Редица фирми използват услугите на компании или на граждани, които са извън територията на страната. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на ДДС в тези случаи и какви документи се изискват за признаване на разходите.

Дружество е регистрирано доброволно по ДДС. То извършва ИТ консултантски услуги за английска компания. Възнамерява да сключи договор за подизпълнение на консултантски услуги с гражданин от Коста Рика, който е регистриран като самоосигуряващо се лице. Услугите ще се фактурират на месечна база. Поставени са следните въпроси:

1. Как трябва да се отрази фактурата за услугите на подизпълнителя в дневниците за ДДС?

2. С какви документи, освен договор и фактура, трябва да разполага дружеството за да бъдат признати разходите при определяне на годишния данъчен финансов резултат?

По първи въпрос: 

Дейността по предоставяне на консултантски услуги, представлява независима икономическа дейност, доколкото се извършва редовно срещу възнаграждение и следователно лицето, което я извършва, притежава качеството на данъчно задължено лице по смисъла на Закона за ДДС. Тъй като физическото лице от Коста Рика ще извършва консултантските услуги в качеството на самостоятелно заето лице, за целите на настоящото становище, приемам, че то има статут на данъчно задължено лице.

Фактурите, издадени по реда на законодателства на други държави не представляват данъчни документи по смисъла на чл.112 от ЗДДС и не следва да се отразяват в отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС. Не е грешно, ако при желание от страна на данъчно задълженото лице документът се отрази в дневника за покупки, като в случая следва да се попълни колона 9 “Данъчна основа на получените доставки без право на данъчен кредит или без данък”.

В качеството на получател на услуга, българското дружество следва да съобрази разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС. Съгласно нея мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект.

В случая мястото на изпълнение на доставката ще бъде там където е установен получателят - българското дружество, в случая на територията на България. Доставката е облагаема по смисъла на чл.12 от ЗДДС със ставка на данъка 20%.
По силата на чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС данъкът е изискуем от получателя на услугата, при условие че доставчикът не е установен на територията на страната. Приемаме, че доставчикът на услугата не е установен на територията на България, а живее в Коста Рика.

На основание чл.86, ал.1, т.1 от ЗДДС, в качеството си на получател по доставката, за дружеството ще възникне задължение да начисли данъка като издаде протокол съгласно чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем, като издаденият протокол следва да съдържа реквизитите, посочени в чл.117, ал.2 от закона.

Протоколите по чл.117 от закона се отразяват в отчетните регистри по чл.124 от същия закон както следва:

1) в дневника за продажби и справката декларация - данъчната основа на получената доставка се посочва в колона 14 (данъчна основа на получени доставки по чл.82, ал.2-5 от ЗДДС) и начисленият ДДС за тази получена доставка се посочва в колона 15 (начислен ДДС за получени доставки по к.14), съответно в справката-декларация в клетка 12 (данъчна основа на получени доставки по чл.82, ал.2-5 от ЗДДС) и клетка 22 (начислен ДДС за получени доставки по чл.82, ал.2-5 от ЗДДС). В колона 15 на дневника за продажби се попълва 0 (нула), когато доставката е облагаема с нулева ставка.

2) в дневника за покупки и справката декларация - в зависимост от наличието на право на приспадане на данъчен кредит за данъчно-задълженото лице:

- когато данъчно-задълженото лице - получател по доставката има право на пълен данъчен кредит за тази доставка данъчната основа на получената доставка се посочва в колона 10 (данъчна основа на получени доставки по чл.82, ал.2-5 от ЗДДС с право на пълен данъчен кредит) и начисления ДДС за тази получена доставка се посочва в колона 11 (ДДС с право на пълен данъчен кредит), съответно в справката-декларация в клетка 31 (данъчна основа на получени доставки по чл.82, ал.2-5 от ЗДДС с право на пълен данъчен кредит) и клетка 41 (ДДС с право на пълен данъчен кредит);

- когато данъчно-задълженото лице - получател по доставката има право на приспадане на частичен данъчен кредит за тази доставка данъчната основа на получената доставка се посочва в колона 12 (данъчна основа на получени доставки по чл.82, ал.2-5 от ЗДДС с право на частичен данъчен кредит) и начисления ДДС за тази получена доставка се посочва в колона 13 (ДДС с право на частичен данъчен кредит), съответно в справката-декларация в клетка 32 (данъчна основа на получени доставки по чл.82, ал.2-5 от ЗДДС с право на частичен данъчен кредит) и клетка 42 (ДДС с право на частичен данъчен кредит);

- когато данъчно-задълженото лице - получател по доставката няма право на приспадане на данъчен кредит за тази доставка данъчната основа и данъкът на получените доставки се посочват в колона 9 (данъчна основа и данък на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл.82, ал.2-5 ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък).

В случай, че доставчикът се счита за установен на територията на страната, разпоредбата на чл.82, ал.2, т.3 от закона няма да намери приложение и в този случай данъкът по доставката няма да е изискуем от получателя (българското дружество). Извършените услуги ще формират облагаем оборот за регистрация по ЗДДС и на основание чл.95, ал.1 от ЗДДС лицето ще подлежи на регистрация по закона и при достигане на облагаем оборот от 50 хил. лв. ще възникне задължение за регистрация по силата на чл.133, ал.1 във връзка с чл.96, ал.1 от ЗДДС.

По втори въпрос:

ЗКПО не регламентира конкретни видове документи, с които трябва да разполага данъчно задълженото лице за да бъде признат даден разход за данъчни цели.

Отчитането на разходите от стопански операции в счетоводството на предприятието следва да бъде съобразено със счетоводното законодателство, към което препращат и разпоредбите на чл.18, чл.77 и чл.78 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

Разходите ще бъдат данъчно признати при следните условия:

- да са документално обосновани по смисъла на чл.10 от Закона за счетоводството;

- свързани са с дейността на дружеството, относими са към отчетния период, за който е намален финансовия резултат;

- не попадат в хипотеза на отклонение от данъчно облагане по смисъла на глава 4 от ЗКПО и/ или на скрито разпределение на печалба съгласно §1, т.5 от ДР на ЗКПО.

За целите на данъчното признаване на счетоводните разходи е от значение да има доказателства, че: направените разходи са действителни, свързани са с предмета на дейност на дружеството и са в изпълнение на поети търговски ангажименти. Разходите, които не са свързани с дейността, не са данъчно признати на основание чл.26, т.1 от ЗКПО.

Когато липсва документална обоснованост, с отчетените разходи се преобразува счетоводният финансов резултат за годината по реда на чл.26, т.2 от ЗКПО.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.