„Мирният преход“ роди криминална революция

Не потомците, а съвременниците са най-добрите наблюдатели и съдници на историята

Най-яркият пример за криминализирането на страната е състоянието на правната ни система

Историята, казват, не се повтаря. В природата много неща се повтарят – от най-дребните процеси до планетарните. Мутации при деленето на клетките се случват много рядко, силата им е главно в повторението. Така и с историческия процес - въпреки цялата си уникалност, се разпада на повтарящи се елементи.

И в него, както е известно, „сходните причини при сходни обстоятелства произвеждат сходни резултати“. Явления като възход и упадък на идеологиите, война и мир, беднотия и благоденствие, управление на мнозинство и управление на малцинство са се повтаряли многократно в различни времеви и пространствени условия и обстоятелства.

Повторението обаче не се намира в сложните и велики събития на историята, а в тези от най-ниското - обикновените, ежедневни и дори скучни факти. Върху които се надграждат по-горните.

Историята е странен писател. Неспирно твори епоси, лирики и драми, извайва разнообразни типажи и персонажи, безмилостно ги вмъква в неповторими сюжети. Но всичкото това творчество е съпроводено от досадна оскъдица в тематично отношение.

Както е с великата драма „Революцията“, многократно представяна на историческата сцена. В различни времеви, пространствени и нравствени условия, с различни „сцени на стълкновения и хорове на тълпата“, с попроменени монолози и диалози. Но всеки път в същата пиеса.

Определения за революция има много, кратко и относително вярно изглежда това: „промяна в конституционния обществен ред, осъществена с насилствени средства“. Не потомците, а съвременниците са най-добрите наблюдатели и съдници на историята. Прякото наблюдение е за предпочитане пред косвеното.

Революцията е белязана с увеличаване на всички видове престъпност. Води до изкривяване на цялата обществена структура и преобразувания в базови социални процеси. Причинява огромни промяни в човешкото поведение, психология, идеология и ценности. Бележи промяна в биологичния състав на населението, неговото възпроизводство и процесите на подбор на елитите.

Всяка революция има криминален характер, защото в основата си представлява смяна на собствеността. А с това и радикална промяна в три особено важни притежания - на власт, пари и информация. И трите имат свойството да се разменят помежду си, притежанието им предопределя силата и тежестта на даден субект или група в новосформираното общество.

Френската революция скоро след 1789 г. дава Равенство, Братство и Свобода като въвежда държавно организиран Терор и чрез гилотината узаконява незаконното. След 1917 г. Октомврийската революция започва гражданска война, предлага справедливост във вид на Червен терор, конфискации и концлагери.

Първата се нарича буржоазна и капиталистическа, втората - социалистическа. И двете Велики и Криминални отвсякъде. Във Франция има Директория, в СССР - ВЧК и НКВД. У нас комисии по масова и касова приватизации, подписали юридически може би безупречни, но за огромния брой българи престъпни сделки.

Криминална революция е процесът на икономически насилствена, привидно законна трансформация на имуществената и политическата структура на държавата. При него приватизационните процедури, институционалните вакууми и създаването на нови правила са използвани за легализиране на присвояването на държавна собственост, за оформяне на нови елити чрез мрежи, свързващи бивши държавни служители и организирани престъпни групи.

В резултат - институционална корупция, концентрация на богатство и ерозия на върховенството на правото. Най-често се говори за завладяна държава, престъпно задкулисие, 

Собствеността е най-дълбокият израз на правния ред. Не може да се отнеме собственост без насилие, а обяви ли се то за допустим метод, прониква навсякъде - през политиката в морала. Посткомунистическите революции засега не са твърде кървави, но също са разрушителни, тъй като общонародната собственост се промени без пълноценен правен контрол.

В Post-socialist criminalization (Shelley, Varese, 1998) се предлагат анализи на преструктуриране на организираната престъпност в легитимна икономическа сила след колапса на комунистическите режими. В Kleptocratic transition (Kryshtanovskaya & White, 2003) иде реч за специфична форма на преход, при която старите елити узаконяват незаконно натрупан капитал.

В State capture (Hellman, Kaufmann, Jones, 2000) се въвежда термина „завладяване на държавата“ и се описва процес, при който частни интереси пренасочват законодателството в своя полза.

Използват се от политици и в медиите „криминален“, „мафиотски“ и „олигархичен“ капитализъм. Според конкретната специфика. Руските автори въведоха понятието криминален капитализъм, за да обозначат случилото се там - сливането на властта и престъпността като устойчива система. Този модел имплантираха и у нас техните назначенци след 10. 11. 1989 г.

Затова терминът „криминална революция“ изглежда публицистично по-ясен, тъй като съдържа и морална оценка, и историческа метафора за разрушаването на стария ред чрез незаконни средства.

През 90-те лауреатът на Пулицър Сеймур Хърш в The Atlantic пише: „Експоненциалният растеж на организираната престъпност в Русия не е само въпрос на лична безопасност и икономика - той става въпрос на национална и международна сигурност. Престъпният елемент в Русия сега е в процес на отвличане на държавата“.

Под етикета „демократизация“ у нас се извършиха режисирани промени с оглед гарантирането на оцеляването на горния слой от властимащите при социализма. А кой да им се опъне, щом изпълняват указанията на Кремъл и главните искания на Вашингтон! И властта в ръцете им, и управлението на парите на държавата заедно с немалкото лични, и информацията.

Старите елити имаха възможността да трансформират политическата си власт в икономическа. Възползваха се по разрешеният им отвън начин. Вместо революция отдолу, като „мирен преход“ се осъществи подмяна отгоре, превърнала се в криминална революция. Чрез закони, декрети и договори „взимането“ добива правна фасада, легализира се грабежът.

Институционална завладяност - държавни органи, комисии по приватизация, съдебни и регулаторни структури се оказват в ръцете на същите хора или техни протежета. Елитът, който известно време действа скришом, постепенно легитимира своята власт чрез медии, партии и правни фигури, така схемите се превръщат в институция.

Според психиатъра д-р Николай Михайлов олигархизацията от криминален тип е най-голямата ни беда.

Професор Огнян Герджиков: „Няма друга държава в света, която непрекъснато да си променя законите. Това се неща абсолютно недопустими, излизат такива законодателни бисери, че ме е срам, че съм юрист... нашият законодател си играе на законоделстване и то непрофесионално. Юридическата компетентност в парламента е под нулата.“

Не е случайно, това е един от методите. Най-яркият пример за криминализирането на страната е състоянието на правната ни система, постоянните промени на законите, пренебрегването и произволното им тълкуване. В основите на държавата би трябвало да стоят законите, за да е тя правова, демократична и свободна. Всеки разумен българин вижда, че у нас не е така.

Последствията не са само икономически. Те са морални и демографски - масова емиграция на млади и квалифицирани хора, отчуждение, нормализиране на корупцията, разширяване на криминализацията в травматизираното общество.

Историята сочи, че криминалната революция завършва по два начина - чрез поредна тоталитарна вълна или чрез бавна еволюция на поставяне на закона на мястото му. Европа и България стоят между двата варианта. Живеем обаче не в преход, а в междувремие, когато революцията не е свършила, а променя облика си.