Министерският съвет прие актуализация на Националната програма за реформи на Република България за 2022 г.

Министерският съвет прие актуализация на Националната програма за реформи (НПР) на Република България за 2022 г. Тя е изготвена в рамките на Европейския семестър, който е временно адаптиран спрямо Механизма за възстановяване и устойчивост, както и отчита влошената и непредвидима икономическа среда, обусловена от геополитически рискове.

Акцентът в актуализирания документ е поставен върху областите от Националния доклад от 2020 г. и върху напредъка в адресирането на Специфичните препоръки на Съвета на ЕС от 2020 г. Това се налага поради обстоятелството, че през 2021 г. Европейската комисия не предложи специфични препоръки по отношение на структурните политики и докладите по страни за 2021 г. не бяха изготвени, както и поради предвиденото по-късно публикуване на доклада за България за 2022 г. – след официалното изпращане на НПР през м. май.

Програмата се фокусира върху изпълнението на мерките, адресиращинспецифичните препоръки на Съвета от 2020 година. В документа е представен и преглед на напредъка по Целите за устойчиво развитие на ООН.

Актуализацията на НПР за 2022 г. е разработена в съответствие със средносрочната бюджетна прогноза за периода 2022-2024 г. и с Конвергентната програма на Република България (2022-2025 г.). Министър Даниел Лорер е определен за национален координатор на Инициативата „Три морета“

Правителството измени РМС № 629 от 2020 г. за определяне на национален координатор от българска страна на Инициативата „Три морета“. Съгласно промяната за национален координатор на инициативата е определен министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер.

 

Председателят на Съюза на слепите в България Васил Долапчиев е предложен за награждаване с орден „За гражданска заслуга“

Правителството прие проект на решение за предложение до президента на Република България за издаване на Указ за награждаване на Васил Долапчиев с орден „За гражданска заслуга“ - втора степен за изключителните му заслуги за развитието и укрепването на гражданското общество при разработването и провеждането на държавната политика за правата на хората с увреждания.

Като дългогодишен председател на Управителния съвет на Съюза на слепите в България Васил Долапчиев има съществен принос за развитието и дейността на сдружението и за утвърждаването му като авторитетна организация с висок международен престиж чрез активната си подкрепа за каузата за достоен живот на хората със зрителни увреждания.

 

Приет е доклад за изпълнението на Плана за действие за 2022 година с мерките, произтичащи от членството ни в ЕС към 31 март

С Решение на Министерския съвет беше приет доклад за изпълнението на Плана за действие за 2022 година с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, към 31 март 2022 година.

От общо 113 мерки към 31 март 2022 г. са изпълнени 53 мерки. Неизпълнените мерки са 60, което представлява 53,1% неизпълнение. В края на месеците януари и февруари процентът неизпълнени мерки беше съответно 79,8% и 66 %.

През първото тримесечие на годината процентът неизпълнени мерки е традиционно по-висок, поради неизпълнените мерки от Плана за 2021 г., които са прехвърлени в Плана за 2022 г. със срок за изпълнение до 31 януари.

Общо 52 мерки от Плана за 2022 г. са свързани с 49 стартирали процедури по чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз за неизпълнение на задълженията, произтичащи от правото на ЕС. От тези 52 мерки 41 са неизпълнени към 31 март, а по 11 все още не е настъпил срокът за изпълнение. Неизпълнението на тези 41 мерки представлява забавяне в изпълнението на ангажиментите по 44 от откритите процедури.

В Приложение № 2 към доклада са посочени 17 директиви на Европейския съюз в областта на Вътрешния пазар (Single Market Scoreboard) със срок за въвеждане до края на месец май 2022 г., като на 14 от тях срокът за въвеждане е бил до 30 ноември 2021 г.

Независимо от високия дефицит (1.7 %) при въвеждането на директивите в областта на Вътрешния пазар, в рамките на първите три месеца на 2022 г. са въведени 16 директиви в областта на Вътрешния пазар.

В тази връзка ще продължи осъществяването на засилен текущ мониторинг в рамките на координационния механизъм по въпросите на ЕС на заложените междинни срокове за изпълнение на мерките в Плана за действие за 2022 г.

 

1 414 жилища в 17 многофамилни сгради са обновени през 2021 г.

Одобрен е докладът за напредъка по изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради през 2021 г.

Общо 1 414 жилища в 17 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради (НПЕЕМЖС) през 2021 г. Това става ясно от одобрения от правителството доклад за напредъка по изпълнението на управляваната от Министерството на регионалното развитие и благоустройството програма през миналата година.

Към 31 декември 2021 г. със стартирани дейности са 99,4% от всички 2022 сгради със сключени договори за целево финансиране по програмата.

От старта й през 2015 г. до края на 2021 г. общият брой на реновираните блокове в страната е 1 939.

От въведените в експлоатация през миналата година 17 сгради най- много са в Област Добрич (4 сгради), следвана от областите - София (3 сгради), Плевен (3 сгради), Сливен (3 сгради), Варна (3 сгради) и Видин (1 сграда).

В края на 2021 г. в процес на изпълнение на строително-монтажни работи са били 18 сгради с 940 жилища. Предвижда се през 2022 г. да бъдат обновени още 29 многофамилни жилищни сгради в страната на обща стойност 24 552 071,03 лв.

Отчетените резултати потвърждават, че интересът към НПЕЕМЖС продължава да бъде голям. Непосредственият социално-икономически ефект се изразява в намаляване на разходите за отопление на домакинствата и подобряване на здравословните условия за живот. Извършените ремонти на общите части създават приятна жизнена среда, което води до промяна в облика на цели квартали.

Програмата създава заетост и увеличава финансовите постъпления както в строителния сектор, така и в транспортния бранш, складовете, логистичните центрове и други.

Като положителен ефект от реализирането на мерките се отчита и подобряването на качеството на околната среда, вследствие на спестени емисии на парникови газове.

 

Одобрен е отчет за дейността на съвета за координация при управление на средствата от ЕС през 2021 г.

Правителството одобри отчета за дейността на Съвета за координация при управление на средствата от Европейския съюз (СКУСЕС) през 2021 г.

В рамките на СКУСЕС през изминалата година са разгледани и съгласувани въпроси, касаещи ефективното управление, контрола и координацията на Европейските структурни и инвестиционни фондове.

Съгласувани са проекти на решения във връзка с необходимостта от предприемане на мерки за минимизиране на отрицателните последици от епидемичното разпространение на COV1D - 19.

По отношение на програмен период 2021 - 2027 г. са съгласувани проектите на програми на Република България по Инструмент за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика, фонд „Вътрешна сигурност“ и фонд „Убежище, миграция и интеграция“.

Одобрен е отчетът за предоставената от JASPERS техническа подкрепа в секторите „Транспорт“ и „Околна среда“ през 2021 г.

 

Правителството одобри отчет за изпълнение на мерките от Плана за действие 2014 - 2020 г. на JASPERS (Съвместна помощ за подготовката на проекти за Европейските региони) през 2021 г.

В рамките на изминалата година е заявена експертна подкрепа от JASPERS по подготовката на общо 26 проекта, финансирани със средства от ЕСИФ в секторите „Транспорт” и „Околна среда“, като дейностите по 5 от тях вече са приключили.

Реализираните дейности са насочени към повишаване качеството на подготвяната документация по приоритетни национални проекти, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, както и към засилване на институционалния капацитет.

JASPERS е традиционен партньор в усилията на страната ни за постигане на ефективно усвояване на средствата от фондовете на Европейския съюз. Предоставяната по линия на JASPERS техническа помощ е безвъзмездна за страната.

 

Правителството утвърди нормативи за час програма на БНТ и БНР за 2023 г.

Министерският съвет утвърди нормативи за час програма на Българската национална телевизия и Българското национално радио за 2023 г. за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми.

Нормативите за час програма на БНТ са 2 185 лв., а за БНР – 528 лв.

Размерите на нормативите за час програма са съобразени с планирания от БНТ и БНР обем/часове телевизионна програма и радиопрограма за 2022 г., съгласно издадените от Съвета за електронни медии лицензни за доставяне, съответно на аудио-визуална медийна услуга и радиоуслуга.

Предложените нормативи за час програма на БНТ и БНР са изчислени при общ обем, съответно телевизионна програма - 35 040 часа и радиопрограма - 98 185 часа.

На база на утвърдените нормативи за час програма се определят проектите на трансфери (субсидия) от държавния бюджет на БНТ и БНР за изпълнението на функциите им като национални обществени доставчици, съответно на аудио-визуални медийни услуги и радиоуслуги.

 

Утвърдени са разходите за командировки в страната за четвъртото тримесечие на 2021 г.

Правителството утвърди разходите за командировки в страната за четвъртото тримесечие на 2021 г. на министрите и заместник-министрите, на областните управители, на председателите на държавни комисии, агенции и институции.

За командировки на министрите и заместник-министрите в страната са изразходвани общо 7 782,05 лв., за командировки на председателите на държавни агенции и техните заместници 770 лв., за командировки на областни управители – 6 044,75 лв. За командировки на председатели и членове на държавни комисии и за командировки на ръководители на държавни институции по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията не са извършени разходи.

 

Правителството одобри изплащането на обезщетения за 218 158 евро след обявяване на едностранни декларации по четири от жалбите и на приятелско споразумение по една от жалбите пред ЕСПЧ

С горепосочените дела се повдигат оплаквания за нарушения на чл. 1 от Протокол 1 (защита на собствеността), чл. 6 § 1 (право на справедлив съдебен процес) и чл. 13 (липса на вътрешноправни средства за защита) от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Жалбоподателите твърдят по-конкретно, че присъдените им обезщетения за отчуждените им за държавни нужди имоти са несъразмерно ниски.

В светлината на константната практика на ЕСПЧ, Съдът даде възможност за постигане на приятелски споразумения между страните на основание чл. 39 от Конвенцията при условия, предложени от Съда.

Жалбоподателят по жалба „Лазаров срещу България“ прие условията на предложеното приятелско споразумение. Жалбоподателите по другите четири жалби отказаха да приемат предложените като обезщетение суми, тъй като същите бяха счетени за твърде ниски.

Определените обезщетения по петте жалби са общо 218 158 евро.

 

Правителството се разпореди с имоти

С решение на Министерския съвет се отчуждават имоти – частна собственост в община Ихтиман за изграждане на участък Елин Пелин - Ихтиман от обект „Модернизация на железопътната линия София - Пловдив: жп участъци София - Елин Пелин и Елин Пелин - Септември“.

Имотите се намират в землищата на селата Бузяковци, Веринско и Живково. Средствата за обезщетяване на собствениците, респективно правоимащите лица на засегнатите имоти, са предвидени в договора за безвъзмездна финансова помощ за проект „Модернизация на железопътната линия София - Пловдив: жп участък Елин Пелин - Костенец“, финансиран от Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 - 2020“. Бенефициент по него е Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура“.

Решението може да се обжалва пред административния съд по местонахождение на имотите в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Правителството одобри отчуждаването на имоти - частна собственост за изграждане на пътни надлези за жп участък Пловдив - Бургас. Те попадат в землищата на селата Мирово и Опълченец, в община Братя Даскалови, както и в селата Горно Ботево, Дълбоки и Михайлово, в община Стара Загора. Средствата за обезщетяване на собствениците, респективно правоимащите лица на засегнатите имоти - частна собственост, са за сметка на Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Решението може да се обжалва пред административния съд по местонахождение на имотите в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Правителството предостави безвъзмездно на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) управлението на двеста тридесет и два имота - публична държавна собственост. Те са разположени на територията на град Чирпан и на селата Свобода, Рупките и Малко Тръново, община Чирпан, област Стара Загора. Това ще позволи реализацията на национален обект „Рехабилитация на железопътния участък Пловдив - Бургас - фаза 2“, за изграждането на Позиция 5: „Модернизация на жп участък Оризово - Михайлово”.

Правителството предостави безвъзмездно на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) управлението на двадесет и седем имота - публична държавна собственост. Те са разположени на територията на град Карнобат, село Венец, село Церковски и село Кликач, община Карнобат, област Бургас. Това ще позволи реализацията на национален обект „Рехабилитация на железопътния участък Пловдив - Бургас - фаза 2“, за изграждането на частта, обособена в Позиция 2: „Премахване на прелезите и изграждане на надлези/подлези за жп участък Пловдив - Бургас“.

Правителството предостави безвъзмездно на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) управлението на седем имота - публична държавна собственост. Те са разположени на територията на град Сливница, община Сливница и град Драгоман, община Драгоман, Софийска област. Това ще позволи реализацията на национален обект „Модернизация  на железопътната линия София - Драгоман“, участък Разделен пост Петърч -

Драгоман от проект „Модернизация на железопътната линия София - Драгоман, част от Трансевропейската железопътна мрежа“.

Правителството предостави безвъзмездно на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) управлението на два имота - публична държавна собственост. Те са разположени на територията на град Сливница, община Сливница, Софийска област. Това ще позволи реализацията на национален обект „Модернизация на железопътната линия София - Драгоман“, участък Разделен пост Петърч - Драгоман от проект „Модернизация на железопътната линия София - Драгоман, част от Трансевропейската железопътна мрежа“.

 

Одобрени са три технически споразумения

Министерският съвет на Република България прие решение за одобряване на Технически споразумения за принос на Ирландия, Швеция и Япония към Съвместния център на НАТО за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности за кибер отбрана (NATO Cooperative Cyber Defence Center of Excellence — CCD CoE) в Талин, Естония.

Присъединяването на горепосочените държави ще допринесе за по- ефективно изпълнение на функциите и задачите на CCD СоЕ, в т.ч. и на предоставяните услуги на CCD СоЕ към страните-членки в областта на разработването на доктрини, идентифициране на поуки от практиката, научноизследователска и развойна дейност, обучение и поддържане на експертен капацитет, подобряване на оперативната съвместимост и способности за кибер отбрана.

С Решение на Министерски съвет № 219/10.04.2018 г. България е пълноправен член на CCD СоЕ, считано от 18.06.2019 г.

Решението предвижда заместник-националният военен представител в Съюзното командване на НАТО по трансформациите в Норфолк, САЩ да бъде упълномощен да подпише за Министерство на отбраната Технически споразумения за принос на Ирландия, Швеция и Япония към CCD СоЕ, като същите ще влязат в сила от датата на тяхното подписване, без последващо утвърждаване.

 

Одобрен е проект на меморандум за разбирателство с Финландия в сферата на отбраната

Министерският съвет на Република България прие решение за одобряване на проект на Меморандум за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Република Финландия относно сътрудничество в областта на материалните ресурси за отбрана, като основа за водене на преговори.

С Меморандума се определят рамките за сътрудничество в областта на материалните ресурси за отбрана. Основните насоки на сътрудничество, очертани в проекта са: разширяване на съществуващото сътрудничество в областта на конвенционалните отбранителни технологии с цел укрепване и подобряване на техните отбранителни способности; постигане на по-добро използване на съществуващите ресурси и подкрепа на техните отбранителни технологии и индустриални бази; насърчаване на съвместните изследвания, разработки, възлагане на обществени поръчки и други въпроси, които могат да бъдат договорени от участниците.

 

България подкрепя учениците от Украйна

България планира да въведе пакет от мерки за подкрепа на учениците от Украйна. Тази позиция, изразена на извънредна видеоконференция на образователните министри от ЕС, бе одобрена от правителството. Над 60 000 са бежанците в нашата страна. Голяма част от тях са деца.

МОН е създало организация за бързо приемане и обработка на заявленията за постъпване на украински ученици в българската образователна система. Публикувана е специална брошура на български и украински език, която информира родителите на децата, търсещи закрила за възможностите за прием в български детски градини и училища, както и за осигурените допълнително обучение по български език и психологическа подкрепа.

Търсят се възможности намиращите се заради войната учени от Украйна да започнат работа в български висши училища и научни организации.

На украинските студенти, приети в български висши училища, ще бъде предоставена еднократна помощ в размер на 300 лв.

 

Одобрени са резултатите от българското участие в заседанието на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи“, формат „Вътрешни работи“

Министерският съвет одобри резултатите от участие в извънредното заседание на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи“, формат „Вътрешни работи“, проведен на 28 март в Брюксел. В доклада са представени резултатите от дискусиите относно европейската координация за приемане на бежанци от Украйна със следните подтеми: Осъществяване на материална и финансова подкрепа за държавите членки; Мониторинг и координация на пътуванията в рамките на ЕС; Приемане на бежанци от Молдова: наблюдение на ангажиментите, оперативно изпълнение; Контрол на външните граници и въпроси на сигурността.

 

Приета е Конвергентната програма на Република България за периода 2022-2025 година

Със свое решение правителството прие Конвергентната програма на Република България за периода 2022-2025 година. Документът се изготвя ежегодно, в съответствие с правилата на Пакта за стабилност и растеж на ЕС и графика на т.н. „Европейски семестър“ - инициативата за предварителна координация на икономическите политики в ЕС.

Фискалната политика в средносрочен план е изцяло насочена към запазване на устойчивостта на бюджетната рамка в контекста на ангажиментите на България, както по линия на Пакта за стабилност и растеж (ПСР), така и във връзка със статута й на страна по дял III на Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз.

Средносрочната и дългосрочната устойчивост на публичните финанси остават приоритетни аспекти на политиката, включително от гледна точка на повишаване на доверието и създаване на предвидима инвестиционна и стопанска среда.

Фискалната политика в средносрочния период е насочена към запазване устойчивостта и предвидимостта на бюджетната рамка. За този период се очаква консолидация на дефицита на сектор „Държавно управление“, като отрицателното бюджетно салдо за 2022 г. постепенно намалява за периода 2023-2025 година. През 2022 г. се очаква бюджетното салдо на начислена основа да бъде отрицателно в размер на 5,3 % от БВП, а прогнозата за следващите години е за дефицит на сектора в размер съответно на 2,9 % от БВП за 2023 г.; 2,8 % от БВП за 2024 г. и 2,4 % от БВП за 2025 година.

На базата на предвиденото дългово финансиране и прогнозите за БВП, през следващите години се предвижда дългът на сектор „Държавно управление“ да нараства както в номинално изражение, така и като съотношение на консолидирания дълг на сектора спрямо БВП, но въпреки това да остане далеч под максимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския критерий от 60 %.

В контекста на запазване на макроикономическата стабилност и участието във Валутен механизъм II България гарантира, че ще запази режима на паричен съвет при съществуващото равнище на фиксирания валутен курс от 1,95583 лева за 1 евро до присъединяването на страната към еврозоната.

Министърът на финансите ще подпише Изменение към специалното Потребителско споразумение за общата система за пренос на данни Министерският съвет даде съгласие министърът на финансите да подпише Изменение 1 към специалното Потребителско споразумение за ползване на Общата система за пренос на данни (Common Transmission System, CTS), разработена от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Общата система за пренос на данни, към която България сеприсъединява през 2017 г., е електронна платформа, чрез която се обменя (изпраща и получава) информация за данъчни цели между компетентните органи на присъединилите се държави и юрисдикции. В споразумението са предвидени договорености във връзка с техническата експлоатация и използването на системата.

Изменението на Потребителското споразумение отразява допълнителните възможности, които предоставя въвеждането на новата версия на системата CTS v2.0. Тя е с подобрена сигурност при преноса на данни и увеличен капацитет относно видовете и обема на обменяните данни.

В резултат от подписването на изменението на българската страна ще се даде възможност да обменя по сигурен начин по-широк кръг информация във връзка с над 20 вида обмен на информация и форми на административно сътрудничество при увеличен брой на допустимите изпращания на информация през системата на до 10 000 за година.

 

Правителството прие промени в дейността на Централния орган за покупки

Министерският съвет прие Постановление за изменение и допълнение на Постановление № 385/2015 г. за дейността на Централния орган за покупки (ЦОП).

С промените се цели разширяване на продуктовия обхват на централизираното възлагане, като се създават две нови продуктови групи - доставка на електрическа енергия и предоставяне на фиксирани и мобилни телефонни услуги. Прецизира се кръгът от възложители, които са потребители на централизираното възлагане, и се въвеждат нови правила за регулиране на отношенията между ЦОП и администрациите, както и възможност за отклонение от задължението за използване на централизираните обществени поръчки, когато потребностите на възложителите са специфични.

С измененията постановлението се привежда в съответствие с разпоредбите на Закона за обществените поръчки по отношение на ползването на Единната национална електронна платформа за възлагане на обществени поръчки ЦАИС ЕОП.

 

Правителството прие Решение за изменение на Закона за генетично модифицираните организми

Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми. С предлаганите промени Законът ще бъде приведен в пълно съответствие с правото на Европейския съюз в тази област.

С Проекта се транспонират изискванията на европейското законодателство по отношение на оценката на риска за околната среда от ГМО, в частта касаеща принципи за извършване на оценка за риска за околната среда и човешкото здраве. Те се прилагат по отношение на заявленията за освобождаване в околната среда и пускане на пазара.

Промените ще осигурят по-добра защита за човешкото здраве и околната среда от потенциалното вредно въздействие на ГМО.

 

Държавната агенция за българите в чужбина към МС се преобразува в Изпълнителна агенция за българите в чужбина към министъра на външните работи

В изпълнение на т. 5 от раздел V на Приложение № 18 към Споразумението за съвместно управление на Република България в период 2021 г. - 2025 г., Държавната агенция за българите в чужбина се преобразува в администрация към министъра на външните работи.

С Постановлението изпълнителният директор на агенцията се определя за второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на външните работи. Приема се Устройствен правилник на изпълнителната агенция, уреждат се правните последици от преобразуването, като са предвидени текстове, съгласно които активите и пасивите, архивът, както и другите права и задължения на Държавната агенция за българите в чужбина преминават към изпълнителната агенция.

Включена е разпоредба, уреждаща преминаването на служебните и трудовите правоотношения на служителите от Държавна агенция за българите в чужбина, при условията и по реда на чл. 87а от Закона за държавния служител и чл. 123 от Кодекса на труда.

 

Одобрен е ЗИД на Закона за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки

Министерският съвет одобри законопроект за изменение и допълнение на Закона за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки.

Промените в закона не засягат осъществяването на статистическата дейност. Функциониращата система за деклариране „Интрастат“ ще продължи да е основният източник на статистическите данни за вътресъюзната търговия със стоки. Измененията се свеждат до следното:

На Националния статистически институт се възлага задължението за обмен на микроданни и метаданни с другите държави-членки за вътресъюзната търговия със стоки.

Определя се 7-дневен срок за деклариране на нови данни или извършване на корекции във вече декларирани данни, в случаите на възникнали нови обстоятелства.

Понятията, използвани в закона се синхронизират с понятията, използвани в регламентите и се дефинират понятията „вътресъюзен износ“ и „вътресъюзен внос“.

Праговете за деклариране на вътресъюзния износ и вътресъюзния внос, както и видовете допълнителни данни, подлежащи на деклариране на национално ниво, ще се обявяват както досега със заповед на председателя на Националния статистически институт, като заповедта ще се обнародва в Държавен вестник. България ще се възползва от възможността, уредена в европейското законодателство, като определя праговете за деклариране на по-високо ниво. По този начин кръгът на задължените лица - търговците, които подават Интрастат декларации, ще се ограничи, респективно ще се намали административната тежест.

 

Правителството одобри средносрочната бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г.

Правителството одобри средносрочната бюджетна прогноза за периода 2023-2025 година. Тя е разработена в рамките на първия етап на бюджетната процедура за 2023 г. и е насочена към осигуряване изпълнението на залегналите политики в Споразумението за съвместно управление на Република България в период 2021 г. - 2025 г., в условията на затихваща пандемия от COVID-19, икономическа несигурност и външни рискове за страната.

Във връзка с предстоящото приемане на програма на правителството за стратегическите цели за мандата на неговото управление и заявената в коалиционното споразумение предстояща актуализация на Бюджет 2022, както и предвид необходимостта от прецизиране и остойностяване на произтичащите от това политики и реформи в секторите, предоставящи публични услуги, за които се изисква по-задълбочен преглед, в средносрочната бюджетна прогноза са отразени само базови политики и допускания, чиито многогодишни трендове и перспективи са относително постоянни.

След предстоящата актуализация на бюджета за 2022 година средносрочната прогноза за периода 2023 г. – 2025 г. ще бъде прецизирана, като в нея ще намерят отражение промените както в данъчната политика, така и в политиката по доходите, и в други политики, свързани с реформи в определени сектори, които са залегнали в Споразумението за съвместно управление на Република България в период 2021 г. - 2025 г.

Данъчната политика за периода 2023-2025 г. предвижда запазване на основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяването на възможности за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. Запазват се ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и за данъците върху доходите на физическите лица, като важна предпоставка за инвестиции, икономически растеж и заетост.

Предвиденото през последните години разхлабване на фискалната политика, наложено от икономически, здравни, социални и външни предизвикателства, се очаква да продължи и през настоящата година, а в прогнозния средносрочен период са заложени стъпки за фискална консолидация, като дефицитът по КФП от 3,3% от БВП за 2023 г. ще достигне до 2,8% от БВП за 2025 г.

От гледна точка на ограничението на фискалното правило за дефицита по КФП, без отчитане на ефекта от COVID-19 мерките, за целия прогнозен период бюджетното салдо е в рамките на ограничението за дефицит до 3 на сто от БВП.

В рамките на прогнозния период са заложени средства за обезпечаване на изпълнението на COVID-19 мерки само за първата година от периода в размер на 0,3% от БВП, при очаквания разпространението на пандемията да затихне.

 

Одобрен е проект на искане до ЕК за финансова подкрепа от около 1 млрд. лв. от инструмента SURE за смекчаване на рисковете от безработица

Правителството одобри проект на официално искане до Европейската комисия за получаване на финансова помощ от 999,4 млн. лв. под формата на заем по Европейския инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица вследствие на пандемията от COVID-19, известен като „инструмента SURE“. Кабинетът упълномощи министъра на труда и социалната политика да подпише искането от името на Република България.

Инструментът SURE допълва националните мерки, предприети от засегнатите държави-членки на ЕС, чрез предоставяне на финансов ресурс, който да им помогне да се справят с внезапното и съществено увеличение на публичните разходи, необходими за смекчаване на преките икономически, социални и свързани със здравето последици от коронавирусната пандемия. Това е второто искане от България за заем по инструмента SURE. С получените финансови средства ще се подкрепи държавния бюджет за реализиране на мярката 60 на 40 за запазване заетостта на работниците и служителите в предприятия, засегнати от пандемията COVID-19.

 

Близо 22 000 безработни ще започнат работа по Националния план за действие по заетостта през 2022 г.

Близо 22 000 безработни ще започнат работа по програми и мерки, предвидени в Националния план за действие по заетостта през 2022 г., а 10 600 души ще бъдат включени в обучения, за да станат по-конкурентоспособни на пазара на труда. Документът беше одобрен на днешното заседание на правителството.

Планираният брой на субсидираните работни места ще се увеличи със 7728 или с 53% в сравнение с 2021 г. Финансирането на заложените дейности в Плана ще е в рамките на 123 млн. лв. В резултат от изпълнението му се очаква коефициентът на безработица през 2022 г. да е 5%.

Трудовото възнаграждение на включените в субсидирана заетост при пълен работен ден ще е най-малко 710 лв. на месец, колкото е минималната заплата в България от 1.04.2022 г. През 2022 г. субсидията, която държавата осигурява на работодателите за изплащането на трудовите възнаграждения на безработни, наети по мерки от Закона за насърчаване на заетостта, се увеличава от 550 лв. на 650 лв. на месец. При осигуряване на работа на безработен с виеше образование месечната субсидия ще е равна на 700 лв.

Останалата част от заплатата ще се осигурява от работодателя. Увеличава се трудовото възнаграждение на младежите, включени в програма „Старт на кариерата“ (от 800 лв. на 860 лв.), на младежките медиатори към общините (от 830 лв. на 890 лв.), на психолозите (от 950 лв. на 1010 лв.), на мениджърите на случай (от 900 на 960 лв.). Заплатите на ромските медиатори със средно образование ще се повишат от 750 лв. на 810 лв., а на висшистите - от 800 лв. на 890 лв.

Средствата, които безработните могат да получат за транспортни разходи за представяне пред работодател в друго населено място, ще се увеличат от 130 лв. на 142 лв.

По двугодишния план на държавното предприятие Българо-германски център за професионално обучение ще бъдат обучени 2 077 безработни от различни групи в неравностойно положение на пазара на труда. По регионални програми за заетост на 28-те области ще бъдат наети общо 9 150 безработни. За проект „Красива България“ през 2022 г. са осигурени 5 млн. лв. Проектът ще осигури общо заетост на 250 лица и обучение на 200 лица.

По проекти на социалните партньори 6 269 безработни ще се включат в обучения за придобиване на ключови компетентности и професионална квалификация по търсени на пазара на труда професии.

 

Одобрено е участието на България в допълнително споразумение относно ваксина срещу COVID-19

Министерският съвет прие проект на протоколно Решение, с което да одобри участието на Република България в Допълнително споразумение № 2 към Споразумението за закупуване, последващо развитие, производство и опции за закупуване и доставка на ваксина срещу COVID-19 за държавите - членки на ЕС, между Европейската комисия и Pfizer Inc./BioNTech Manufacturing GmbH, за 2022 и 2023 г. (SANTE/ 2021/03/020) и отлагането на доставките на ваксините, които България трябва да получи през второто тримесечие на 2022 г. за третото тримесечие на 2022 г.

Проектът на споразумение предвижда доставката на 2 710 904 дози от ваксина Comirnaty да бъде отложена от второто тримесечие на 2022 г. за третото тримесечие на 2022 г. В страната са налични над 2,2 млн. дози ваксина Comirnaty, с които ще се осигури непрекъсваем ваксинационен процес.