България запазва стабилна фискална позиция

Съществено намаляване на приходите се наблюдава при акцизите върху горивата, което е резултат от силното ограничаване на транспортните услуги и пътуванията.

Изпълнението на бюджета по време на криза

През април общите приходи в бюджета спадат на годишна база с 15,6%

Нарастват социалните разходи

Министерството на финансите оповести официално данните за изпълнението на консолидираната фискална програма до края на април и частични предварителни данни за май. Те дават възможност за анализ на въздействието на кризата, причинена от коронавируса и реакцията за противодействието му, върху държавния бюджет. Данните за март не бяха достатъчни, защото икономиката беше засегната активно от средата на месеца, докато април е първият пълен месец в кризисна обстановка.

Приходи

Според предварителните данни към края на май приходите достигат 17,6 млрд. лв. при 18,7 млрд. лв. за съответния период на 2019 г. Следователно спадът на годишна база е 5,9% при спад от 3,6% към края на април. Както се очакваше, ситуацията през май допълнително се влошава.

Най-актуална информация е налична за броя регистрирани безработни лица. Според този показател през април нетната безработица (новорегистрирани минус постъпили на работа) нараства с приблизително 79,6 хил. човека спрямо март, докато през май нарастването на месечна база е приблизително 6,8 хил. души, като през последните две седмици дори се наблюдава спад на безработните. За съжаление, липсват данни за заетостта на непълно работно време или за работещите в неплатен отпуск, които да дадат възможност за съставяне на по-точна картина.

През април общите приходи в бюджета са 3,6 млрд. лв. при 4,3 млрд. лв. за същия месец на 2019 г. Така спадът на годишна база е 15,6% при спад от 3,4% през март. Съответно при данъчните приходи през април спадът на годишна база е 13,8% при 6,8% през март. Понижение е налице и при приходите от такси и управление на държавната собственост, докато при помощите и даренията се реализира силен положителен растеж на годишна база заради приходите от европейските фондове.

При отделните данъци през април все още се регистрира положителен растеж на годишна база при осигуровките (1,3%), както при социалните, така и при здравните, но темповете се забавят спрямо предходните месеци и вероятно през май ще се отбележи спад заради по-ниската заетост. Макар и с малък принос в общия бюджет все още растеж е налице и при данъка върху застрахователните премии.

През април вече се наблюдава спад на годишна база при приходите от данъците върху доходите на физическите лица. Докато при облагането на трудовите правоотношения темпът все още е положителен (7,3%) заради изпреварващия растеж на заплатите спрямо спада на заетостта, то при облагането на свободните професии и гражданските договори се регистрира съществен спад (-25,6%). Голяма част от тази фактическа безработица всъщност не се отчита пряко в официалната статистика, а освен това вероятно част от лицата не декларират получените доходи в пълен размер.

Най-сериозен спад се отбелязва при корпоративното подоходно облагане, при което за периода януари-април 2020 г. са събрани с 485,9 млн. по-малко приходи спрямо 2019 г., докато само за месец април разликата е 269,1 млн. лв. Освен намаляването на печалбите, тук не по-малко важна роля имат мерките от страна на държавата за удължаване на сроковете за подаване на годишните данъчни декларации за 2019 г. до края на юни и за деклариране на авансовите вноски за средата на април вместо края на март. Така е възможно с течение на годината да има частично наваксване на приходите от тези данъци.

Като важен индикатор за икономическата активност може да се приемат приходите от данъка върху добавената стойност. Развитието по месеци при тях е негативно спрямо предходната година, като единствено през март е регистрирано нарастване. Обяснение за това може да се търси в реакцията на населението при настъпването на кризата, когато се случи презапасяване с някои продукти. Друг ефект вероятно е свързан със заместването на общественото хранене, където немалка част от оборотите не се отчита формално, с потребление на храни и напитки от магазини, където данъчният контрол е значително по-силен, което означава по-висока събираемост. Така растежът през март е 1,2% на годишна база, докато през април спадът е 4%.

Приходите от ДДС от сделки в страната нарастват през април с 1,7%, а през март с 19,8%. Това е относително добра новина предвид силно ограниченото потребление на някои стоки и услуги в периода на криза. Влошаване обаче се регистрира при вноса. Докато спадът на приходите през март е 9%, то през април той вече е 22,9% на годишна база, което може да се обясни със затварянето на границите и факта, че извънредното положение беше въведено от средата на март и действаше през целия април.

МФ публикува данни и относно невъзстановения данъчен кредит. Неговият размер към края на април е 141,8 млн. лв. и нараства с 13,5 млн. лв. спрямо края на март. Политиката на министерството през 2020 г. изглежда е за по-бавно възстановяване, тъй като през всички месеци от началото на годината размерът му е по-висок отколкото през съответния месец на 2019 г. В края на април разликата достига 58,8 млн. лв. Тази практика не е положителна за бизнеса, тъй като лишава част от работещите фирми от ликвидност по време на криза.

Спадът на годишна база на приходите от акцизи се забавя през април до 4,8% спрямо 5,1% през март. Това се дължи основно на приходите от тютюневи изделия, които отбелязват растеж от 6,7% при спад от 13,3% през март. Изглежда, че принудителното пребиваване на населението в собствените домове е допринесло за потребление на по-голямо количество цигари, което може да се приеме за негативен ефект от тази мярка. Такова развитие не се регистрира при потреблението на алкохолни напитки, където спадът на приходите от акцизи е 11% през април при 12,8% през март.

Съществено намаляване на приходите се наблюдава при акцизите върху горивата, което е резултат от силното ограничаване на транспортните услуги и пътуванията. През април спадът на годишна база е 20,5%, докато през март растежът е 7%.

Разходи

Общите разходи, които обхващат и вноската в бюджета на Европейския съюз, достигат 16,3 млрд. лв. към края на май, докато през 2019 г. те са 15,7 млрд. лв. Следователно темпът на растеж на годишна база е 4,1%, колкото е бил и в края на месец април. При вътрешните разходи за май на годишна база се регистрира увеличаване с 1,6% спрямо спад от 0,4% през април.

По-детайлният анализ по видове разходи обаче е възможен до края на април. През този месец е регистрира понижаване на вътрешните разходи с 13,9 млн. лв. (-0,4%) спрямо април 2019 г. Разходите за персонал се увеличават през април с 4% спрямо съответния месец на 2019 г. заради растежа на работните заплати и осигуровките. Растежът им се забавя значително спрямо предходните месеци на годината, когато неизменно надвишава 12% на годишна база. Фактор за това е използването на неплатен отпуск или работата при непълно работно време за част от служителите в бюджетния сектор, докато почти няма освободени служители на фона на случващото се в частния сектор на икономиката.

През април разходите за издръжка се свиват значително - с 15,9% на годишна база и за целия период от началото на годината слабо се понижават спрямо стойността си от 2019 г. Предвид покачването на цените на някои стоки и на комуналните услуги това изглежда по-скоро като резултат от отлагане на дължими плащания, отколкото като реално спестяване на средства.
Такова спестяване е налице при разходите за лихви (с 56,7 млн. лв. от началото на годината), което се дължи на намаляването на плащаните лихви по вътрешни заеми, като едновременно техният размер е по-малък, а обслужването им е по-евтино спрямо предходната година. Ситуацията може да се промени при реализиране на емисия дългосрочни облигации на международните пазари през следващите месеци.

Очаквано растежът на социалните разходи се запазва относително висок. От началото на годината до края на април те се увеличават с 339,6 млн. лв. (6,1%), като принос за това има както нарастването на пенсиите, така и на социалните помощи и обезщетенията при безработица.

Намаление се регистрира при разходите за субсидии, които на годишна база през април се понижават с 21,5% при спад от 16,8% през март. Вероятно и тук става въпрос за отлагане на плащанията за по-нататък през годината, когато ситуацията с изпълнението на приходната част от държавния бюджет е по-ясна.

Капиталовите разходи към края на април са по-високи с 56 млн. лв. спрямо 2019 г. И през настоящата година вероятно ще се запази практиката техният размер в началото на годината да е относително нисък, докато основното им изпълнение да се случи през последното тримесечие.

Бюджетно салдо и държавен дълг

Според предварителните данни на МФ към края на май салдото по държавния бюджет е в размер почти 1,3 млрд. лв. при 1,6 млрд. лв. към края на април. Следователно през май е налице понижаване на салдото с 352,8 млн. лв. От една страна това означава, че все още не е налице необходимост от емисия на държавен дълг, тъй като не се наблюдава тенденция за реализиране на дефицити (салдото за месец април е положително в размер 204,9 млн. лв.). Това се потвърждава и от липсата на нови облигации през май, след като през април бяха емитирани държавни ценни книжа с номинал 600 млн. лв.

От друга страна обаче това може да се разглежда като признак, че държавата не оказва достатъчна подкрепа на населението и бизнеса в период на криза. Така например, до 2 юни (а вероятно и след това) все още се изплащат средства по мярката 60:40 за месец март. Отпуснатите суми до тази дата са 66,3 млн. лв. за запазването на общо 157,3 хил. работни места през месеците март и април. Част от фирмите са получили средства и през двата месеца, тоест фактически запазената заетост е по-малка.

Според наличните до момента данни фискалната позиция е относително стабилна. Това се потвърждава и от агенциите за кредитен рейтинг, които отчитат влошената перспектива поради свиването на икономическата активност, но засега приемат, че свързаните с това рискове за държавния бюджет са управляеми.

Коментари

Задължително поле