Доналд Тръмп и хуморът в политиката

Демократите в момента са като гневни топки от агресия и душевен мрак

Тръмп и екипът му са пълнокръвни хора, всеки със своите плюсове и минуси, които не се срамуват да покажат пред очите на обществото.

Има една фундаментална промяна на начина, по който се случват нещата в Америка, и тя е толкова дълбока, че преобръща всичко наопаки. Ерата на Доналд Тръмп не просто сменя идеологията - тя преправя самите механизми, по които се върти политическото. Досега всичко изглеждаше като от някакъв стар, прашен учебник по държавно устройство. А сега? Сега е като да гледаш риалити шоу, където главните герои са истински хора, а не роботи с вратовръзки.

Да се върнем назад и да видим как работеше досега. Всичко беше сериозно до болка. Сухо като пустиня. Тежко като олово. Мрачно, сякаш всеки момент ще се случи апокалипсис. Политическата система беше организирана така, че да изглежда непристъпна - като крепост с високи стени, отдалечена от живия живот на обикновените хора. Политиците говореха с гласове, които звучат като от предварително записани касети, пълни с клишета и формалности. Никаква емоция, никакъв хумор, само строги лица и протоколи, които те карат да се чувстваш малък и незначителен. Всичко се правеше сякаш за да поддържа дистанцията - вие сте тук долу, ние сме горе на Олимп, и вие нямате право да ни пипате.

А сега? Сега Тръмп и екипът му са пълнокръвни хора, всеки със своите плюсове и минуси, които не се срамуват да покажат пред очите на обществото. Държат се естествено, като нормални индивиди, а не като статуи от музей. Те са достижими - можеш да ги видиш в социалните мрежи, да се смееш с тях, да се ядосваш, но те са там, сред нас. Цялата политическа конструкция се организира с чувство за хумор и сатира, което прави всичко по-живо и по-човешко. Не е вече суха бюрокрация, а нещо, което те кара да се включиш, да коментираш, да се забавляваш.

Ето един класически пример, който ме кара да се смея всеки път, като си го спомня. Питат Карълайн Левит, прессекретаря на Белия дом, как са избрали точно Будапеща за хипотетичната среща с Путин. Тя, без да мигне, отговаря: „Майка ви ни помогна в избора“. Бум! Това е чиста импровизация, сарказъм на ниво, който разбива всякакви протоколи. Вместо да даде някакъв скучен, дипломатически отговор за геополитика и стратегии, тя удря с хумор, който те кара да се засмееш и да си помислиш: „Ей, тези са нормални хора!“. И това не е изолиран случай - цялата администрация е заразена с тази ведрина.

Погледнете например Homeland Security и Border Patrol. Тези момчета и момичета постоянно качват рийлчета в социалните мрежи, които са чисто комедийно злато, достойно за стендъп шоу. Представете си: показват как гонят нелегални мигранти из шубраците, а на фона звучи X Gon’ Give It To Ya на DMX - тази класическа рап парче, което те кара да се чувстваш като в екшън филм. Вместо да правят сериозни, мрачни репортажи за границата, те го обръщат в забавление, което подчертава работата им, но без да те натоварва с тежест. Това е гениално - хем информира, хем забавлява, хем кара хората да споделят и да се ангажират.

А меметата, които Доналд Тръмп генерира ежедневно? Те са чиста комедийна находка. Вари го, печи го, всеки път е смешно. Той ще пусне някакъв туит, който се превръща в меме за минути - било то за опонентите му, било за някаква абсурдна политическа ситуация. Ще каже някой, и то не без основания, че това не е президентско поведение. Хубаво, приемам го. Ама това е друг тип президент, в друга ера. Днес атмосферата е различна и изисква съвсем друг подход. В света на социалните мрежи, където всичко е бързо, не можеш да стоиш с каменно лице и да четеш от хартия. Трябва да си жив, да реагираш, да се шегуваш.

Сега да погледнем към другата страна - демократите в момента са като гневни топки от агресия и душевен мрак. Те са пълни с ярост, сякаш всеки ден е краят на света. А в политиката, както добре знаем от историята и от живота, всичко е въпрос на контраст. Контрастът е това, което прави разликата. И докато демократите са назидателни, мрачни и гневни - викат, обвиняват, рисуват апокалиптични картини - републиканците са ведри, забавни, смеят се, забавляват се. Цялата атмосфера около тях е „feel good“. Като да си на парти, където всички са позитивни и енергични. Това не е просто стил - това е стратегия, която работи, защото хората искат да се чувстват добре, а не да бъдат плашени или поучавани.

Целият този подход не е плод на някаква случайност, не е просто житейска лотария. Първо, Тръмп има огромно чувство за хумор, което лъха от всяка негова пора - няма как да го скрие, а и защо да го прави? То е част от него, от личността му, това го прави автентичен. Второ, хуморът е елемент от новия начин за правене на политика, който се адаптира към съвременния свят. С усмивка, с ведрина и с чувство за хумор - вместо да се преструваш на недостижим бог, ти си човек сред хората. Това привлича, има си свой магнетизъм, който те кара да искаш да бъдеш част от него. Хората се събират около позитивни неща, около енергия, която те вдъхновява, а не около мрак и страх.

Въобще, Тръмп и екипът му пренареждат историята на американската политика. Стерилното и суховато говорене на клинтъновци и байдъновци - тези дълги, монотонни речи, пълни с празни обещания и формалности - е в миналото, където му е мястото. Живеем в ерата на политика, която няма нужда да е далечна или недостижима, сякаш е за елитни кръгове. Може и да е забавна, ведра, близка до хората. Но най-важното, разбира се, е дали е добра - дали постига резултати, дали решава проблеми, дали прави живота по-добър. Хуморът е инструмент, но под него трябва да има сърцевина, трябва да има реално измерими добри резултати.

Ако трябва да избирам между забавен и добър президент, който изглежда като живо човешко същество - с грешки, с емоции, с хумор - от една страна и сух, мрачен протоколен друид, който стои като статуя, говори като машина и извън всичко останало е лош управленец, който само влошава нещата от друга... е, мисля, че изборът е ясен като бял ден. Няма две мнения. И тук стигаме до нас, българите. Въобще, българските политици трябва да се учат от Тръмп и от тази нова вълна. Дайте го малко по-ведро, хора! Стига сключени вежди, мрачни погледи и речи, които звучат като от погребение. Мракът ражда мрак - колкото повече се фокусираш върху негативното, толкова повече го привличаш. И обратното: ведрината ражда ведрина, позитивът се размножава, хуморът събира хора. Представете си нашите политици да се шегуват, да бъдат естествени, да правят мемета за проблемите си - това би променило всичко. Вместо да се биеме като в гладиаторска арена, няма ли да е много по-добре да се смеем заедно и да решаваме нещата с усмивка?

Благодаря ви за вниманието по този въпрос.