Труд
Автор:
Труд news
Провежданата повече от 20 години неолиберална политика освободи от облагане високите доходи
Фирмите легално оптимизират данъчните си задължения, насочвайки парите по пътя с най-ниска данъчна тежест
България е с най-високия дял на децата, изложени на риск от бедност в ЕС
Атанас Кацарчев, главен икономист на КТ “Подкрепа”
КТ „Подкрепа“ категорично няма да се съгласи да се увеличава ДДС от 20% на 22%. Подобна мярка ще намали покупателната способност на доходите на работещите и ще прехвърли още тежест върху тях. Повишаването на ДДС ще увеличи цените на стоките и услугите и ще доведе до допълнителна инфлация, което ще се отрази пагубно на бюджета на домакинствата.
КТ „Подкрепа“ предлага разумна промяна на данъчната и осигурителнага система във връзка с предизвикателствата за балансиране на бюджета на България. Той е доведен до почти критично състояние в резултат на провеждана повече от 20 години неолиберална политика, с която бяха освободени от облагане високите доходи и печалбите, данъчно-осигурителната тежест бе намалена и беше прехвърлена върху най-нискодоходните групи и средните доходи.
Конкретните мерки са:
1. ЗКПО (корпоративни данъци):
a. Увеличаване на данъка върху дивидентите на 10%, с цел изравняване на подоходните данъци (сега е 5%).
b. Увеличаване на данъка върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни за ЕС лица на 10% (сега 0%).
c. Облагане на лихви, авторски и лицензионни възнаграждения и услуги към чуждестранни юридически лица на 20% (сега 0%).
d. Повишаване на ставката на данъка и при източника за доходи с източник страната от 10% на 35% към чуждестранни лица в офшорни зони за лихви, неустойки, обезщетения, авторски и лицензионни възнаграждения и услуги от всякакво естество.
e. Преразглеждане на нулевите ставки на данъка върху финансови трансфери и сделките с финансови инструменти.
f. Увеличаване на данъка върху хазартните игри от 15% на 25% - отпаднало предложение на МФ от 2024 година, както и актуализиране на данъка за съоръжение в игралните зали, който не е променян от
2014 г.
Мотиви:
Налице е различна данъчна тежест на паричните потоци, излизащи от предприятията, което кара фирмите легално да оптимизират данъчните си задължения, насочвайки парите по пътя с най-ниска данъчна тежест, което води до съществени загуби за бюджета. Стандартните форми за износ на капитали са през лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, услуги, дивиденти и ликвидационни дялове. Така не се плащат осигуровки, губят се приходи от корпоративен данък, тъй като масово ставката за данъчно облагане е нула, но най-фрапираща е ставката от 10% за неустойки и обезщетения, изплащани от местно лице към офшорни фирми.
Например, ако е сключен договор между местна фирма и офшорна фирма и договорът съдържа клаузи за прилични обезщетения и неустойки при неизпълнение и договорът не е изпълнен, то самото обезщетение или неустойка, изплатено от местната на офшорната фирма ще се обложи с данък при източника с 10%. Налице е директна загуба за бюджета от преки данъци и осигуровки, като се изнася брутен продукт извън страната. Ако това е фиктивно изнасяне, то засилва сивия сектор в страната.
2. ЗДДФЛ (данъци върху доходите на физическите лица):
a. Въвеждане на прогресивно облагане със скала на три етажа:
a.1. Необлагаем минимум равен на МРЗ.
a.2. Запазване на ефективната ставка от 10% за средните работни заплати до максималния осигурителен доход.
a.3. Облагане на доходите над максималния осигурителен доход с по-висока ставка, с цел запазване на данъчно-осигурителната тежест за всички доходи над средните.
a.4. Въвеждане на семейно облагане на доходите с цел подпомагане на работещи семейства с деца.
Мотиви:
Възстановяването на прогресивното облагане е стъпка към намаляване на подоходните неравенства, оставяйки повече пари на хората с най-ниски доходи. Необлагаемият минимум при минималната работна заплата от 1213 лв. за 2026 г. и общо осигурителни вноски в размер на 13,78% (без промяна в осигуровките) при необлагаем минимум в хората ще останат на разположение 104,58 лв., което за най-ниските доходи е значителна сума.
Прогресивната скала води до изравняване на данъчно-осигурителната тежест при преките данъци и обезсмисля легалните решения за избягване плащането и на осигуровки, като се отчита тежестта върху облагаемите с осигуровки доходи (22,4%). Сега данъчно-осигурителната тежест, след като доходът премине максималния осигурителен доход, започва плавно да намалява като се приближава за високите доходи до 10%. За доходи около 12 000 лв. общата тежест е 13%, което е с около 10 пр. п. по-малко спрямо максималния осигурителен доход.
Плоският данък и максималният осигурителен доход облагодетелстват високите доходи, като основната тежест се понася от средните и ниските доходи. Имаме 50% ръст на работещите бедни, последните години от 8% стигат до 11,6%. 48% от домакинствата са под линията на бедност, без социалните трансфери, което е огромно число. България е с най-високия дял на децата, изложени на риск от бедност в ЕС - около 35%. Това е и основният мотив да се въведе семейно облагане, като се отчита семейният доход и необлагаемият минимум да е във функция от броя на членовете в семейството.
3. ЗМДТ (местни данъци):
a. Актуализиране на данъчните оценки на недвижимите имоти, като се внимава да не стигне до автоматично увеличение на данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци.
b. Въвеждане на местен данък богатство - облагане на съвкупното имущество на лице над определен праг.
Мотиви:
Бумът в покупките на недвижими имоти и нарастващите подоходни неравенства налагат въвеждането на европейската практика за облагане на съвкупното имущество над определен праг. Ако приемем, че е нормално притежаването на до три недвижими имота, с най-високите данъчни оценки, то над този праг би следвало да се въведе годишен данък със ставка от 0,5%.
4. Осигурителна система:
a. Увеличаване на максималния осигурителен доход на 8500 лв. - прилагане на §6 от КСО.
b. Запазване на размерите на задължителните осигуровки за социално и здравно осигуряване.
c. Възстановяване на съотношението 60:40 - работодател/работник при изчисляване на дължимите осигурителни вноски.
d. Увеличаване на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, както и паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) - равно на минималната
заплата.
e. Увеличаване на размера на еднократната помощ при смърт на осигурено лице с ръста на средния осигурителен доход;
f. Разширяване на обхвата на осигурителния доход, като се включат и някои доходи от капитал.
Мотиви:
Необходимо е увеличение на максималния осигурителен доход. През 2025 г. разликата между минималния и максималния осигурителен доход е под 4 пъти. Свиването на диапазона на осигурителните прагове облагодетелства високите доходи, води до нарастване на подоходните неравенства, намалява приходите в осигурителните системи и създава условия за несъпричастност на хората с високи доходи, като основната тежест се понася от средните и ниските доходи.
Не трябва да се допуска увеличение на осигурителните вноски, а по-скоро решенията следва да са в посока приобщаване на хората с високи доходи към принципите на солидарното осигуряване - по-висок максимален осигурителен доход и разширяване на осигурителната база.
