По-безопасното шофиране може да доведе до намаляване на цената на полицата

Комисията за финансов надзор предложи въвеждане на система „бонус-малус“ за определяне на цената на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Целта е изрядните шофьори да плащат по-малко, а хората с нарушения на пътя - повече. С въпроси как ще се прилага тази система се обърнахме към зам.-председателя на КФН Владимир Савов.

- Г-н Савов, защо с въвеждането на системата „бонус-малус“ по-скъпа „Гражданска отговорност“ ще се плаща и за редица нарушения, които не са довели до изплащане на щети от застрахователя, като например снимка на пътна полиция за превишение на скоростта?

- Изискването при определяне на класа за „бонус-малус“ на автомобилиста да се вземат предвид и извършваните от него нарушения произтича от закона. Кодексът за застраховането предвижда застрахователната премия по „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да се коригира от застрахователя в зависимост от поведението на водача при движение по пътищата и/или причинените щети. Конкретните нарушения, които са взети предвид при изготвяне на проекта на наредба, са в резултат на оценката на риска на факторите, които способстват за настъпване на произшествията по пътя. Превишаването на скоростта е водещ фактор за причиняване на пътнотранспортни произшествия. Ето защо всички нарушения свързани с превишаването на скоростта са взети предвид, като утежняващи фактори за оценка на класа за „бонус-малус“.

- За карането с превишена скорост шофьорът вече си е платил глобата на пътна полиция, защо трябва да плаща още една санкция, която да отива при застрахователя, а не в бюджета?

- Плащането на по-висока премия в резултат на промяна на класа за „бонус-малус“ не трябва да се разглежда като санкция, а като по-висока оценка на риска на съответния автомобилист. Увеличението на неговата премия посредством системата „бонус-малус“ ще съдейства за финансирането на намаление на премията на автомобилистите, които имат ниско рисково поведение на пътя и ще създаде реален стимул за спазване на правилата. При системата „бонус-малус“ всеки има възможност да почувства, че безрисковото шофиране е изгодно.

- Карането с несъобразена скорост често е причина за излизане на колата от пътя. При определяне на цената на застраховките „Каско“ обаче се отчита само дали през предходната година са изплащани щети - ако не са изплащани, повечето компании дават бонус. Никой застраховател не повишава цената на „Каско“ за фиш от КАТ за превишена скорост, защо при „Гражданска отговорност“ трябва да е различно?

- Застраховка „Каско“ на моторните превозни средства е доброволна и застрахователите са свободни да прилагат такава система „бонус-малус“, каквато преценят. Застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите обаче е задължителна и отразява значителни обществени интереси. Тя има за цел да гарантира от една страна обезщетение на пострадалите и другите увредени от пътнотранспортни произшествия лица, а от друга да защити застрахованите собственици и водачи на моторни превозни средства срещу плащане на непосилни обезщетения в случай на причиняване на значителни вреди. Застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите може да се разглежда като инструмент за борба с нарушенията по пътищата. Трябва да се използва потенциалът на системата „бонус-малус“ да се стимулират автомобилистите към по-отговорно управление на превозните средства. Посредством утвърждаване на по-безопасното шофиране като модел на поведение ще се намали броят и тежестта на пътнотранспортните произшествия. Това ще намали вредите както в имуществен, така и в чисто човешки план, а оттук и общия размер на застрахователните обезщетения, които застрахователната система дължи като цяло. Съгласно статистиката на МВР към 2016 г. смъртните случаи на един милион жители за България са 99, докато стойността на този показател средно за ЕС е 50. Бихме могли да си представим какъв ефект би имало върху застрахователната система трайното намаляване дори само на броя на жертвите по пътя до средните нива за ЕС. На практика, застрахователите ще трябва да плащат наполовина по-малко обезщетения и това би могло да доведе до задържане на нарастването, а защо не и до намаляване на застрахователната премия. Опитът в другите страни показва, че въвеждането на „бонус-малус“ намалява обичайно пътно-транспортните произшествия с 20 до 30%. В българските условия това означава около 100 спасени човешки живота годишно.

- Защо предлагате за нарушение като неспазване на дистанция цената на „Гражданска отговорност“ да нараства близо два пъти и след това шофьорът 5 години поред да плаща по-скъпа полица? Отново давам добрия пример с „Каско“ - гледа се само една година назад и ако няма изплащане на щета, повечето компании дават бонус.

- Причината за това предложение се основава на анализа, извършен на базата на статистиката за причините за пътнотранспортни произшествия. Неспазването на дистанция е в основата на 14% от нарушенията, довели до произшествие на пътя, което е на четвърто място сред факторите за причиняване на пътнотранспортни произшествия. Повишеният риск от този тип нарушение обуславя и високия клас за малус, който му се определя. Преодоляването на неговия негативен ефект налага и относително по-дългия период, в който премията по застраховката да бъде по-висока. Съобразно заключенията на консултанта - „Ърнст & Янг“, при използваната скала за „бонус-малус“, която е заложена в проекта на наредба, се очаква преобладаващият брой автомобилисти (78%) да се окажат в зоната за „бонус“, като повече от 44 на сто да бъдат на първо ниво, на което да ползват 25% отстъпка от базовата застрахователна премия. Тъй като системата „бонус-малус“ цели да постигне финансова неутралност, с други думи застрахователите нито да събират повече, нито по-малко премии средно за пазара, трябва да бъде осигурен механизъм за ефективното финансиране на „бонуса“, който ще се инкасира от изрядните автомобилисти. Това налага и постепенното намаляване на увеличението, което се определя за неизрядните водачи. В примера, който давате със „зануляването“ на „малуса“ при застраховка каско още на първата година, без причинени щети, ако системата за „Гражданска отвореност“ би продължавала да дава „бонус“ на трайно изрядните участници в движението, тя ще се окаже недофинансирана и ще се наложи да се увеличи базовата премия, което ще обезсмисли „бонуса“ за изрядните автомобилисти.

- Защо за две от нарушенията, които най-често водят до катастрофи - отнемане на предимство и неспазване на дистанция, завишението на цената на полицата е толкова голяма, че по-изгодно за виновния шофьор ще бъде да плати щетите от джоба си и случаят да не стига до застрахователя? Нали това е смисълът на застраховането- разпределяне на риска и плащане на щети. Защо имам застраховка, ако трябва сам да уреждам отношенията си с шофьора на ударената кола?

- Този подход се нарича „глад за бонуси“ и е известен във всички системи „бонус-малус“, в това число и в доброволните. При него особено при дребните щети, които не са свързани с причиняване на смърт и телесни увреждания на хора и където не се изисква задължителната намеса на органите на полицията за установяване на нарушенията, виновният водач в стремежа си да запази по-изгодна цена за застраховката заплаща обезщетението лично. По този начин се постига ефект в три направления: на първо място обезщетението се изплаща бързо и без административните усложнения, които съпътстват и най-безпроблемното завеждане и уреждане на щета пред застрахователя; на второ място реализира се ефектът на превенцията на системата „бонус-малус“, тъй като виновният водач понася финансовата тежест за себе си, както това би станало, ако премията му се увеличи впоследствие, и на трето място в резултат на икономията за застрахователната система, която се реализира за сметка на щетите, уредени непосредствено между заинтересованите, се създава потенциал за задържане на цените по застраховката или дори за тяхното намаляване, ако общата икономия е достатъчна за това. Действително на пръв поглед това противоречи на смисъла на застраховането да обезщети вредите, които виновният е причинил, погледнато обаче в по-дълбок план, застраховането не би следвало да стимулира безотговорното шофиране от гледна точка на разбирането, че има кой да ни плати сметката. Но решението дали обезщетението да се плати лично или да се използва застраховката, принадлежи на застрахования.

- Да вземем следния случай - всяка година при пътуване към морето камера снима даден шофьор с 10 км/час превишена скорост. В предложения вариант на „бонус-малус“ рисковият клас на шофьора и цената на полицата ще нарастват всяка година. Защо трябва да има натрупване и рисковият клас на шофьора да нараства ежегодно при положение, че поведението му на пътя не се променя?

- Именно поради тази причина рисковият клас трябва да се увеличава, защото шофьорът не коригира поведението си. Една от целите на системата „бонус-малус“ е да накара автомобилистите да оценят поведението си, да намерят слабостите в него и да вземат мерки за тяхното отстраняване. При един това би могло да бъде собственото му рисково поведение при шофиране, при друг недооценяването на рисковия профил на хората, на които предоставя управлението на автомобила си, при трети прехвърлянето на автомобила на другиго, без да бъдат взети мерки за неговата пререгистрация на името на новия собственик, в резултат на което нарушенията и щетите предизвикани с прехвърления, но не пререгистриран автомобил ще продължават да се отчитат за стария му собственик.

- Как системата „бонус-малус“ ще се прилага за фирмените автомобили?

- Преди да кажем как ще работи системата за фирмените автомобили, трябва да уточним как ще функционира тя за гражданите. Когато един човек притежава повече от един автомобил, то всяко нарушение или всяка изплатена щета ще носи малус и за автомобила и за собственика. Така например, ако аз притежавам три автомобила и направя по едно малко нарушение с всеки от тях, на мен ще ми се натрупат три „Малус“ точки, а за всеки автомобил по една. Тъй като обаче при сключване на застраховката трябва да се вземе по високият клас за малус от този на собственика или на автомобила, застраховката за всяка една от колите на този собственик ще бъде сключена, като се отчетат три точки за „малус“, а не само една. Сами разбирате, че ако този подход се приложи за фирмите, които понякога имат десетки автомобили, на практика всички такива фирми ще трябва винаги да заплащат застраховката на максимален малус клас. Ето защо за фирмените автомобили както „бонусът“, така и „малусът“ ще се начисляват само на автомобила, но не и върху собственика – юридическо лице. Но за да се гарантира, че управлението на фирмените автомобили няма да стимулира безразсъдното шофиране е предвидено, че в случай на шофиране на чужд автомобил (например от служител на фирмата, от щатен шофьор или дори от собственика на фирмата физическо лице), причинените нарушения и щети ще се отразяват и на „бонус-малус“ класа на водача. Така когато този човек сключва застраховка за личния си автомобил системата ще взема предвид и нарушенията, причинени с чужди автомобили и това ще оскъпява неговата застраховка.

- Защо системата „бонус-малус“ няма да се прилага за коли на държавната или на общинската администрация?

- Автомобилите на държавата и общините се застраховат на базата на обществени поръчки, които се базират на средна цена. В някои случаи автомобилите дори не се индивидуализират с основните си характеристики (номер, марка, модел, кубатура на двигател и т.н.) и в този случай на практика не може да се приложи модел с индивидуализация на риска. Следва да се има предвид, че и в този случай важи казаното по-горе - водачите на държавни и общински автомобили ще понасят последствията за безразсъдното си управление на тези автомобили при сключване на застраховките за собствените си коли.

- Как ще се прилага системата „бонус-малус“ за коли на лизинг?

- За лизинговите автомобили ще важи редът за фирмените, тъй като те така или иначе принадлежат на фирмата лизингодател и „бонусът“, съответно „малусът“ ще се начислява на автомобила. В този случай обаче е предвидено вместо на собственика да се начислява клас за „бонус“, съответно за „малус“, на ползвателя на автомобила, който е лизингополучателят. Що се отнася до връщането на лизинговата компания на автомобил с „малус“, то очевидно фирмата за лизинг ще е ощетена, но в този случаи тя би могла да предвиди неустойки за недобросъвестни водачи, които връщат коли с голям „малус“ и по такъв начин да възстанови разходите за бъдещо компенсиране на „малус“ точките.

Нашият гост

Комисията за финансов надзор определи Владимир Савов – член на КФН, за заместник, който да изпълнява правомощията на зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, до встъпване в длъжност на избран от парламента нов зам.-председател след прекратяването на мандата на Ралица Агайн-Гури. Савов има магистърска степен по бизнесадминистрация от London Business School. Учил е международни икономически отношения в УНСС. В периода 1993-1998 г. работи в Уникредит Булбанк като мениджър „Кореспондентски отношения с чужбина“. През 1999 г. Савов провежда стажове в департаменти „Централна и Източна Европа“ и „Глобални депозитарни разписки“ в The Bank of New York, Лондон. От 2000 г. до 2009 г. работи в Москва, като първоначално е старши анализатор в Brunswick UBS, от 2003 г. до 2006 г. е зам.-директор, а впоследствие - директор в банка Уралсиб Капитал. В периода 2006–2009 г. е директор на департамента за анализи в инвестиционната банка Credit Suisse, а от 2009 г. до 2013 г. е управляващ директор, началник на аналитичния департамент във финансова корпорация „Откритие“ – най-големият частен финансов холдинг в Русия.