Въвеждането на еврото: подходящ момент или икономическо изпитание?

Необходимо е предприемането на конкретни мерки, които да доведат до свиване на размера и въздействието на евентуалните рискове

Политиката по доходите в държавния бюджет влияе фактически върху равнищата в цялата икономика

Според покупателната способност на БВП на човек от населението България все още се нарежда на последно място в ЕС

На 8 юли Европейският парламент и Съветът по икономическите и финансовите въпроси на Европейския съюз (ЕКОФИН) взеха окончателните решения за членството на България в Европейския паричен съюз. Официалното приемане ще се случи на 1 януари 2026 г., а обменният курс ще бъде непроменен - 1.95583 лева за евро. В няколко поредни статии ще разгледам основните ефекти, които биха могли да възникнат за българската икономика в резултат от тази новина.

Няколко показателя за степента на готовност

Забележка: В тъмен шрифт са показателите, които са извън допустимите прагове.

Степента на готовност за членство в еврозоната (ЕЗ) се определя формално според изпълнението на критериите за номинална конвергенция, съответствието на нормативната уредба и липсата на стартирана процедура по прекомерни макроикономически дисбаланси. Според представените през юни доклади на Европейската комисия и Европейската централна банка за степента на сближаване, тези изисквания са били в допустимите граници към края на април. Критерият за стабилност на цените, чието изпълнение будеше съмнения до последно, всъщност според официалните данни се изпълнява и към края на май, а според предварителните - и към края на юни.

Само че в споменатите доклади се посочва, че към края на годината темпът на инфлация вероятно ще надскочи референтната стойност, което на практика е признание, че изпълнението на критерия е неустойчиво.

Не по-маловажни са текущото и очакваното в края на годината състояния на държавния бюджет. Дефицитът по консолидираната фискална програма се разширява и понастоящем основната надежда на правителството е да се увеличат данъчните приходи заради ускоряващата се инфлация и да се получат средства по Плана за възстановяване и устойчивост, които да не бъдат предвидени за изразходване до края на 2025 г. Освен това да се отложи изпълнението на капиталовата програма за сметка на национални средства. По този начин дефицитът би могъл до някаква степен да се ограничи, но вероятно ще се наложи актуализация.

В бюджета за настоящата година са предвидени емисии на държавен дълг в размер до 18.9 млрд. лв. До началото на юли са емитирани облигации с обща номинална стойност над 9.9 млрд. лв., което означава, че ако планираният размер действително бъде изпълнен, оставащите емисии ще са на стойност почти 9 млрд. лв. Ясно е, че такъв ресурс не е наличен на вътрешния пазар, от когото вече са взети 2.1 млрд. лв., което означава, че до края на годината предстои нова емисия на държавен дълг на международните капиталови пазари.

Предстоящото членство в ЕЗ ще допринесе за повишаване на кредитния рейтинг още през 2025 г. и ще позволи тази емисия да бъде извършена при по-голям интерес сред инвеститорите и по-ниска цена на финансиране спрямо предишната емисия, но при условие че липсват сътресения на тези пазари. Разбира се, такъв проблем не би съществувал изобщо, ако публичните финанси бяха управлявани по-добре и не се налагаха вече не само по една, а дори по две големи емисии годишно. Тоест от гледна точка на текущата необходимост от бюджетно финансиране моментът на членство изглежда подходящ.

Срещу България не е стартирана процедура по макроикономически дисбаланси, което означава, че формално изискванията се отчитат за изпълнени. Само че не се изпълняват 4 от 13 показателя, а именно - изменение на износа към развитите държави, индекс на почасовите разходи за труд за единица продукция, текущи кредити за домакинства спрямо задлъжнялостта им през предходната година и промяна на цените на жилищата, като тези показатели се изчисляват на база 3-годишен период. Докато за първия показател причината е външното търсене, то при останалите факторите са местни.

Повишаването на разходите за труд е признак за влошаване на разходната конкурентоспособност на българската икономика спрямо останалия свят. Трудовият пазар се характеризира с превишаващо търсене над предлагането на работна сила, особено в професии, свързани с наличието на технически умения. Тенденцията за поскъпване на труда обаче се подсилва от политиката по доходите от 2020 г. насам, при която заплатите в бюджетния сектор силно се повишават и заедно с въведената формула за автоматично нарастване на минималната работна заплата поставят работодателите и в частния сектор пред необходимостта да повишават разходите си за труд, дори когато това не е предизвикано от по-висока производителност.

Следователно в българската икономика процесите протичат по необичаен начин - вместо производителността в търгуемия сектор (основно промишлеността) да определя заплатите както в него, така и тези в нетъргуемия (повечето услуги), се случва така, че политиката по доходите в държавния бюджет (където се създават нетъргуеми продукти) влияе фактически върху равнищата в цялата икономика.

От друга страна, ниските лихви по ипотечните кредити, заедно с масовите очаквания на населението, че недвижимите имоти ще поскъпнат допълнително заради въвеждането на еврото, както и поради наличието на спестявания в налични български левове и съответно желанието да се опитат да изкарат “на светло” недекларирани доходи в миналото, дадоха импулс на цените на имотите, които продължават да нарастват. Всъщност вече преобладават сделките, финансирани с ипотечни кредити, но относителният дял на директните плащания все още е около 45%. В крайна сметка нарастването на разполагаемите доходи в някои обществени групи ги стимулира да търсят все по-големи жилища - т. е. дори цената на квадратен метър площ да се изменя приблизително с темпа на доходите, по-голямата площ означава по-голямо съотношение между цените на имотите и доходите.

Съвкупността от показатели, използвани за оценката на прекомерните дисбаланси, всъщност служи както за предупреждение за евентуални кризи, така и за доказването на такива. Тя показва, че е необходимо предприемането на конкретни мерки, които да доведат до свиване на размера и въздействието на евентуалните рискове. Според наличните данни българската икономика се нуждае от охлаждане на жилищното кредитиране, за което Българската народна банка предприе конкретни действия, и от забавяне темпа на растеж на бюджетните заплати (и пенсиите), и така да се упражнява по-слаб натиск върху пазара на труда. Масовият внос на работници, който вече се случва, показва трайната невъзможност на държавните органи да се справят с този проблем, а фискалната експанзия през последните години допълнително го усложнява.

Друг въпрос във връзка със степента на готовност е свързан с относителната покупателна способност на доходите и достигнатото ценово равнище в страната преди присъединяването към ЕЗ. Според данните на Евростат за относителната покупателна способност на брутния вътрешен продукт на човек от населението към края на 2024 г., България е на равнище 66.2% спрямо средната за ЕС. По този начин тя се нарежда сред най-слабо конвергиралите икономики към ЕС според показателя сред присъединилите се към ЕЗ след нейното създаване. Единствено Естония (64.9%) и Латвия (60.3%) са били с по-слабо сближаване от България в годината преди присъединяването си. Всички останали държави са спазили неофициалното изискване (70%) при разширяването на валутния съюз. Макар че не е формално разписано, тъй като критерии за реална конвергенция не се прилагат, това изискване поне в началните етапи на разширение се разглеждаше като необходимо условие.

Само че според покупателната способност на БВП на човек от населението България все още се нарежда на последно място в ЕС. Никоя друга държава преди присъединяването си към паричния съюз не е била в такава позиция, а изглежда вероятно тя ще се запази въпреки членството. Все пак през 2024 г. според покупателната способност на потребителските разходи на човек от домакинство България се нарежда пред Унгария, но все още би била с най-нисък показател в ЕЗ след Естония и Латвия.
Съотношението между равнището на цените в страната спрямо средното за ЕС през 2024 г. е 56.9%, което означава най-ниско равнище в целия ЕС. Това само по себе си не е лошо предвид ниската покупателна способност.

При отделните потребителски групи се наблюдава най-голямо сближаване на цените с ЕС при храните и безалкохолните напитки и при дрехите и обувките, които са обект на международната търговия. При някои артикули не само от посочените две групи дори цените в България са трайно по-високи от тези в ЕС. Като цяло цените на потребителските стоки представляват около 78%, докато при потребителските услуги съотношението е около 46% от средните за ЕС.

Най-големи ценови разлики се наблюдават при комуналните услуги, здравеопазването, образованието, хотелите и ресторантите. Именно при тях могат да се очакват и най-високите темпове на растеж на цените през следващите години. Разходите за труд представляват значителен дял при производството на тези услуги, а ниската база и очакваните по-нататъшни повишения за заплатите (и поради недостига на специалисти) ще допринасят за това.

Значителните разлики в покупателната способност и равнищата на цените и евентуалното догонване са предпоставки за наличие на трайно по-висока инфлация в България спрямо еврозоната за продължителен период от време. В по-късно присъединилите се към ЕЗ държави неизменно се наблюдава инфлация, като единствено в Гърция относителното ценово равнище понастоящем е по-ниско, отколкото е било в годината преди присъединяването ѝ към ЕЗ. Само че отдалечаването заради относителния спад на покупателната способност е дори по-голямо.

Този извод се налага за цялата съвкупност, дори в нея да не бъде включена Гърция. Държавите, които са участвали до момента в разширяването на ЕЗ, са се сближили със средните стойности на ЕС средно непретеглено с над 12 процентни пункта според ценовите равнища и с по-малко от 6 п. п. според покупателната способност на доходите. Трудно е да се оцени какъв е приносът на еврото, особено по отношение на втория индикатор, докато връзката с цените и инфлацията е пряка.

Остава открит въпросът дали евентуалният растеж на българската икономика в бъдеще ще обхване и най-уязвимите групи в обществото, или те ще са тези, които ще платят най-висока цена.