Орелът, ракът и щуката от онази приказка са направо стикован и трениран отряд за специални операции в сравнение с местни коалиции

Шекспир бил казал, че в добрата пиеса, когато бушува буря в морето, същата буря трябва да бушува и в чаша вода. И понякога чашата е толкова малка, че бурята в нея е комична, дори и когато онази в морето е трагична. Вижте само постоянните му герои Джон Фалстаф и сър Андрю Егуичийк. Това е нещо като принципът на Хермес Трисмегист и на всички окултисти, че това, което е отгоре, е като онова, което е отдолу – не същото, но подобно, защото ако беше същото, щеше да е скучно и алхимиците отдавна да са открили философския камък. Същият принцип е при бурята в чаша с вода, само че в случая подобното не е възвишено, а дребнаво и смешно. Но защо смешно, нима там страстите са по-малки? Не, страстите са си същите, дори понякога и по-големи, само че залогът е много по-малък, колизията е много по-евтина. При едната буря падат кралства, при другата съседки се наричат с пиперливи имена през оградата. Разликата е като между това правителството да открадне милиард и кусур за някаква там програма, и това да дадеш 20 лева на катаджията, защото си говорил по телефона в движение. Когато ги имало тези две бури, според добрия стар Бил Шекспир театърът ставал по-хубав.

Когато стане дума за местни избори, си представяме преди всичко изборите в София и само за тях говорим. Поне така правим аз и мъдреците, с които се случва да повдигаме теми от този род. Никога не обсъждаме какво се случва с другите градове и по-малките населени места, а то е твърде различно е не по-малко поучително. Софийските местни избори много приличат на парламентарните. Тук залогът е голям (морета в шекспировите пиеси), докато другаде може да е десетки и стотици пъти по-малък (чашата с вода). В София се сблъскват партии и идеи, визии и концепции, едни пиари с други (от което хвърчат искри до небесата), устройват се дебати, надцакват се с билбордове и прочее. В Хаджирусиново (това е измислено затънтено село по името на един герой от „Златоустъ“), в Хаджирусиново обаче неща съвсем не стоят така. Там хората са различни, интригите и компроматите са други, мечтите нямат нищо общо със софийските, с изключение на онези за противоположния пол и за световен мир.

Искам да говоря за местните избори в Хаджирусиново, искам да говоря за местните избори извън София.

– Ти ли, бе! – веднага чувам възражението. – Та ти си отчаян жълтовапетник!

– Моля, моля! – заемам отбранителна поза. – Първо, това от известно време е обидна дума и, второ, вече повече от половината си живот живея извън родната махала, така че…

– Да, ама – продължава възражението – ти си станал по-голям туткален задник от всякога и днес, ако пресечеш от другата страна на „Витошка“, се чувстваш все едно си отишъл в чужбина. За какви местни избори в провинцията си тръгнал да ни говориш!

Може би е така – мисля си, без да го казвам на възражението, защото отдавна съм му обърнал гръб, – но аз все пак съм бил някога пиар, правил съм кампании за местни избори насам-натам и знам. Правил съм ги като пиар и самият аз съм бил кандидат (т. нар. „парашутист от София“) – Пазарджик, Хасково, Дупница, Кюстендил и др. Знам.

Знам и все пак не преставам по детински да се удивлявам на някои неща. Вижте, например, на какви местни коалиции попаднах (да не си помислите, че само Сглобката в Парламента е абсурдна)!

В Радомир заедно излизат Зелените и ДПС. Зелените с огромната им загриженост за планетата, ресурсите и екологията – ръка в ръка с ДПС, всичките им язовири, горски стопанства и сечища. Мило.

В Добрич като един са се вдигнали ДБГ, ИТН, НДСВ, ССД, ГН (Глас народен) и ВМРО. Нима партията на Меглена Кунева, която хрущеше и хрущи от европейска преданост, се е съгласила с ВМРО по въпроса за Северна Македония? Или ще кажете – местните избори са частен случай и нямат общо с идеологиите на партиите. Тоест Вермахта в Полша са нацисти, а в Австрия – болшевики… Може, става и така.

В Шумен отново наблюдаваме ДБГ, но този път не с националистите, а с либералите от НДСВ и БНД (партията на Борислав Великов от НДСВ). С тях са и ССД на Софиянски, както и „Ние идваме“. Ако някой не се сеща, „Ние идваме“ са отцепниците от Мая Манолова – Арман Бабикян и Николай Хаджигенов. Единствената точка в тяхната платформа беше да изчегъртат Бойко Борисов и по някаква причина са решили да го изчегъртват и в Шумен.

ИТН на Слави Трифонов пък, освен в Добрич, се наблюдава и в Хисаря. Тук е мястото отговорно да заявя, че изобщо не съм си правил труда да проуча всички местни коалиции от този тип – пуснах едно търсене и взех първите 4-5. В Хисаря обаче, за разлика от Добрич, където нещата са либерално-центристки и патриотични, картината определено червенее. Слави Трифонов ще се състезава за доверието на изтерзания народ в компанията на „Социалистическа партия Български път“, БЗНС и ПКБ, което, след като проверих в Гугъл, се оказа Партия „Консервативна България“. Консерватори някакви. Винаги така съм си представял българския консерватор – в компанията на Слави Трифонов, земеделците и някакви петоразредни социалисти с пламтящи сърца.

Слави се явява заедно със социалистите и във Ветрино, в кюпа е и „Общество за нова България“. Споменавам последните, защото случайно ги познавам и се чудя що дирят във Ветрино.

Орелът, ракът и щуката от онази приказка са направо стикован и трениран отряд за специални операции в сравнение с тези местни коалиции. Как всъщност стават нещата в малките населени места, как става така, че най-разнородни бойци се сбират под едно и също знаме.

В забележителната си книга „Моите спомени от септемврийските събития 23-29 септември 1923 година, станали в гр. Фердинанд и околията“ Протойерей Йордан Попов пише че е било най-обичайна практика един селянин, ако има няколко синове, единият да е социалист, другият – земеделец, третият – народняк и тъй нататък, за да може семейството да има „стъпка“ при всички, когато дойдат на власт. Защото лопатата се върти, но животът трябва да продължава. Оттогава до днес малко се е променило.

В малките градове „будните“ хора, тези, на които им се занимава с политика било от идеализъм, било заради някаква изгода, се броят на пръсти. През годините повечето от тях са минали през всички партии, били са техни активисти, срещу което са получавали я някоя службица, я обществена поръчка, я назначение за роднина. Другите пък винаги имат в обкръжението си един „буден“, когото питат как да гласуват като се зададат избори:

– Бай Иване, за кого да гласуваме този път?

– За тоя и тоя – важно отговаря бай Иван, до когото вече е успяла да се докопа някоя от партиите и да му обещае туй-онуй. Нищо че на предишните избори бай Иван е агитирал и събирал гласове за съвсем друга партия. Никой не помни това. По-точно – помнят го всички, обаче никой не го намира за нещо нередно. Защото в тези общности личностите са много по-важни от някакви абстрактни политически организации със седалище в София, където вещи стратези усвояват бюджети и субсидии.

Така че описаните от мен по-горе коалиции по места не впечатляват никого. Те са в реда на нещата. Познавам местни големци, които са били по няколко мандата кметове – веднъж от Иван Костов, веднъж от Царя, веднъж от социалистите и накрая от Бойко Борисов. Сега вероятно ще спечелят кметове и от „Промяната“, макар че със сигурност има места, където „Промяната“ не са я чували.

И питам: що за демокрация е това? Това  е някакво извращение... Разбирам, че политиката е удобно средство да си решиш някои проблеми – да си запазиш работата, да започнеш нова, да израстеш според възможностите на мащабите. Но не само с хляб ще живее човек (Мат. 4:4). Ако демокрацията служеше само за това, ще ѝ кажем едно „мерси“.

Гласуването при демокрацията е прехвърляне на право, обличане във власт. При демокрацията Гражданинът дава на политика своето парченце власт, което му се полага като на гражданин. Затова Гражданинът е отговорен за действията на онзи, на когото е дал властта си, уж защото оня по-добре знае какво да прави с нея. Но всичко това в момента е безнадеждно извратено и за да ви помогна за осъзнаете степента на извращението, отново ще се върна в София и ще ви задам два въпроса:

1. Колко гласа щеше да събере Терзиев с всичките си уникални качества, ако беше издигнат от инициативен комитет? А Хекимян?

2. Как активистите на „Промяната“ щяха да коментират Хекимян, ако му бяха излезли роднинските връзки на Терзиев?

Къде е демокрацията във всичко това? Къде е народът-суверен? Разбира се там, където си му е мястото, само дето си въобразява, че е някъде другаде.

Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.