Данъчен консулт на "Труд": Осигуровки по време на болничен и майчинство

По време на болничен на работник или служител работодателят продължава да внася здравни вноски. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за определяне на тези вноски. Допълнително разглеждаме случая кога собственик на фирма трябва да плаща осигуровки, ако има нает служител по майчинство.

I Осигуровки по време на болничен

По време на непрекъснат болничен лист на нает служител, декларираният осигурителен доход, съгласно документи, подавани от работодателя, е 650 лв. А възнаграждението на слружителя според безсрочен трудов договое е 1750 лв. Поставени са следните въпроси:

1. Това правомерно ли е и, ако е така, съгласно кой нормативен акт?

2. Не би ли трябвало в архива на НАП да се вижда/декларира действителният доход, а не минималният осигурителен доход?

Обществените отношения, свързани с държавното обществено осигуряване (ДОО) и допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) се уреждат с Кодекса за социално осигуряване (КСО), а свързаните със здравното осигуряване - със Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Осигурителният доход е основно понятие в осигурителното право. Осигурителният доход е месечен доход и е основата, върху която се изчисляват и правят осигурителните вноски.

В посочения случай, на основание чл.9, ал.2, т.2 от КСО, времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, както и платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете се зачита за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски.

Осигурителният доход за целите на задължителното здравно осигуряване е определен в ЗЗО в зависимост от осигурените лица. Върху осигурителния доход, определен в закона, се изчислява здравната вноска.

Нормативната уредба, която определя дохода, върху който се дължат здравни вноски за лицата във временна неработоспособност поради болест, е чл.40, ал.1, т.5 от ЗЗО. Здравните вноски за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл.164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда (КТ) и отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по реда на чл.164б, ал. 1 и 5 от КТ се дължат върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Вноските са за сметка на работодателя и са равни на дължимата от него част от вноската, като се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.

От цитираната разпоредба е видно, че доходът, върху който са дължат здравни вноски за тези лица, е обвързан с минималния месечен осигурителния доход за самоосигуряващите се и не е съотносим към размера на получаваното обезщетение от държавното обществено осигуряване.

Предвид изложеното и съгласно чл.9, ал.2, т.2 от КСО за периодите на временна неработоспособност не се определя осигурителен доход върху който се дължат осигуровки по смисъла на КСО, но с разпоредбата на чл.40, ал.1 т.5 от ЗЗО е регламентиран осигурителен доход само за целите на здравното осигуряване в размер на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

Върху същия доход работодателят (осигуряващият) има задължение да внася здравни вноски в размер равен на дължимата от него част от здравната вноска (4,8 на сто). В разглежданата хипотеза, за визираните с разпоредбата на чл.40, ал.1, т.5 от ЗЗО периоди, а именно периодите на временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл.164, ал. 1 и 3 от КТ и отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по реда на чл.164б, ал. 1 и 5 от КТ, не се дължат осигурителни вноски от и за сметка на осигуреното лице.

Съгласно чл.5, ал.4 от КСО и чл.39, ал.1 от ЗЗО осигурителите/осигуряващите и работодателите следва периодично да представят в НАП данни по реда на Наредба №Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица в съответствие с разпоредбите на наредбата и осигурителното законодателство. Именно в тази връзка в Декларация образец №1 “Данни за осигуреното лице” (Приложение №1 към чл.2, ал.1 от наредбата) е предвидено осигурителният доход, върху който се дължат вноски за здравно осигуряване за периодите на временна неработоспособност, да се попълва в отделно поле на декларацията - т.17 “Доход, върху който се дължат здравноосигурителни вноски за лицата по чл.40, ал.1, т.5 от ЗЗО”.

II Осигуровки по време на майчинство

В дружество има назначена по трудово правоотношение жена, която ще ползва отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст. В момента дружеството не извършва никаква стопанска дейност. Поставен е въпросът дали собственикът на дружеството като самоосигуряващо се лице може да прекъснете дейността си и да не внася осигуровки, а трудовото правоотношение на наетата жена да не се прекратява.

Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване (ДОО). За да възникне задължение за осигуряване е достатъчно лицето да извършва трудова дейност по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Основание за това е разпоредбата на чл.10, ал.1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за която са внесени или дължими осигуровки и продължава до прекратяването є. Осигурителните вноски за ДОО се дължат върху доходите от трудова дейност.

На основание чл.4, ал.3, т.2 от КСО лицата, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници на търговски дружества, подлежат на задължително обществено осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. Тези лица са самоосигуряващи се по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО. Редът, по който самоосигуряващите се подлежат на задължително осигуряване, е регламентиран в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).

При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец (ОКд-5) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ). Под израза “всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице” в текста на цитираната разпоредба следва да се разбират дейностите, изброени в чл.4, ал.3, т.1, т.2 и т.4 от КСО. Този срок за подаване на декларацията се отнася само до наличието на посочените обстоятелства.

Поради императивния текст на чл.10 от КСО преустановяването на трудовата дейност е едно от абсолютните условия за отпадане на задължението за осигуряване на лицето. Ето защо законодателят е предвидил в чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица да декларират прекъсване на трудовата си дейност с подаване на декларация по утвърдения образец (Окд-5).

Упражняването на трудова дейност на лицата по чл.4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Данъчен консулт