На специален контра-брифинг в неделя, премиерът Борисов, провокиран от изказванията и ветото на президента Радев върху закона за извънредното положение, коментира палитра от теми, имащи ключово значение отвъд стоварилата се върху света пандемия. Той отправи своебразна закачка към противниците на влизането в еврозоната и защитници на валутния борд, като ни запита защо не пишем вече против единната валута, след като наблюдаваме как опитват да се справят с кризата от Европейската централна банка (ЕЦБ) и останалите институции на ЕС.

Краткият отговор е, че с действията си ЕЦБ само демонстрира защо е по-добре да запазим лева и борда. С поведението си, централната банка на еврозоната не подкопава, а засилва антиевро позицията.

Да започнем от най-пресния гаф от президента на банката, Кристин Лагард, която само преди десетина дни с непремерен коментар почти „изпусна“ италианските държавни ценни книжа да скочат дотам, че да вкарат пазарите в паника и да фалират правителството на Апенините. Рисковите спредове на италианския суверенен дълг избухнаха с 263 базисни точки и започнаха да повличат останалите южни страни двойкаджии. Наложи се самата Лагард да повтори репликата на Марио Драги от предишния срив на еврозоната с обещание за пореден път да спасява единната валута по всеки възможен начин.

Най-тъжното е, че коментарът u беше правилен - не е работа на централните банки да скъсяват спредовете между държави като Германия и Италия. Т. е. да натискат изкуствено надолу лихвените проценти по заемите на правителства, които от десетилетия водят неразумна и разточителна фискална политика. За съжаление обаче, благодарение на действията на същите централни банки и особено ЕЦБ, точно това се случва на много места по света, особено в рискови страни от еврозоната. Заемите продължават да се трупат. Днес Италия има държавен дълг от 137% от БВП, Португалия е със 121%, Белгия със 102%, Франция със 101%, а Гърция гони рекордните 178%. Стойности, които за повечето държави растяха дори след европейската дългова криза от 2009 г.

В своето изказване премиерът правилно наблегна на това, че има разлика между страните, които спестяват и имат разумен подход към фиска и онези, които живеят на кредит. Тази разлика особено много си личи при криза, когато резервите вече не изглеждат като отложен лукс или пропусната популистка програма, а като животоспасяваща линия за цялата икономика.

Г-жа Лагард, обаче, не е съгласна. Само допреди няколко месеца тя водеше сериозна публична кампания срещу бюджетните излишъци на Германия и Холандия. Всички страни с „хронични излишъци“ трябвало да развържат кесиите, за да коригират „дисбалансите“ в еврозоната. С други думи, опит да се развали дисциплината на северните държави с аргумента, че трябва да се стимулира допълнителен икономически просперитет за изоставащите и задлъжнелите. Да припомним, че дори преди идването на корона вируса, ръстът в еврозоната замираше до 0,1% за последното тримесечие на 2019 г. Очевидно е трябвало това да се „поправи“ с още харчене, дали може да дойде криза като тази с вируса... няма значение за ЕЦБ.

Цари странна превъзбуда около обявената програма за покупка на активи на ЕЦБ със стойност 750 млрд. евро. Изваден и разширен е наръчникът от предишната криза, централната банка ще купува по-широк набор от активи и на практика ще може да налива новосъздадени пари в цялата еврозона със специално внимание към Италия. Почти Жан Виденов подход, само дето вместо неработещи и разграбени държавни предприятия, ще се „спасяват“ затрупани от дългове и левъридж правителства и корпорации. Този път заради шока върху предлагането обаче инфлацията може да не се скрие в различни балони на финансовите пазари, а да плъзне в реалната икономика и да се комбинира с удара по ръста в т. нар. стагфлация. Много хора забравят, че резервите и спазването на дисциплина в добрите времена са реалните буфери срещу кризата. Белите пари за черни дни не могат всеки път при шок да се напечатват.

Когато се облизваме за готвените 750 млрд. евро, да не забаравяме, че дълговете на седемте най-затънали страни в еврозоната към края на 2019 г. (т. е. преди корона кризата) вече бяха 7,2 трлн. евро, докато в Европейския стабилизационем механизъм има само 80 млрд. евро. Поглеждайки също към обявения 756 млрд. евро собствен вътрешен пакет на Германия, виждаме как само проблемните държави разчитат на помощ от ЕЦБ, тези със здрав фиск действат по своя линия.

Така или иначе, парите от Франкфурт едва ли щяха да стигнат до България, напротив, премиерът уместно подчерта в неделя, че в момента ЕС дори няма гласуван бюджет, а европейската солидарност е дефицитна. Още повече, ако страната ни беше член на банковия съюз, обявените в програмата на БНБ 9,3 млрд. лв. нямаше да са тук, а заедно с още около 10 млрд. лв., щяха да захранват централите на затруднените европейски банки.

Страшната истина, която никой не желае да признае е, че ЕЦБ достига своите политически, законови и технически лимити. Още преди сегашната драматична ситуация, банката вече беше въвела 0,5% отрицателна лихва. Още от 2016 г., закупеният през програмите на ЕЦБ държавен дълг на отделните страни членки оставаше в техните национални банки, италиански в Италия, немски в Германия и т. н. - очевидна подготовка за евентуална нужда от разцепване на зоната и монетизация на задължения. Самият Борисов правилно се усъмни, че ЕЦБ може и да не издържи.

България влиза в кризата с добри показатели

За щастие България, благодарение на дългогодишна дисциплина, влиза в тази криза с добри фискални показатели, особено съотнесено спрямо страните в еврозоната. Бордът е оптимален при днешната ситуация на несигуност и продължава да е закачен за германската марка в случай на възможен разпад. Не е сега моментът да участваме в хаоса на еврозоната, а да се погрижим ударът от кризата да бъде възможно най-поносим за всички у дома.