175 години след рождението си Ботев продължава да ни предвожда към свобода и благополучие

Подвигът на Поета, борбата му с перо и оръжие за свободата все още ехтят в нас

Ние, самоопределящите се като българи, замисляли ли сме се достатъчно дълбоко какво всъщност означава словото „БОТЕВ“ за основната част от българския народ? Произнесено дори без никакви указания за какво се отнася, изписано на празен лист хартия само с пет буквени знака, ние веднага го разпознаваме, трепваме и навлизаме в друг свят - в неговия, по-висш от нашия свят.

„БОТЕВ“ - това е символ с мощно въздействие върху всички ни! Символ на несломим дух, безкористност и саможертва, за да бъдем отново самостоятелен народ със собствена държава.

Подвигът на Поета, борбата му с перо и оръжие за свободата на Майка България все още ехтят във всички нас - любящите Родината си. Но знаем ли достатъчно какви са били плановете и представите му за нея в по-далечното бъдеще? Едва ли. Защото малцина от нас са запознати с огромното му творчество, което в пъти надвишава произведенията, с които са израствали поколенията и преди т. нар. преход и сега - след него.

Опознавайки многобройните му, но по-малко популярни творби, излетели като стрели изпод скорострелното му перо, потапяйки се във времената, в които са писани, както и в тези - за които са писани, изведнъж ни пронизва просветлението, че освобождението на духа ни все още е блян, държавата ни не е достроена във вида, мечтан от него и, че основното изкачване на народа ни по спиралата нагоре тепърва предстои. Сполай да е успешно!

И все пак, и все пак... четейки написаното от Ботев, тъга изпълва сърцата, сълзи напират в очите. Защо? Не само поради тягостното положение, в което се е намирала и отново се намира Родината, но и поради непонятните особености на българския народ - съчетал в себе си най-висши - благородни и жертвоготовни личности и най-низши - завистливи и злобни индивиди.

Отворете например предговора на том първи от Пълното събрание на съчиненията на Христо Ботев и ще бъдете потресени да разберете как събираните с много усилия вестници, в които е сътрудничел Геният, писма и важни документи за него, впоследствие са изчезвали поради спекулантски или егоцентрични подбуди.

Какъв народ сме ние българите?! Бива ли да се крадат и унищожават от алчност и злоба светините ни? Нима са прави македонците и сърбите в мнението си за нас? Ще можем ли да ги опровергаем? 

Днес, както и тогава - малцинство са свестните, считани за луди - готовите на помощ без отплата, на безрезервна саможертва за земята свята.

И отново преобладават шарлатаните, а в мнозинство са приспаните - рая с психика покорна, нравствено разкрепостена, с високи идеали необременена...

Вижте ги в т. н. Народно събрание - готови са да се избият за власт, пари и мимолетна слава, без въобще да си спомнят за какво са изпратени там...

Политиците, които обвиняваме за всичко са само една малка представителна или непредставителна част от населението, което наричаме народ. Твърде нееднороден народ. Ако основната част от този народ не се самопревъзпита и въздигне духовно, то няма как от само себе си да се създаде държавнотворен духовен и интелектуален елит, който да задвижи държавните механизми към всеобщ успех. За да стане това всеки един от нас трябва да участва със своя личен принос. Поезията и публицистиката на Ботев ще ни помогнат да го направим за себе си и за всички ни.

Трите тома на Пълното събрание на съчиненията на Христо Ботев са едновременно и историческа справка за миналото и скрита програма за идното. В тях има силен духовен заряд, способен да ни оттласне от дъното, да ни извиси и спаси - каквото и да се случва. Ето защо сме задължени да благодарим на всички, които са допринесли тритомникът да стане отново обществено достояние в дните, в които отбелязваме 175-тата годишнина от рождението на великия български Гений, поет, публицист, революционер и предводител към свободното бъдеще -Христо Ботев.

Това са онези родолюбци, които са издирили и продължават да издирват вестниците, в които е писал, творбите му и истината за неговия живот и кончина. Това са тези млади хора, които се опитват да го следват в творческите си пориви, посвещавайки му стихове и есета, в които се чувства признателност и вдъхновение да вървят по неговия път. Това са издатели и писатели, които се грижат да не заглъхнат и потънат в забвение неговите творби. Това е и почти неизвестният ни самоотвержен родолюбец Михаил Димитров, положил къртовски труд да изпълни двете задачи, които си е самовъзложил: 1. Да събере литературно-философското наследство на Ботев и 2. Да обясни писаното от него в една поредица от три тома, видяла бял свят през 1940 година.

Благодаря и на баща ми Никола Гагов, че е събрал трите тома в една запомняща се корица, върху която стоят ликът и подписът на Христо Ботев, за да оцелеят 82 години в домашната ни библиотека. Дойде вече време те да станат достояние на всички търсещи истината за същинската ни история и това се случва сега със съдействието на Университетската библиотека „Св. Кл. Охридски“, поела ангажимента да сканира пожълтелите страници и да даде възможност на всички интересуващи се да прочетат това, което трябва да се прочете.

Така Софийският университет „Св. Кл. Охридски“ и Университетската библиотека към него изпълняват мисията си. Те продължиха щафетата, започнала през 2016 година в сайта „Памет за бъдещето“, подета впоследствие и доведена до сегашния положителен резултат от в. „Труд“. Публикуваната във вестника на втори юни 2022 година статия „Сакралната саможертва на Христо Ботев и неизпълнените задължения на поколението ни“ сякаш успя да пробие бездушието и да доведе до сегашния положителен резултат - електронно издание на Пълното събрание на съчиненията на Христо Ботевъ под редакцията на Михаилъ Димитровъ от 1940 година (том 1, том 2, том 3). В очакване сме да се намерят издатели, които да съберат воля, сили и средства и да се направи едно представително хартиено издание на тритомника в неговия емблематичен вид.

Оказа се, че след камъка и стенописа, хартията е най-сигурният и траен преносител на информация и знания и никакви електронни носители не могат да се мерят по дълготрайност с нея. Изводът е - не изхвърляйте хартията от битието ни, защото в последните хилядолетия няма по-доказало се средство за документиране от нея. Модерните технологии идват и си отиват, а записаното чрез тях се самоизтрива и изчезва или е практически неизползваемо. Записаното обаче дори и преди столетия и хилядолетия на хартия или пергамент, все още е запазено за настоящето и бъдещето. Остава ни само да разчетем и разгадаем записаното вътре в сакралните камъни, които също са информационни хранилища.

Ботев е код - код в сърцата ни, код в умовете ни и няма как да се изтрие от тях. Да, когато четем Ботев ставаме тъжни, ала ставаме и силни. Четете Ботев със сърцата и умовете си и ще ставате по-силни и държавата ни, държавата на Ботев ще пребъде! Ботев е код за принадлежност към Богара - митичната метафорична страна на истината, справедливостта и доброто управление. Всички ние, които четем Ботев чрез неговия сакрален код, ставаме нейни свободни и горди граждани.

Ето как можете да навлезете в света на Христо Ботев, стига да го правите с чисто сърце и бистър ум, за да получите онези прозрения, които ще ви помогнат да откриете много истини за личното си и общественото ни битие, които досега са ви убягвали - чрез сайта на Университетската библиотека „Св. Кл. Охридски“ и влизане в менюто Дигитални колекции, колекция Учебна литература - Пълно събрание на съчиненията на Христо Ботев.