Възстановява ли се българската икономика

Сигнал за възстановяване и предстоящ растеж в икономиката дават индексите за оборота в търговия на дребно за април 2021 г.

В последните месеци започват да се появяват положителни сигнали

Необходими са сериозни реформи за подобряване на бизнес средата и инвестициите

Брутната добавена стойност намалява с 1,7%

Кризата с коронавируса се разпространи в Европа през март 2020 г., което се отрази на икономическите данни още през първото тримесечие на миналата година. Кризата продължи да оказва влияние и през 2021 г., като все пак в последните месеци започват да се появяват положителни сигнали за нейното преодоляване, както в здравен, така и в икономически аспект. Националният статистически институт публикува серия от данни, които дават възможност да се говори за известно възстановяване. Ако то се потвърди, могат да бъдат постепенно премахнати някои мерки, като се наблегне на средносрочни и дългосрочни реформи за оздравяване на икономиката.

НСИ публикува данни за брутния вътрешен продукт (БВП) през първото тримесечие на 2021 г. Ще разгледам сезонно неизгладените данни, които са най-подходящи за годишни сравнения. Според тях, икономиката се свива с 0,5% спрямо същото тримесечие на предходната година. Това е относително позитивно развитие, тъй като през настоящата година през първото тримесечие кризата с коронавируса не беше овладяна в здравно отношение и отново се наложи да се прилагат ограничителни мерки. В сравнителен план с останалите страни от ЕС този спад ни поставя на 10-о място. Всъщност 8 страни от ЕС реализират икономически растеж през първото тримесечие, т. е. там възстановяването вече е започнало. Заслужава си да се открои растежът в Ирландия (11,8%), Естония (5,4%) и Люксембург (5%), като тези високи стойности предполагат по-бързо възстановяване. През четвъртото тримесечие на 2020 г. Ирландия и Люксембург отново отбелязват положителни темпове на растеж.

Брутната добавена стойност намалява с 1,7% през първото тримесечие на 2021 г. спрямо същото на 2020 г. В сравнителен план с останалите страни от ЕС по този показател България се нарежда на 19-то място, което е сигнал за изоставане на възстановяването по отношение на производството в икономиката. Отново Ирландия (6,6%), Люксембург (5,7%) и Естония (3%) са страните с най-висок растеж, като с положителна промяна в БДС са 8 икономики в ЕС.

По отношение на вътрешните инвестиции (капиталообразуване) отбелязваме положителен темп на растеж от 2,1%, което ни нарежда на 14-о място в ЕС. Припомням, че през първото тримесечие на 2020 г. отбелязахме спад по този показател в размер на 10,2%, което означава, че настоящият растеж не може да компенсира това намаление. Инвестициите са основен фактор за дългосрочния растеж, където се отбелязва изоставане в последните години. Необходими са сериозни мерки и реформи за подобряване на средата за бизнес, възстановяване на равнопоставеността на икономическите субекти и ускоряването както на вътрешните, така и на чуждестранните инвестиции.

Вносът на стоки и услуги нараства с 4%, което се разглежда като изпреварващ сигнал за растеж в икономиката като цяло. През трите предходни тримесечия вносът се характеризира със спад. Износът продължава да спада, като през настоящото тримесечие е с 3%. В последните 4 тримесечия износът неизменно спада. В рамките на ЕС 13 страни отбелязват растеж на износа, което означава, че изоставаме значително в това отношение. Една от причините за спада е колебливото възстановяване в основните ни търговски партньори, като вносът в еврозоната като цяло спада с 4% (вносът за останалите представлява търсене на български стоки и услуги, т. е. - износ за нас). Наличието на 13 страни с положителна реална промяна в износа е сигнал, че трябва да се обмислят мерки и реформи за подобряване на конкурентоспособността на българската икономика. Като проблеми могат да се посочат високата енергоемкост, въглеродната интензивност, неефективното използване на ресурсите, недостатъчната работна ръка, което води до постоянен натиск за повишаване на заплатите. Тези фактори оскъпяват българското производство, правят трудно планирането на бизнес проектите и вредят на конкурентоспособността.

Потреблението нараства с 3,7%, което поставя България на второ място в ЕС след Малта (3,8%). Растежът на потреблението значително изпреварва все още негативната промяна в производството (добавената стойност) и е един от факторите за растежа на вноса. Ако подобна тенденция се запази и задълбочи, трябва да се следи внимателно динамиката на търговския баланс, като това също дава сигнали по отношение на конкурентоспособността на икономиката. Платежният баланс също дава подобни сигнали, като през първото тримесечие на 2021 г. спрямо същото на предходната година текущата сметка се влоши с 455 млн. евро, балансът на стоки и услуги (разлика между износ и внос) се влоши с 330 млн. евро, а търговският баланс се влоши със 132 млн. евро.

НСИ публикува данни и за инфлацията, като особено значим е хармонизираният индекс на потребителските цени, който се използва за оценяване на изпълнението на критериите за приемане на еврото. През май 2021 г. инфлацията спрямо същия месец на предходната година е 2,3%, намира се във възходяща тенденция от началото на настоящата година, като достига най-високата си стойност през последните 14 месеца. Ако се разгледат отделните компоненти, най-висока е инфлацията в групата “Транспорт” (8,6%), следвана от “Развлечения и култура” (4,9%) и “Образование” (4,7%). Средногодишната инфлация е 0,7% и се ускорява спрямо предходните месеци. Възстановяването на икономиката, както и процесите на конвергенция, предполагат допълнително нарастване на инфлацията и възможни проблеми пред изпълнението на критерия от Маастрихт за ценова стабилност в средносрочен период. Мерките и реформите за повишаване на ефективността, подобряване на технологиите чрез инвестиции, повишаването на конкурентоспособността, могат да адресират и проблемите по отношение на инфлацията.

Конюнктурните показатели също дават представа за текущото състояние и могат да излъчат някои предварителни сигнали за бъдещото развитие. Според НСИ през април 2021 г. сезонно изгладеният индекс на промишлено производство се увеличава с 0,2% спрямо предходния месец. Основната причина е нарастването в производството и разпределението на електрическа, топлоенергия и газ с 5,2%, докато в добивната промишленост имаме намаление с 6%, а в преработващата с 0,8%. Общият индекс излъчва позитивен сигнал, но все още би било неоправдано да се твърди, че е налице трайно възстановяване.

През април 2021 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство нараства с 22,8% спрямо същия месец на предходната година. През април 2020 г. поради кризата е отбелязан спад с 15,7%, който напълно е компенсиран от това нарастване. Индексът на производството в преработващата промишленост нараства на годишна база с 26,2%, а в добивната с 4,6%, което също е положителен сигнал.

Индексът на строителната продукция по сезонно изгладени данни на НСИ нараства през април 2021 г. с 2,3% спрямо предходния месец. Продукцията от гражданско/инженерно строителство нараства с 3,3%, а от сградно строителство - с 1,6%. Това е трети последователен месец с положителна промяна, което подсказва по-трайно възстановяване и потенциал за ускоряване на растежа. На годишна база календарно изгладеният индекс на строителна продукция нараства с 15,7%, като растежът при гражданско/инженерно строителство е с 15,7%, а при сградното строителство е с 11,5%. Това е втори последователен месец на растеж на показателите, след 13 месеца на непрекъснат спад.

Сигнал за възстановяване и предстоящ растеж в икономиката дават индексите на оборота в търговия на дребно (без автомобили и мотоциклети) за април 2021 г., публикувани от НСИ. Те са по съпоставими цени, т. е. в реално изражение. Според сезонно изгладените данни оборотът в търговията на дребно през април нараства с 1,3% спрямо предходния месец, като съществени увеличения се наблюдават при поръчките по пощата, телефона или интернет с 5,9%, при горивата с 5,7%, както и при търговията с нехранителни стоки с 4,6%. Спад с 11,3% се наблюдава при облекло и обувки.

Според календарно изгладените данни оборотът в търговията на дребно нараства с 25,9% спрямо същия месец на предходната година. Това е втори пореден месец с растеж на показателя, след 12 поредни месеца спад. Най-голямо годишно нарастване отбелязват следните компоненти: облекло и обувки със 189%, компютърна и комуникационна техника с 48,8%, горива и смазочни материали с 41,2%. Не се наблюдава компонент на индекса, който да отбелязва спад на годишна база. Като цяло индексът на търговия на дребно по календарно изгладени данни през април 2020 г. е 116,6 при 116 през 2019 г. (предкризисна), което означава, че спадът през 2020 г. е преодолян.

Разгледаните данни подсказват, че икономиката се възстановява и преминава във фазата на растеж. Това предполага постепенно отпадане на антикризисни мерки като 60/40, грантове и допълнителни средства за медицинските лица на първа линия. По отношение на добавките за пенсионерите новият парламент трябва да предложи дългосрочно решение в посока осъвременяване на пенсиите, но без допълнително да задълбочава нарастващите дисбаланси в осигурителната система. Това може да се случи само при високи темпове на икономически растеж, които са немислими без реформи. Фокусът трябва да бъде върху бизнес средата, работната сила и инвестициите, на базата на реформа в публичния сектор, дигитализация на публичните услуги, намаляване на административната тежест и прилагане на върховенството на закона. Необходими са реформи за подобряване на ефективността в икономиката, внедряване на нови технологии, обновяване на машинния парк и увеличаване на конкурентоспособността.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Капитал и пазари