Смята се, че в нощта срещу Еньовден - 23 срещу 24 юни различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрева на слънцето. Жените - баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са “77 и половина” - за всички болести и за болестта без име.

В България като лечебни растения се употребяват 700 вида, а ежегодно се събират 300 от тях. Благодарение на разнообразните климатични и почвени условия българските билки съдържат висок процент биологично активни вещества.

“България успява да преработва нищожни количества от билките, които се берат у нас. Едва 5% от добиваните годишно около 15 000 тона лечебни растения, остават в страната”, казаха пред “Труд” фитотерапевти. Според търговци от бранша България е в челната петица по производство и износ наред с Индия и Афганистан.

Основният пазар за нашите билки са страните от Западна Европа. Най-голям е износът ни за Германия. Но големи количества се изнасят за Франция, Италия, Испания, Австрия, Швейцария и Португалия. По-малки количества се изнасят за САЩ и за други държави. Общата стойност на износа на български билки е значителна, като надхвърля 10 млн. евро.

Eкспертите посочват, че България е единствената страна в ЕС, която има Закон за лечебните растения и това е защото имаме ресурс.

Български билки, които се изнасят в по-големи количества, са цвят и плод от глог, листа и корени от коприва, плод шипка, маточина, бял равнец, жълт кантарион. Изнасят се над 100 вида билки.

“Сред най-кадърните, подготвени и образовани билкозаготвители са инженери лесовъди, ботаници, агрономи. Те се насочиха към създаване на собствени плантации. Част от насажденията са от култивирани билки, които освен, че задоволяват нуждите от определени количества лечебни растения, съхраняват определения вид от изчезване. Това са билки с доказани през вековете лечебни свойства”, разкриват познавачи.

Хит това лято са свирчовината, известна като черен бъз, липовият цвят, еньовчето, лайката, равнецът. Заради обилните валежи, тази година е благоприятна за билковата реколта.

Изкупните цени на лековитите растения варират от 2 лв. до 15 лв. за кг. Градинският чай се изкупува по 3,50-5 лв. за кг. в изсушено състояние. Цената на медицинската лайка е скочила на 12 лв./кг. суха заготовка. Ренесанс преживяват чубрицата и билката бабини зъби, които държат цени от по 5-7 лв. за кг. в сухо състояние.

Народни поверия: Еньо намята кожуха и тръгва към зимата

Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата - казва се “Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг”. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето “трепти”, “играе” и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина - ще боледува.

Вярва се, че преди да “тръгне към зима” слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. На сутринта на празника, щом изгрее слънцето, която мома първа го види - ще има пари и от здраве няма да се отърве.

Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал - забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е “хаталия”, “аталия” (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

Съществува и поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък.

Емигранти се връщат, за да събират билки

Сред най-известните български билки, които се изнасят, е цвят от липа. България е един от основните доставчици на цвят от липа в света. Българската липа има много хубав аромат.

Берачи може да изкарат по 100 лв. на ден. Има хора, отишли да работят в Западна Европа, които се връщат в България специално за събирането на липата, защото тук могат да изкарат повече пари.

Това каза за “Труд” Добрин Тонев, член на УС на Българска асоциация на билкарите и гъбарите. В момента изкупната цена на прясно набран, свеж цвят от липа по пунктовете е около 4 лв. за кг. Колко пари може да изкара човек от събирането на билки зависи основно от това колко е сръчен. Двама съпрузи, когато влязат в липова гора, където е разрешено събирането, ако са сръчни може да съберат 50 кг. липов цвят за един ден.

Има професионални берачи, които се занимават с това всяка година. Те са предимно от цигански произход, водят и децата със себе си и ги учат да берат бързо. Има спекулации, че малко се плаща на берачите, но реално едно семейство може да изкара доста пари от липа, когато реколтата е добра, каза Добрин Тонев. Другото положително в този занаят, е че никой от берачите не работи по 8 часа на ден, както е в заводите. Берачите реално работят от 4 до 6 часа и изкарват надница като за цял ден работа. Проблемът е, че това е сезонна работа, не може да осигури постоянен доход през цялата година и затова берачите намаляват.

Трудно се намират сезонни работници, точно когато са необходими за събиране на реколтата. Всичко в селското стопанство, което е свързано повече с ръчен труд е проблемно, защото не остана свободна работна ръка, коментира Добрин Тонев. Точно в сезона, когато се събират билките, работници са необходими и за производителите на зеленчуци и за тези, които отглеждат овощни дървета.

Но има семейства от пенсионери по селата, които си имат кон с каруца и цяло лято берат билки според сезона. Като започнат през пролетта с корени от коприва, минат през цвят и плод от глог, цвят бъз, липа, бял равнец, жълт кантарион, маточина и редица други билки. Така като берат от пролетта до есента може да си докарат по една средна заплата за цялата година, да изкарат от билки повече, отколкото са пенсиите им.

Сезонът тръгна с добри изкупни цени

Сезонът на билките в Пиринско вече е открит. След обилните дъждове има много билки, но трябва доста труд и превиване на гръб, казват сезонните берачи.

Най-много се предава липа като изкупната цена стига 7-8 лв. за кг. в изсушено състояние. Бере се лавандула и мента с цена от 7 и 5 лв. Градинският чай също е хит, изкупува се по 3 лв. Кантарион, бъз и други билки се берат, но са по-дефицитни и цената им е над 9 лв. килото.

Бабините зъби също са от категорията - хитови и цената им стига до 7 лв. килото.

Билкарите в региона се радват на особена почит, техният бизнес буквално преживява ренесанс, защото доста хора обърнаха очи към алтернативната медицина. Те правят различни отвари, най-вече за имунната система, за тумори, за химиотерапии, за гърло и бъбреци. А отварите струват между 10 и 20 лв. Това отприщи и желанието на доста хора сами да берат билки и да приготвят отвари.

Родни фирми правят лекарства и кремове

Редица български компании купуват билки, за да ги използват в производството на крайни продукти. Има поне 5-6 български фирми, които произвеждат чайове, които може да се видят на щандовете в търговските вериги. Правят и български пасти за зъби с лайка и лавандула, шампоани с лайка и мента.

Български компании използват билки и за някои лекарства. Например има българско лекарство за черния дроб, което се прави от бял трън. В сиропи за кашлица влагат екстракти от бръшлян, мащерка, босилек и т.н.

Както в Западна Европа, така и у нас екстракти от билки се използват за производство на български парфюмерийни и козметични продукти. Просто българските фирми са по-малки от западноевропейските. Български фирми произвеждат кремове за лице и тяло с екстракти от билки. Има и българско производство на хранителни добавки от билки, български етерични масла се продават по аптеките.

Отглеждат култивирани полета

Напоследък доста билки се култивират. В България има насаждения от мента, маточина, някои етерично-маслени култури през последните години също излязоха на мода и бяха направени насаждения от лайка. Има и насаждения от бял равнец, глухарче. Има и експериментални насаждения от култивирана коприва, но още не се знае какви ща бъдат резултатите - дали ще бъде конкурентна на диворастящата коприва.

Глобалната тенденция е повече билки да се култивират и събирането на диворастящи да намалява. Причината за това от една страна е намаляващият брой на берачите, а от друга - върху култивираните билки има по-голям контрол на качеството от самите производители.

В момента делът на култивираните билки в България все още не е голям - около 10%.

Има опити за култивиране и на билки, които в природата са с много ограничено разпространение. Например пиринския, или известен като мурсалски чай, е забранен за събиране в диворастящи находища, тъй като е защитен вид. Но има някои фирми, които доста успешно го култивират от години и произвеждат качествена суровина, която се изкупува за чай.