Земетресение от 4,8 по Рихтер край Асеновград тази нощ

Нигяр Джафер: Моделът на здравеопазването е грешен

Весела Лечева: Грешка е да се иска оставка за изразена политическа позиция

Хлапета ще борят агресията с картинг и съвети от професионални пилоти

Изчезнаха 111 девойки след нападение в Нигерия

Учени регистрираха подозрителна активност на Йелоустоунския супервулкан

МЗ: Бутилираната вода носи сериозен риск за детското здраве

Мел Гибсън снима детективски сериал

173 милиона за нов център на София (ВИДЕО) Пускат нощен транспорт за 2 лв.

Две българки на топ постове в ЕК Първата жена начело на Евростат ще е Мариана Коцева

Вижте акцентите от броя на “Труд” в четвъртък, 22 февруари 2018

Русия е заплатила глоба от 15 милиона долара на Международния олимпийски комитет

Актьорите Гал Гадот и Марк Хамил ще връчват награди “Оскар”

Мъж обгоря след инцидент в леярна Прокуратурата проверява и друг случай

Валери Жаблянов в блиц пред “Труд”: ГЕРБ удрят всеки, който не им харесва

Борислав Игнатов, председател на УС на Камарата на архитектите: Термин междублоково пространство не съществува

Арх. Борислав Игнатов, председател на УС на Камарата на архитектите в България

– Арх. Игнатов, браншът отдавна говори за голямата административна тежест във всички фази на реализирането на една сграда в България – от идеен инвестиционен проект до разрешително за строеж. Колко голям всъщност е проблемът?

– Процедурите по получаване на разрешение за строеж у нас не отговарят на добрите практики в Европа и света. Ние в Камарата на архитектите в България искаме да помогнем за осъвременяване на определени процедури за намаляване на административната тежест в сектора. Това е инициатива, която идва от Министерския съвет в резултат на доклад на Световната банка, в който се препоръчва оптимизация на прекалено усложнените административни процедури. Първо, няма пропорционалност. Т.е., за да построите семейна къща, от една страна, и летище или завод – от друга, се изискват еднакъв брой проектни части. Тази непропорционалност несправедливо натоварва малките възложители и обикновените хора.

– Колко на брой документи трябва да се извадят?

– В подробен доклад и дисертация на г-жа Адриана Спасова от Българското общество по строително право се сравнява ситуацията в България, Германия, Англия и Италия. Там са разгледани два проекта – семейна къща и малък медицински център. Оказва се, че за получаване на разрешение за строеж за такъв проект у нас от възложителя се изискват 178 различни документа, в това число проектни части, обяснителни записки, съгласовки и т.н., докато в Германия необходимите документи са само 19! Проблемът е още по-голям, като сравним резултатите – очевидно е за всеки, че сградите у нас отстъпват много на немските. Излиза, че прекалено затегнатият административен режим всъщност размива отговорността за крайния резултат и по този начин пречи, вместо да помага за по-добра архитектурна среда.

– Как може да се постигнат по-добри резултати?

– Трябва да се въведат двата европейски принципа – пропорционалност на изискванията спрямо сложността на обекта и ясна дефиниция кой носи отговорността във всеки един момент от процеса. В момента имаме тежка разрешителна система с 5-степенна проверка и одобрение на проектите, която след прекалено дълги срокове води до издаването на разрешение за строеж. Всеки участник в процеса проверява и одобрява работата на предходния, което би трябвало да доведе до перфектен проект на теория. В реалността обаче това стъпаловидно „одобряване“ на проектите размива отговорността между участниците и накрая не се знае кой е виновен при проблем.

– Кои са участниците?

– Първият участник в процеса е проектантският екип на сградата, който създава инвестиционния проект по задание на възложителя. Втората фигура е водещият проектант по ЗУТ, който координира, съгласува и одобрява така изготвения проект. След това документацията отива при третият участник – консултантска фирма, която отново проверява всичко и изготвя доклад и положителна оценка за съответствие. След това проектът влиза в общината – участник №4. Там проектът и оценката се проверяват и одобряват за издаване на разрешение за строеж от съответните служби към главния архитект на общината. Накрая проектът, оценката за съответствие и издаденото разрешение за строеж отиват в Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), която отново проверява и одобрява всичко. Впоследствие разрешението за строеж влиза в сила. Често този процес отнема повече време, отколкото самото строителство на сградата! Този разрешителен режим потиска нормалното развитие на инвестиционния процес. Освен това в него има и редица несправедливости. Например при отмяна на разрешение заради проект с нарушения ДНСК глобява главния архитект на общината, без той да е автор на проекта. Така той носи бреме за чужди грешки и се принуждава да проверява проектите, без това да е регламентирано по закон. Всичко това трябва да се замени с един ясен регистрационен режим – проектантите и консултантите да носят цялата отговорност за работата си, общината да регистрира и архивира проектите преди откриване на строителната площадка, а ДНСК да прави проверки при сигнали за незаконно строителство и да санкционира виновните.

– Как е регулиран този процес в Германия?

– В Германия режимът не е разрешителен, а регистрационен, т.е. общината не одобрява проекти, а просто ги регистрира, като проектантът и възложителят декларират, че те отговарят на изискванията и носят цялата отговорност при проблем. Това разтоварва общината от неприсъщи за нея професионални проверки и одобрения и прави процеса ясен и ефикасен. У нас общините и ДНСК са принудени да се нагърбват с такава дейност. Това е логически парадокс, тъй като тези участници нямат нито професионална правоспособност, нито съответните застраховки за покриване на евентуални щети. Време е да се поучим от опита на по-организираните от нас страни и да го приложим, за да подобрим инвестиционния климат. Подобни оптимизации на нашите предложения са направени през последните години в Сърбия, Македония, Румъния и Чехия. Навсякъде те са довели до чувствително облекчаване на административната тежест за цялото общество и са довели до строителен и икономически бум. В съседна Македония от година и половина проектите се предават само електронно и разрешението се получава обратно по имейл, без дори да се ходи до общината.

– Един конкретен въпрос – има ли виновни за презастрояването в София?

– Терминът „презастрояване“ е жаргонен и не значи нищо на професионален език. Застрояването се определя от общите устройствени планове и е въпрос на общинска политика. Важно е обаче как се формира тази политика и как обществото участва в нея. Принципно строежите в комплексите на София, които нашумяха напоследък и най-вероятно визирате във вашия въпрос, отговарят на техническите и законовите норми, заложени в приетите устройствени планове. Проблемът е, че хората смятат, че тези планове са приети без тяхно знание. Вземете горещата точка „Младост” от последните месеци – устройственият план там е приет през 2008 година след обществени обсъждания и би трябвало всички да са запознати с него и да са предявили исканията си в законовия срок. За съжаление обаче изискванията за провеждане на обществени обсъждания в сегашния им вид са архаични. Разлепят се бележки по входовете, което е неефикасно, трудоемко и недоказуемо. Така у хората се поражда чувство за несправедливост, че едва ли не това се прави нарочно, за да мине между другото и да не го забележат. И когато инвеститорът започне да строи, съседите са шокирани и в повечето случаи са готови за протести. Нужен е нов начин за оповестяване и организиране на обществени обсъждания.

– Какъв може да е той?

– Едно просто и ефикасно решение би било в даден квартал, където ще има представяне и обсъждане на устройствен план, оповестяването да се извършва чрез SMS-и до живеещите в района. Това е елементарно и достъпно технически. Знаете, че всяка търговска верига го прави с клиентите си за различни кампании. Нищо не пречи това да го прави и всяка община. Има най-различни софтуери за масови SMS оповестявания. Технологията е достъпна и лесна за използване. При такова съвременно оповестяване и двете страни ще са доволни – общината ще има доказателство за оповестяването, а хората ще бъдат информирани лично и ще могат да участват в обсъжданията, ако желаят.

– Какво се случва, ако приемем, че този метод е факт, но голяма част от хората не са съгласни с бъдещ строеж на съответното място?

– Общественото обсъждане на устройствен план е основна стъпка в процеса и решава съдбата на дадена територия. Ако хората не са съгласни с дадено предложение, трябва да се търсят други решения. Проблемните парцели, които възникват в комплексите, обикновено са в резултат на реституция. Когато гражданите не са съгласни на стоеж за дадено място в устройствения план, на собствениците трябва да се предложат други парцели на справедлив пазарен принцип. Също е важно да се защитят мотивите на отказа. Например логиката в Израел е следната: нов строеж е недопустим, ако води до намаляване на стойността на околните имоти. Обратно, ако едно ново застрояване подобрява градската среда и води до увеличение на цените на останалите имоти в района, то е полезно и може да се допусне.

– Какво е мнението ви за проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройството и застрояването на Столичната община (ЗУЗСО)?

– Заедно с колегите ми от ръководството на Камарата на архитектите смятаме, че е крайно време това да се направи и подкрепяме инициативата за преразглеждане и осъвременяване на принципите в закона. В момента текат обсъжданията на идеите и ние участваме активно в тях. Арх. Аврамов, председател на софийската ни регионална колегия, и неговият екип ще изготвят конкретни текстове, които да предложим. Смятам, че не по-малко важна е и промяната в наредбата за обществените обсъждания, за която споменах по-горе. Тя е ключова, за да може да се споделят идеите в устройствената политика и да се чуе какво мислят хората.

– Много се говори за термини като междублоково пространство. Как законово е регламентиран той?

– В професионалния език няма термин „междублоково пространство“, понеже е прекалено общ и неясен като съдържание: по неговата логика пространството между всеки два града би могло също да се нарече междублоково. Трябва да се избягват такива псевдотермини, за да не се подвеждат хората и да не се създават негативни емоции. В закона за устройство на територията се борави с термина „урегулиран поземлен имот“, който е ясен и се отнася до конкретна собственост с точни граници и правила за застрояване.

Нашият гост

Борислав Игнатов е завършил магистратура по архитектура в УАСГ в София през 1995 г. и в Колумбийския университет в Ню Йорк през 2006 г. Работил е за няколко от най-големите архитектурни фирми в света като Perkins+Will Architects. Преподавал е в Колумбийския университет в Ню Йорк. Правоспособен архитект в САЩ и България. Носител е на множество призове и отличия за иновативна архитектура. Сред тях са награда „Златен век“ на Министерството на културата, голямата награда на Съюза на архитектите в България, наградата „Варна“. През 2010 г. е избран за „Архитект на годината“.

 

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (9)

  1. А, значи бориславчо иска да ни убеди, че нямало ”междублоково”пространство, защото блоковете се строели един до друг на 30-50 см разстояние хахахахах. Браво бобик. И ти си толкова архитект, колкото ние сме космонавти. Затуй Сфия се е превърнало в купища от бетон, желязо, ламарини. И защо по другите държави има ”междублокови”пространства и защо преди 26 г се строеше, планираше, развиваше мн по-добре от сега? И какво ще каже за бърдака, в които са превърнати ”крайните квартали”на София? И кой му е дал на тоя ‘архитектин”диплома, че и архитект на годината го направили от строителната мафия:)

    1. Г-н Космонавт, с това жалко изказване с опит за ирония ли се надявате да направите България едно по-хубаво място за живеене? Мен ме е срам, че имам такива сънародници и при това в изобилие.

      1. Срам не срам, това, което сториха в софийските квартали последните 15г си е истинския срам

  2. Да така е няма такъв термин в ЗУТ, има плътност на застрояване за всеки УПИ със съответен коефициент съгл. общия градоустройствен план, който удостоверява отстоянието между съответните сгради и височината на застрояване.Това, че хората не се интересуват какво се случва в техния квартал или град си е техен проблем.

  3. В съвременна България думата архитект е истински и доказал се жаргон.А самият интервюиран е просто идиот в медицински план.Архитектурата е изкуство от древни времена.В нашето съвремие българските архитекти опозориха всичко що можаха.А това е държавата,в която един именит човек е написал книгата “За красотата и изкуството”/Исак Паси/.В нея много е написано за архитектурата,но кой да чете книги.Четенето на пари е единственото ,което знаят да правят сегашните т.нар. архитекти.

  4. Уважаеми Защитник (Борислав И) бяхме сигурни, че ще реагирате:), защото имаме един съвет към Вас – още сте млад човек и имате бъдеще, молим Ви не си продавайте душата на строителната мафия, още не е късно да се спасите. България беше едно много хубаво място за живеене, ако си спомняте, може би сте били малък тогава:) Беше страна на розите, на минералните извори, на парковете, на езерата, на цветята, на гроздето и на руйното вино и гъстия кехлибарем мед:) Интерфрендове, които са били в нея преди 89 г споделят с възторг мнението си за прекрасна България. Ние лично тъжим за нашия прекрасен роден град София – град градина, който последните 26 г беше превърнат в бетонна джунгла и гета, където 80% от трудовото население на града се мъчи да оцелява в ненормалните условия, които й се създадоха от мафиотите, решили да застрояват София и да правят много пари. Те сигурно и на Вас са дали:) Да, София е презастроена като блокове се строят в градинките пред блоковете, до входовете на училища, в градинките до стадиони и спортни съоръжения. Ние живеем извън България и имаме щастието да пътуваме по работа в доста страни. Такъв хаос, какъвто е сега в София не сме видели никъде. Блоковете са на достатъчно голямо разстояние с паркове около тях, улиците, тротоарите са без пукнатини и удобни за пешеходците, училищата се намират на доста голямо разстояние от къщи и блокове, като блоковете са обикновено по 2-3 етажа.Разликата е от небето до земята и нас от това ни боли безкрайно, защото като природна даденост София и България са много по-богати и надарени от Бога. А и да се строи поевче е безсмислено, защото в София има над 20 хил, може 30 хил. празни жилища, също така офиси, къщи. И Живко е напълно ПРАВ:) А Исак Паси ни беше един от любимите професори- невероятен естет, патриот, човек:)

    1. Ха, не всичко е загубено. Благодаря за обширния и интелигентен коментар.

  5. Уважаеми Защитник:) А Вие май се оказахте прав за ”междублоковото пространство”. Днес, доколкото знаем един багер, е навлязъл в една градинка между два блока в Младост и е започнал да копае за нов строеж:) Ще имаме нов блок, долепен до останалите два, (или почти:) Населението протестирало моля ви се. искали си градинката:) Може още и пейки да искат и люлки, пясъчници за дечковците си:)) Все искат и не се съобразяват с новите тенденции в архитектурния живот, а именно липса на междублоково пространтво, където блоците ще бъдат долепени един до друг:))) Но интересно как Бориславчо се е върнал от сащ, за да строи малка еднофамилно къще на френда си от Варна, даже и кафе масичка му е проектирал:) Не е проектирал големи 10-20 етажни блоци:) Така че Бориславчо има надежда за добро развитие:) Нали Защитник? Варна, златни пясъци, съни бийч са в доста лошо архитектурно състояние, ако Бобко е забелязал. Това лято водихме интелигентни хора от 25 държави там и на тях не им хареса, че гледката на морето е закрита от архитектурно неправилно поставени малки дъсчени магазинчета, сергийки и пр стаф. Искат романтика, цветя,звук на море, цветя и пр. неархитектурни прелести та ние доста се червихме заради некои ”архитектини” Вярваме, че Борислав не е бил между тях.. С Божията помощ другата год пак сме на Черното море, но вече на друго място:)))

  6. “Терминът „презастрояване“ е жаргонен и не значи нищо на професионален език. ”
    Така ли? Когато една улица е изградена тогава, когато къщите са били двуетажни, а колите са се броели на пръсти, тя просто не може да обслужва вече осеметажни жилища и аетомобили в пъти повече от гаражите. Това е “презастрояване”, г.архитект, когато инфраструктурата не е в унисон с броя и размера на сградите! А ако терминът “междублоково пространство” не съществува, въведете го, защото то реално съществува! Напасвайте терминологията си към реалностите, а не обратно!

Отговорете