Въпреки че още не са договорени: Ще чакаме парите от ЕС за справяне с кризата

Една от мерките е през месеците август, септември и октомври всички пенсионери да получат към своите пенсии добавки по 50 лв. месечно.

Новите мерки на правителството не са част от някаква добре обмислена стратегия

Чуждестранните инвестиции са нищожни

Спадовете в икономиката могат да се разглеждат като естествен процес, особено при липса на структурни реформи, поради което се влошава потенциалът за растеж и се скъсява икономическият цикъл. Още миналата година предупредих за забавянето на европейската икономика и навлизането й в рецесия през настоящата 2020 г. Кризата с коронавируса COVID-19 рязко задълбочи този процес в еврозоната и показа уязвимостта й към шокове, както и неспособността на политиците да измислят и приложат работещи решения.

Това се отнася и за българската икономика, която остава силно уязвима, като постоянно ниското ниво на инвестиции през последните години води до декапитализиране и предполага значителни проблеми в средносрочен период. Пазарът на труда също не осигурява възможност за ускоряване на растежа, тъй като работната ръка бързо се изчерпва, а нивото на квалификация се затруднява както от проблеми в образователната система, така и от невъзможност за задържане в страната на голям брой добри специалисти.

Настъпването на кризисно събитие изисква реакция от страна на правителството, като предполага изготвяне на сценарии и симулация на различна степен на шоковете. Тези икономически сценарии трябва да се използват при вземане на решения, както и при тяхното последователно прилагане. Необходимо е изготвянето на стратегия за реакция с различен времеви хоризонт, поне краткосрочен и средносрочен, като трябва да се планират конкретни мерки, да се обявят и дискутират по достъпен за обществото начин, да се изпълняват последователно, да се отчита изпълнението им и изразходените ресурси, както и да се оценят ефектите от прилагането им.

За съжаление, през последните няколко месеца не се наблюдава прилагане на този наглед елементарен алгоритъм. Свидетели сме на реактивно поведение, честа смяна на дизайна на мерките (най-красноречив пример е 60 на 40), прехвърляне на средства от една мярка в друга, липса на отчетност, както и предоверяване на европейската подкрепа под формата на грантове, която все още не е договорена на практика. Това предоверяване забави и емитирането на дълг на международните пазари, като се разчита на средствата във фискалния резерв. Финансовите пазари засега предлагат благоприятни условия за подобна емисия, но евентуално изчерпване на голяма част от резервите и нарастване на бюджетния дефицит могат да доведат до влошаване на параметрите за вземане на нов дълг.

Бизнес-средата е силно проблемна, което се доказва и от изоставането в редица международни сравнения през последните няколко години. Рамката за бизнес често се променя, липсва устойчивост, като реактивното поведение (тичането след събития) се съчетава и с лобистки интереси. Планирането на инвестиционни проекти е силно затруднено, като не може да се фиксира във времето кога точно ще стартира реално нова производствена мощност, колко ще са регулаторните разходи, колко ще струва използваната енергия за даденото производство, както и от кои точно източници ще бъде набавена. Чуждестранните инвестиции са нищожни, а според данни на Националния статистически институт делът на вътрешните инвестиции спрямо брутния вътрешен продукт от 33% през 2008 г. е спаднал до 18% през 2019 г. Основен външен източник на ресурси за икономиката се явяват европейските фондове, което променя нагласите за правене на бизнес, като повечето предприятия се стремят към обществени поръчки и субсидии. Подобно поведение е неустойчиво и води до много висока неефективност при изразходване на средствата.

Ситуацията през 2020 г. допълнително се усложнява поради силния спад в туризма. Летният сезон е провален, като за това допринасят и непоследователните мерки за ограничаване на разпространението на коронавируса. Намаляват и трансферите от работещи в чужбина към техните семейства поради влошената икономическа ситуация в еврозоната. Тези два източника на средства са много важни за осигуряването на нормален живот за редица български семейства през зимата. Рисковете се увеличават, като не е изключено и социално напрежение.

След смяната на министри правителството обяви нов пакет мерки, които е трудно да бъдат определени само като свързани с коронавируса, като предизборни или като отговарящи на протестите. Те са доста разнообразни по своя характер, предизвикват въпроси относно момента на реализиране, наличието на достатъчен финансов ресурс и гъвкавост в бюджета, както и възможността за увеличаване на периода на действие на някои от тях, при настъпване на зимния сезон. Наблюдава се повторение с някои от вече обявените мерки, припокриване и вероятно използване на част от ресурсите, предвидени за тях.

Новите мерки бяха представени на 27 юли, като размерът им е 1,162 млрд. лв., а източник на средствата е националният бюджет. Като социални са обявени мерки за 731,5 млн. лв., а като икономически – за 431,4 млн. лв.
Администрацията отново е основен получател на средства, като от 1 август се предвижда увеличаване с 30%  на разходите за персонал за органи и институции, които се занимават с COVID-19. Увеличава се ставката за положен нощен труд, предвидени са допълнителни разходи за извънреден труд за 92 млн. лв. в различни ведомства. С оглед продължаващите протести е възможно значителна част от тези разходи да са за извънреден труд на ангажираните с опазването на реда и сигурността служители на Министерството на вътрешните работи.

Отпускат се около 235,2 млн. лв. за здравеопазване. 67 млн. лв. са за изплащане на 1000 лв. на човек за медицинските специалисти на първа линия в борбата с коронавируса, за определянето на които обаче липсва ясно определен критерий. Останалата част от средствата са за достигане на определените нива по Колективния трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“, както и стандартите в социалната сфера. Тази цел на правителството не е свързана с коронавируса, а изпълнява договорени отношения, за които сега се отделят финансови ресурси. Трябва да се отбележи, че източникът на финансиране за това са приходите от осигуровки от населението. Увеличаването на разходите се извършва обаче без оглед на и без това ниската им ефективност поради липсата на достатъчен контрол и отлагането на реформите. Въпреки дискусиите по въпроса тези реформи не се случиха и ще останат за изпълнение след парламентарните избори.

През месеците август, септември и октомври всички пенсионери ще получат към своите пенсии добавки по 50 лв. месечно, като необходимите за това средства са 318,3 млн. лв. Това е значителна сума, като засега не е предвидена актуализация на бюджета, но такава ще се наложи, за да бъде узаконено изразходването не само на тези средства. Тази мярка също не може да се отнесе към кризата с коронавируса, тъй като пенсионерите получават фиксирани плащания, които не са намалели заради кризата, а всъщност от началото на юли пенсиите са повишени. Правилното решение е да се подпомогнат само хората с по-ниски пенсии, но за по-продължителен период. Парите ще се получат преди зимата и част от пенсионерите вероятно ще ги спестят, като по този начин няма незабавно да увеличат потреблението, каквато е целта на правителството.

Увеличава се бюджетът на социалното министерство със 122 млн. лв. за осигуряване на целогодишен размер на плащанията за лични асистенти. Това е пример за липса на добро планиране при съставянето на бюджета, като през годината се налага да се отпускат допълнителни средства, които са напълно необходими за изпълнението на тази важна социална функция.

Непоследователност се наблюдава и по отношение на мерките за безработните. Увеличава се минималният размер на паричното обезщетение за безработица от 9 на 12 лв. на ден (12 млн. лв.), а периодът за изплащане на това обезщетението се удължава с 3 месеца (4 млн. лв.). Докато първата мярка изглежда необходима, то втората е противоречива. Тя може в някои случаи да обезкуражи търсенето на работа, но същевременно не е ясно дали кризата няма да създаде трайна безработица.

15 млн. лв. ще бъдат отпуснати по бюджета на Министерство на културата, но липсват средства за наука. Тяхната цел е частично да компенсира хората на културата, които не реализират напълно възможностите си за получаване на доход заради пандемията. Отпускането им в настоящия момент обаче изглежда съчетава и политически мотиви.

Мерките, насочени към активиране на икономическата активност, почти липсват. Продължава отпускането на допълнителни средства за пътна инфраструктура, като за целта са предвидени около 350 млн. лв. Това е регулярно събитие в последните години и трудно може да го обвържем с настоящата криза. Тези средства ще достигнат само до ограничен кръг от фирми, които получават обществените поръчки. На Министерството на икономиката се отпускат 9,5 млн. лв. за насърчаване на инвестиции, които едва ли ще окажат значително въздействие. Амбициозно звучи мярката за субсидия от 35 евро за всяка седалка в самолет, заета от лице, ползващо туристическа услуга в България, само за полети с капацитет поне 100 места. Тази мярка може да обхване над 400 хил. човека и е в размер на 55 млн. лв. Поради въведените от други държави ограничения за посещения в България през летния сезон заради COVID-19 трудно може да се очаква пълно усвояване на предвидените средства.

Отново се прибягва и до намаляване на ставката по ДДС до 9% за туроператори, както и за бира и вино в заведения. Липсата на достатъчно оборот трудно може да се компенсира от подобна мярка, като въпросът е доколко отговаря на европейските правила и защо не беше предприета при предходните промени в ДДС.
Предложените мерки не могат да се определят като част от някаква обща и добре обмислена стратегия. Те не са насочени към възстановяване на икономиката, за което явно ще се чакат грантовете от ЕС, които още не са договорени и предстои да се разработи национален план за тяхното получаване.

Коментари

Задължително поле