Сега се надпреварват да „хвърлят обувки“ по Путин и само по Путин. Като че ли зеленият комик и дементното магаре са плешиви таралежи

В световната история не за първи път настъпват подобни критични събития - и решенията често са били погрешни, особено в България

Трагизмът на човешкия живот е не толкова
в конфликта на доброто и злото,
а в конфликта на ценности.

Николай Бердяев, „Йерархия на ценностите. Цели и средства"

На 9 май 1945 г. става капитулацията на фашистка Германия – за руснаците това е Ден на победата. В Милано през 1985 г. Европейският съюз решава 9 май да се чества като Ден на Европа. И запява „Ода на радостта” на Фридрих Шилер и Лудвиг ван Бетховен:

Радостта е мощ основна, 
златен лост на вечността,
на световния часовник
колелата движи тя.

През 1885–1908 г. войската Force Publique на белгийския крал Леополд Втори брутално убива 10 милиона хора в Конго. Това е само един от многото примери за убийствено колонизиране. Каква ирония – днес Брюксел е столица на „жизнерадостния“ Европейски съюз.

„САЩ не е държава, а силен военноикономически проект”, в който човешката душевност заема все по-малки пространства. No tiene duende (Нямат душа) – както казват испанците. Но през 2022 г. имат военни разходи около 746 милиарда долара.

„Тогава“, на въпрос на журналист: “По кого ще хвърлите обувка?”, Неманя (Емир) Костурица отговори: „По Клинтън, защото бомбардира страната ми!” – 78 дни през 1999 г.

Много малко български интелектуалци, обаче, реагираха по този начин – нито на президента Клинтън, нито на съветските танкове в Будапеща (1956) и Прага (1968), нито на войната на САЩ във Виетнам (1955-1975), нито на войната на СССР (1979-1989) и на САЩ (2001-2021) в Афганистан, нито на щатското въоръжаване на Украйна.  Сега се надпреварват да „хвърлят обувки“ по Путин и само по Путин. Като че ли зеленият комик и дементното магаре са плешиви таралежи.

Господа министри, във войната Русия–Украйна са убити или ранени повече от 350 хиляди украинци и руснаци – по данни на американското разузнаване, цитирани от Associated Press. Не усещате ли, че Черно море мирише на война, за която и вие усърдно ни подготвяте – и българи ли искате да бъдат убивани?! Вижте и „Човекът или геополитическата надпревара?“ („Труд News“, 2 декември 2022 г.).

Денков, Денков, академик с много добър наукометричен профил, защо се хванахте с тези сащисани юпита, гербери и феномени да управлявате страната ни – сега, когато пак се отвори „Кутията на Пандора“ и „Фаталните яйца“ на д-р Михаил Булгаков се излюпиха?  В световната история не за първи път настъпват подобни критични събития. И решенията често са били погрешни, особено в България. Дано най-после се случва това, което прогнозира архитект Христо Генчев-старши, един от най-мъдрите живи българи:

– Каква е формулата да останете съзидателен човек в тежко време? – журналистката запита арх. Генчев.

– Човек трябва да бъде сдържан, да тушира своите желания, да се пребори с алчността и несправедливостта – отровите, които съсипват и разяждат обществото.

Звучи като Божия заповед, която е чужда на геополитическите ястреби. Книгата „Might Is Right or the Survivial of the Fittest“ („Право на силата или оцеляване на най-приспособения“), публикувана през 1896 г. в Англия, описва една от най-аморалните политически и социални доктрини. 

Противоположно на „Might is right“ и на „зъб за зъб, око за око“, реципрочното разбирателство е ефективната стратегия в теория на игрите и на войните. От нея двете страни могат да спечелят (win-win strategy) – това е „взаимно печеливша стратегия“ – двете страни получават приблизително еднакво от исканията си. Така те имат възможност да спрат да се въртят в „порочния кръг“ на страдания и убийства на хора. Затова в случай на война научете се да казвате „Не на въоръжаването на воюващите!“* ( Сутринта на 28 октомври гърците излизат на улиците, скандирайки όχι! (Не!). От 1942 г. този ден се отбелязва като Ден „Охи“  – национален празник на Гърция – и урок по достойнство на нас, българите. Той напомня за отрицателния отговор на ултиматума, предявен от Мусолини  на 28 октомври 1940 г., чрез който се изисква от Гърция да разреши на войските на Италия и Германия да влязат на нейна територия). Пазете живота на мирните хора, на болните, децата, заложниците и бежанците – украинци, руснаци, арменци, изгонени от Нагорни Карабах,  африканци, евреи в Израел и палестинци в ивицата Газа. „Погребаха ни – не знаеха, че сме семена“ – казва една мексиканска поговорка. Тоест, едно рerpetuum mobile  на войните.

Затова трябва да се действа сега, защото утре може да е късно, твърде късно и твърде опасно. Накратко, НОК или НОКаутиране? Ротационното правителството прави "Модернизация на отбраната" с (преплатени) американски оръжия. България е една от водещите страни в света по производство  и износ на оръжия. Уви, и по смъртност от мозъчни инсулти и сърдечни инфаркти. Следователно, неизбежно възниква тревожният императив: кога ще има модернизация на Науката, Образованието и Културата (НОК), като тази в САЩ, Япония, Китай и други напреднали страни? Ако това не стане приоритетна и дългосрочна държавна политика, страната ни ще бъде НОКаутирана, въпреки "Модернизация на отбраната". 
Не знаете ли, че в България има и демографска катастрофа? Например, през 2022 г. са починали 118 814 българи. Това, делено на 365 дни, означава национална трагедия: 325 българи, починали на ден през 2022 г., а са родени само 156 деца на ден – при население само 6 447 710, по данни на НСИ.

Като си спомням мисълта на Фройд: „Както в злото, така и в доброто човекът може много повече, отколкото си мисли”, се ужасявам още колко „много повече” зло може да направи човек, отколкото вече е направил? Оказва се, че злото е постоянно явление, на върха на което са войните: метастази от  геополитически ястреби и ястребки – в България се наричат „атлантици“. Има го обаче и „Голямото мълчание“, диагностицирано от поета Добромир Тонев (1955–2001):

България не е диалогична.
Тук само се кръстосват монолози.
Тук само се кръстосват интереси
на демагози и идеолози.