналистическата ложа. Но когато погледът му стигаше до дамската ложа, очите му ставаха мечтателно-кротки, както впрочем приличаше на един вдовец в зряла възраст. Такев имаше съзнанието, че тук, в Народното събрание, всички правителствени депутати и всеки един от тях поотделно му дължаха много за своя избор.“

Самочувствието на Михаил Такев е изградено върху реални факти. Той разработва нова философия, с която Демократическата партия става първа политическа сила. Михаил Такев изповядва:

„Някогашните побои, някогашните скандали, някогашните убийства, някогашните подкупи ще заменим с нашите два чифта цървули, па ще тръгнем от град на град, от село на село, от паланка на паланка. Ще свикваме народа - тук подчертавам моята мисъл - на публични мегдани; ще му открием неговия хал, неговото държавно управление от 25-30 години насам...“

Два чифта цървули са малко, преценява Такев. Купува четири и през 1908 г. тръгва на предизборна обиколка. Когато файтонът наближи селото, сменя лачените чепици с опинците. Така се приобщава към широките народни маси.

Тук Кирил Петков изостава, защото още не се е сетил да смени канадските обувки с български цървули.

Михаил Такев слиза на мегдана, глашатаят събира людете и той се обръща към тях: „Драги селяни! Дойдох да ви видя и да ме видите. Да ви кажа нещо и да ми кажете. Да ви разпитам и да ме разпитате.“ Хората изливат теглилата си, а Такев ги теши с обещания. Само Демократическата партия може да им реши проблемите, категоричен е той.

„Когато светът почиваше - свидетелства един слушател, - неговият глас се носеше по стъгди и мегдани, неговото слово вдъхновяваше, думите бяха на върха на езика му - той не се измъчваше да съчинява и не копаеше с игла кладенец, силите му друсаха тиранията на „фразата“, народът се привързваше и биеше вече дванадесетият час.“

Михаил Такев произнася четиричасова реч в Севлиево. Само Фидел Кастро се е доближавал до този рекорд. В Сливен говори пред 15 000 маса народ. В Босилеград го посрещат 500 почитатели, начело с петима свещеници. „Благословен грядий во имя господне!“, прекръства го един черноризец и добавя: „Добре дошъл, скъпи гостенино! Ти за нас създаде нов живот!“ „И цяла нощ хора се виеха около моята квартира, цяла нощ буквално“, документира Такев.

Дори в онези точки на родината, където народът изначално е опиянен, той е еликсир за масите. В Сухиндол, българската шампания, го акламират с хоругви и цветя. В Сунгурларе, изворът на мискета, минава през триумфална арка, вдигната с доброволни пожертвувания от околните села.

Там където не сколасва да стъпи цървулът на Такев, народът е разочарован. „Аз - сочи той - имам депеши, подписани от хора, принадлежащи на всички политически групи, които казват: „Неужели, г-н Такев, не заслужавахме да посетите и нашия край? Без да ни говориш, ела, само мини през нашия край, да види и този народ какво нещо е министър.“

Къде са корените на тази народна любов?

В историческия факт, че Михаил Такев слага точка на „вулгарната агитация“, както я нарича той. Демократът дава пример с прогресиста Александър Людсканов. В село Драганово Людсканов обещал да регулира по партийна линия реката, която наводнява землището. Инженери маркирали с колчета обекта, извършен бил водосвет.

„Свети се вода в петък, събота мина, в неделя изборът. Цяло с. Драганово гласоподава за Прогресивнолибералната партия. В понеделник не се видяха нито колчета, нито инженерчета - всички си отидоха. Ето това е вулгарна агитация“, дефинира за какво става дума Михаил Такев.

Инструментът на Такев не е „вулгарната агитация“, а „просветителната проповед“. Така нарича своя принос в ораторското изкуство, което тръгва от Демостен и стига до Кирил Петков. „Той беше обещал пред едно публично събрание, че ако вземе властта Демократическата партия, първата u работа ще бъде да построи мост в селото“, спомня си Петър Карчев.

„Та за какво ни е мост, господин Такев, щом като нямаме река?“, попитал внедрен в тълпата агент провокатор. „Тя е най-лесната работа, гражданино - ще ви прокараме и река!“, хладнокръвно обещал ораторът.

Този епизод кореспондира пак с Кирил Петков. Премиерът лобира за мост над Дунава, без да знае, че вече имаме два.

На 11 май 1897 г. Михаил Такев е в един файтон с Алеко Константинов. Между пазарджишките села Радилово и Кочагово са посрещнати с пушечен залп. Селяните се целят в Лъжеца Такев, но улучват смъртоносно Щастливеца Алеко. Вторият път изстрелите са точни. На 24 януари 1920 г. Михаил Такев е убит с четири куршума в Пещера.

През 1926 г. Демократическата партия решава да увековечи паметта на своя Мюнхаузен. Създаден е инициативен комитет, който да вдигне монумент на големия лъжец. За място избират градинката на ъгъла на „Солунска“ и „Ангел Кънчев“.

Столичната община отпуска 50 000 лева. Доброволни пожертвувания закръглят сумата на 300 000 лева. Бюстът е поръчан на скулптора Иван Лазаров.

Паметникът е осветен на 23 февруари 1936 г. След 9 септември 1944 г. Такевият образ е демонтиран. Баш майсторът на политическия локум обаче не е забравен. Днес неговото име носят улици в Пещера и Пловдив.

Един ден централната артерия на града под тепетата ще бъде с табелка „Кирил Петков“. Защото там е роден оня, който ни баламосва половин година.