Борислав Игнатов, председател на УС на Камарата на архитектите: Термин междублоково пространство не съществува

Снимка: Архив

- Арх. Игнатов, браншът отдавна говори за голямата административна тежест във всички фази на реализирането на една сграда в България - от идеен инвестиционен проект до разрешително за строеж. Колко голям всъщност е проблемът?

- Процедурите по получаване на разрешение за строеж у нас не отговарят на добрите практики в Европа и света. Ние в Камарата на архитектите в България искаме да помогнем за осъвременяване на определени процедури за намаляване на административната тежест в сектора. Това е инициатива, която идва от Министерския съвет в резултат на доклад на Световната банка, в който се препоръчва оптимизация на прекалено усложнените административни процедури. Първо, няма пропорционалност. Т.е., за да построите семейна къща, от една страна, и летище или завод - от друга, се изискват еднакъв брой проектни части. Тази непропорционалност несправедливо натоварва малките възложители и обикновените хора.

- Колко на брой документи трябва да се извадят?

- В подробен доклад и дисертация на г-жа Адриана Спасова от Българското общество по строително право се сравнява ситуацията в България, Германия, Англия и Италия. Там са разгледани два проекта - семейна къща и малък медицински център. Оказва се, че за получаване на разрешение за строеж за такъв проект у нас от възложителя се изискват 178 различни документа, в това число проектни части, обяснителни записки, съгласовки и т.н., докато в Германия необходимите документи са само 19! Проблемът е още по-голям, като сравним резултатите - очевидно е за всеки, че сградите у нас отстъпват много на немските. Излиза, че прекалено затегнатият административен режим всъщност размива отговорността за крайния резултат и по този начин пречи, вместо да помага за по-добра архитектурна среда.

- Как може да се постигнат по-добри резултати?

- Трябва да се въведат двата европейски принципа - пропорционалност на изискванията спрямо сложността на обекта и ясна дефиниция кой носи отговорността във всеки един момент от процеса. В момента имаме тежка разрешителна система с 5-степенна проверка и одобрение на проектите, която след прекалено дълги срокове води до издаването на разрешение за строеж. Всеки участник в процеса проверява и одобрява работата на предходния, което би трябвало да доведе до перфектен проект на теория. В реалността обаче това стъпаловидно „одобряване“ на проектите размива отговорността между участниците и накрая не се знае кой е виновен при проблем.

- Кои са участниците?

- Първият участник в процеса е проектантският екип на сградата, който създава инвестиционния проект по задание на възложителя. Втората фигура е водещият проектант по ЗУТ, който координира, съгласува и одобрява така изготвения проект. След това документацията отива при третият участник - консултантска фирма, която отново проверява всичко и изготвя доклад и положителна оценка за съответствие. След това проектът влиза в общината - участник №4. Там проектът и оценката се проверяват и одобряват за издаване на разрешение за строеж от съответните служби към главния архитект на общината. Накрая проектът, оценката за съответствие и издаденото разрешение за строеж отиват в Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), която отново проверява и одобрява всичко. Впоследствие разрешението за строеж влиза в сила. Често този процес отнема повече време, отколкото самото строителство на сградата! Този разрешителен режим потиска нормалното развитие на инвестиционния процес. Освен това в него има и редица несправедливости. Например при отмяна на разрешение заради проект с нарушения ДНСК глобява главния архитект на общината, без той да е автор на проекта. Така той носи бреме за чужди грешки и се принуждава да проверява проектите, без това да е регламентирано по закон. Всичко това трябва да се замени с един ясен регистрационен режим - проектантите и консултантите да носят цялата отговорност за работата си, общината да регистрира и архивира проектите преди откриване на строителната площадка, а ДНСК да прави проверки при сигнали за незаконно строителство и да санкционира виновните.

- Как е регулиран този процес в Германия?

- В Германия режимът не е разрешителен, а регистрационен, т.е. общината не одобрява проекти, а просто ги регистрира, като проектантът и възложителят декларират, че те отговарят на изискванията и носят цялата отговорност при проблем. Това разтоварва общината от неприсъщи за нея професионални проверки и одобрения и прави процеса ясен и ефикасен. У нас общините и ДНСК са принудени да се нагърбват с такава дейност. Това е логически парадокс, тъй като тези участници нямат нито професионална правоспособност, нито съответните застраховки за покриване на евентуални щети. Време е да се поучим от опита на по-организираните от нас страни и да го приложим, за да подобрим инвестиционния климат. Подобни оптимизации на нашите предложения са направени през последните години в Сърбия, Македония, Румъния и Чехия. Навсякъде те са довели до чувствително облекчаване на административната тежест за цялото общество и са довели до строителен и икономически бум. В съседна Македония от година и половина проектите се предават само електронно и разрешението се получава обратно по имейл, без дори да се ходи до общината.

- Един конкретен въпрос - има ли виновни за презастрояването в София?

- Терминът „презастрояване“ е жаргонен и не значи нищо на професионален език. Застрояването се определя от общите устройствени планове и е въпрос на общинска политика. Важно е обаче как се формира тази политика и как обществото участва в нея. Принципно строежите в комплексите на София, които нашумяха напоследък и най-вероятно визирате във вашия въпрос, отговарят на техническите и законовите норми, заложени в приетите устройствени планове. Проблемът е, че хората смятат, че тези планове са приети без тяхно знание. Вземете горещата точка „Младост” от последните месеци - устройственият план там е приет през 2008 година след обществени обсъждания и би трябвало всички да са запознати с него и да са предявили исканията си в законовия срок. За съжаление обаче изискванията за провеждане на обществени обсъждания в сегашния им вид са архаични. Разлепят се бележки по входовете, което е неефикасно, трудоемко и недоказуемо. Така у хората се поражда чувство за несправедливост, че едва ли не това се прави нарочно, за да мине между другото и да не го забележат. И когато инвеститорът започне да строи, съседите са шокирани и в повечето случаи са готови за протести. Нужен е нов начин за оповестяване и организиране на обществени обсъждания.

- Какъв може да е той?

- Едно просто и ефикасно решение би било в даден квартал, където ще има представяне и обсъждане на устройствен план, оповестяването да се извършва чрез SMS-и до живеещите в района. Това е елементарно и достъпно технически. Знаете, че всяка търговска верига го прави с клиентите си за различни кампании. Нищо не пречи това да го прави и всяка община. Има най-различни софтуери за масови SMS оповестявания. Технологията е достъпна и лесна за използване. При такова съвременно оповестяване и двете страни ще са доволни - общината ще има доказателство за оповестяването, а хората ще бъдат информирани лично и ще могат да участват в обсъжданията, ако желаят.

- Какво се случва, ако приемем, че този метод е факт, но голяма част от хората не са съгласни с бъдещ строеж на съответното място?

- Общественото обсъждане на устройствен план е основна стъпка в процеса и решава съдбата на дадена територия. Ако хората не са съгласни с дадено предложение, трябва да се търсят други решения. Проблемните парцели, които възникват в комплексите, обикновено са в резултат на реституция. Когато гражданите не са съгласни на стоеж за дадено място в устройствения план, на собствениците трябва да се предложат други парцели на справедлив пазарен принцип. Също е важно да се защитят мотивите на отказа. Например логиката в Израел е следната: нов строеж е недопустим, ако води до намаляване на стойността на околните имоти. Обратно, ако едно ново застрояване подобрява градската среда и води до увеличение на цените на останалите имоти в района, то е полезно и може да се допусне.

- Какво е мнението ви за проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройството и застрояването на Столичната община (ЗУЗСО)?

- Заедно с колегите ми от ръководството на Камарата на архитектите смятаме, че е крайно време това да се направи и подкрепяме инициативата за преразглеждане и осъвременяване на принципите в закона. В момента текат обсъжданията на идеите и ние участваме активно в тях. Арх. Аврамов, председател на софийската ни регионална колегия, и неговият екип ще изготвят конкретни текстове, които да предложим. Смятам, че не по-малко важна е и промяната в наредбата за обществените обсъждания, за която споменах по-горе. Тя е ключова, за да може да се споделят идеите в устройствената политика и да се чуе какво мислят хората.

- Много се говори за термини като междублоково пространство. Как законово е регламентиран той?

- В професионалния език няма термин „междублоково пространство“, понеже е прекалено общ и неясен като съдържание: по неговата логика пространството между всеки два града би могло също да се нарече междублоково. Трябва да се избягват такива псевдотермини, за да не се подвеждат хората и да не се създават негативни емоции. В закона за устройство на територията се борави с термина „урегулиран поземлен имот“, който е ясен и се отнася до конкретна собственост с точни граници и правила за застрояване.

Нашият гост

Борислав Игнатов е завършил магистратура по архитектура в УАСГ в София през 1995 г. и в Колумбийския университет в Ню Йорк през 2006 г. Работил е за няколко от най-големите архитектурни фирми в света като Perkins+Will Architects. Преподавал е в Колумбийския университет в Ню Йорк. Правоспособен архитект в САЩ и България. Носител е на множество призове и отличия за иновативна архитектура. Сред тях са награда „Златен век“ на Министерството на културата, голямата награда на Съюза на архитектите в България, наградата „Варна“. През 2010 г. е избран за „Архитект на годината“.

 

Коментари

Задължително поле