Очакваната продължителност на живота у нас и при мъжете, и при жените е по-ниска от тази в ЕС

Българите пушат, пият и затлъстяват. Хората боледуват и плащат повече за здраве от другите европейци. Това отчита доклад на Световната здравна организация (СЗО) за страната ни за периода от 1985 до 2014 г., представен в Министерството на здравеопазването.

Извод в него е, че страната ни все пак е постигнала напредък в подобряване на здравното състояние на населението. „Докладът показва дълъг период, къде са положителните и слабите страни”, уточни пред „Труд” проф. Пламен Димитров, заместник-директор на Националния център по обществено здраве и анализи. Предизвикателствата обаче остават и те са именно в областта на високите нива на консумация на алкохол и тютюнопушене, и на затлъстяване на населението.

Подобни проучвания към момента са направени в Словения, Грузия, Гърция и Молдова, като предстои да се направят общо в 53 държави.

Според данните преждевременната смъртност у нас е по-висока от средната в сравнение с европейския регион на СЗО от злокачествени образувания и болести на органите на кръвообращението. Основни рискови фактори са разпространението на тютюнопушенето - 30%, което е над средните нива в страните членки на СЗО. Д-р Скендер Сила от регионалният офис на организацията напомни, че страната ни е на първо място в ЕС по тютюнопушене.

През последните години регистрираната консумация на алкохол също расте и е по-висока от средната за Европа. Увеличават се и хората с наднормено тегло, като данните са сравними със средните стойности за ЕС.

В същото време общите разходи за здравеопазване като процент от БВП – 8,4%, са над средните в сравнение с европейския регион. Собствените разходи за домакинствата за здравеопазване са в размер на 44,2%.

Очакваната продължителност на живота в България и при мъжете, и при жените е по-ниска. При мъжете тя е 71,4, а при жените 78.7., отчита още докладът.

Според данните 20% от населението у нас е над 65 години, което е значително над стойностите за ЕС. Има и тенденция за преждевременно застаряване на населението.

Заболяемостта от туберкулоза е ниска, по-ниски са стойностите и за разпространението на СПИН и ХИВ, показва анализът на СЗО.

Д-р Скендер Сила посочи, че здравето трябва да бъде предмет на политически избор. В ерата на устойчиво развитие е неприемливо хората да бъдат бедни вследствие на лошо здраве.

На свой ред главният здравен инспектор д-р Ангел Кунчев посочи пред „Труд”, че за съжаление българите не са много добри в превенцията на болести. Тя е основното за всеки, правещ политики в областта, а не лечението на болестите, допълни той.

Рисковете за децата

СЗО се ангажира да сътрудничи с всички заинтересувани здравни власти. Като положителна тенденция е постигнато на значително намаление на детската смъртност, посочи д-р Скендер Сила.

Той отбеляза, че е необходимо информиране на децата в най-ранна възраст за вредите от тютюнопушенето, а пушещите хора следва да се мотивират да се откажат. По отношение на разпространената практика, свързана с пушенето на наргиле, характерна не само у нас, но и за страните от региона, СЗО планира създаването на работна група от специалисти, която да даде оценка на ситуацията у нас.

Експертът констатира, че проблемът с правилното хранене и разпространяването на информация за правилното хранене при децата е ключов и изтъкна, че все още на много места се предлагат храни с високо съдържание на мазнини, сол и захар, които са рискови за децата.

Лекари отчитат

Повечето изследвания не се покриват от касата

Около 600-650 души на година заболяват от рак на белия дроб. Данни на Националния раков регистър съобщи д-р Марчела Колева, специалист по медицинска онкология. Поводът бе Месецът на борбата с рака на белия дроб.

Според специалистите бавно и прогресивно броят на болните расте. Този тип рак най-често засяга хора в активна възраст - между 45-65 години. Това е едно от първите онкологични заболявания при мъжете, заяви на пресконференция д-р Иван Вецев, експерт "Достъп до лечение" към Националната пациентска организация.

47,9 на 100 хил. души е честотата на това заболяване. Има тенденция за подмладяване и за увеличаване на заболяваемостта при дамите, каза проф. д-р Данаил Петров, началник на Клиниката по гръдна хирургия.

Всяко тестване изисква тъкан. Всяка такава, взета при биопсия, е изключително важна за лекарите за добра диагноза. У нас обаче повече от тези изследвания не се покриват от Здравната каса). „Губим много време, което е ценно за пациентите“, уточни д-р Александрина Влахова от Клиниката по обща и клинична патология към УМБАЛ "Александровска" по повод предварителните изследвания.

За превенция медиците съветват хората да спрат тютюнопушенето. Замърсяването на околната среда, нездравословният начин на живот, лошият двигателен режим, качеството на храната допринасят за развитие на рака на белия дроб. Заседналият начин на живот благоприятства развитието на болестта. "Белият дроб трябва да се движи, а не да диша повърхностно", каза д-р Колева.

Оценки

Д-р Ангел Кунчев

народопсихология

„Храним се нездравословно, не спортуваме и сме в стрес, а това води до болести. Има достатъчно международни изследвания, които показват, че начинът на живот е най-инертната система, най-трудно се променя. Тютюнопушеното е типичен пример. Никога не съм мислел, че контролните мерки ще са достатъчно ефективни. Законът трябва да се спазва, но по-важното е да хванем децата от малки и да предотвратим да започнат да пушат. По подобен начин стоят нещата със здравословното хранене и спортуването, изобщо навиците, които се изграждат в първите 7 години, защото след това стават начин на живот. По-скоро е въпрос на народопсихология. Ние сме склонни да не обръщаме дълго време внимание на здравето си, а после уплашени да тръгнем по болници. Поради проблемите с лечебните заведения, целият фокус беше насочен към тях, а не към превенция. Колкото и пари да хвърлим в тази сфера, няма да променим коренно нещата. Ако продължаваме да боледуваме толкова много, никакви средства няма да стигнат само за лечение.

Проф. Пламен Димитров пред „Труд”:

тенденция

„Отчетена е положителна тенденция през годините. Имаме национална програма за превенция на нехроничните заразни болести, имаме политики, здравна стратегия, така че анализът на СЗО показва положителни тенденции, те ще продължат. Тази система обаче най-трудно се променя. Проблемът с пушенето е от години. Ние сме пушещо население. Имаме програми в тази насока, но в крайна сметка поведението на човека най-трудно за променя - човекът да сложи здравето като негов приоритет. Когато той е здрав, има рисково поведение. Води нездравословен начин на живот. Но когато се появят първите проблеми, първите симптоми, тогава всички започват да се чудят какво е станало. Когато говорим за разходи в здравеопазването, говорим за инвестиции в бъдещето. А относно пушеното трябва да се започне от малки. Има действия в тази насока, но е трудно.”