Два сценария за икономиката ни през 2020 г.

Очаква ни спокойна година, ако най-големите европейски страни не изпаднат в рецесия

Липсата на кадри е един от вътрешните рискови фактори

Прогнозите за икономическото развитие са важни за планирането на личното и бизнес поведението. Те могат да създадат оптимистични или песимистични очаквания, които да насочат хората към по-високо потребление, което допълнително да засили растежа, или към по-голяма предпазливост, която да възпрепятства инвестициите и по този начин да задълбочи проблемите. Ролята на публичните институции също е от значение, като европейските правила препоръчват да се избягва проциклична политика, но нейният характер най-често се оценява след като годината вече е изминала.

Очакванията за бъдещото поведение на важни икономически показатели през 2020 г. се формират и на базата на случилото се през 2019 г. Официални данни за растежа на брутния вътрешен продукт в реално изражение в България са налични за първите девет месеца на 2019 г., като той е 3,7% и е по-висок от годишните стойности на растежа през 2017 и 2018 г. Основните фактори за това от страна на търсенето (разходите) са потреблението (растеж в реално изражение от 5,7%) и износът (4,7%). Инвестициите отбелязват много слабо повишение от 0,8%, а вносът намалява с 0,6%, като по този начин отправят обезпокоителни сигнали за средносрочното развитие. Нещо повече - формирането на капитал и вносът намаляват и в номинално изражение за деветмесечието съответно с 6% и 1,7%.

Подобно развитие традиционно се разглежда като сигнал за предстоящо икономическо забавяне.

Необходимо е да се обърне внимание и на развитието на производството (предлагането) - реалният растеж на добавената стойност за деветмесечието е 3,3%, като стойността е малко по-висока от растежа през 2018 г. (3,1%), но по-ниска от този през 2017 г. (3,5%). Темповете на растеж на промишлеността (2,9%) и строителството (3%) са по-ниски от общия растеж, което е негативен сигнал за тези основни сектори.

Заетите лица на възраст 15 - 64 г. се увеличават през третото тримесечие на 2019 г. със 79 хил. спрямо същото тримесечие на 2018 г. Заетите обаче остават значително по-малко спрямо стойността преди Глобалната криза - изоставането е със 166 хил. спрямо третото тримесечие на 2008 г. Липсата на възможности за по-бързо увеличаване на броя на заетите и на инвестициите представлява основен риск пред средносрочното развитие. Безработните лица са около 123 хил., което е рекордно ниска стойност, която не предполага достатъчен резерв за увеличаване на заетостта без предприемане на мерки по отношение на повишаването на икономическата активност.

Инфлацията, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени, е в размер на 2,5% средногодишно за 2019 г., което е съпоставимо с величината є за 2018 г. - 2,6%. Основен фактор се явяват цените на храните и безалкохолните напитки, които се увеличават с 4,9%. Цените на комуналните услуги растат с 3,8%, а тези на услугите от групата на хотели и ресторанти - с 5,7%. Процесите на конвергенция на цените предполагат инфлацията у нас да остава по-висока от тази в ЕС, което може да се разглежда като предизвикателство пред изпълнението на критерия от Маастрихт за стабилност на цените.

Официални прогнози

Институциите имат сходни прогнози за икономическото развитие през 2020 г. Министерството на финансите залага реален икономически растеж 3,3%, като двигателят му ще са потреблението и инвестициите, докато приносът на външния сектор ще е отрицателен. Нормата на безработица ще продължи да спада, а растежът на заплатите леко ще се забави, но отново ще надхвърли темпа на инфлацията. Това означава, че покупателната способност на населението ще се увеличи. Относителният дял на чуждестранните инвестиции леко ще се повиши и ще достигне 2,6% от БВП - т. е. около 1,7 млрд. евро. Прогнозираният размер на номиналния БВП е 118,6 млрд. лв. за 2019 г. И 126,8 млрд. лв. за 2020 г., като има основание да се смята, че ако останалите показатели се движат според представения сценарий, през 2020 г. номиналният БВП може да достигне 128 млрд. лв. Той е леко подценен в правителствената прогноза от съображения за консервативност и това води до подценяване на бюджетните приходи.

Есенната прогноза на Европейската комисия предвижда 3% икономически растеж за 2020 г., като стойността е малко по-ниска от тази на Министерството на финансите. ЕК предвижда по-ниски растежи на потреблението и инвестициите, като единствено вносът е с по-висок очакван растеж. Предвидената инфлация е по-ниска от правителствената прогноза, а оценките за развитието на пазара на труда са сходни както за безработицата, така и за нарастването на реалните доходи. В резултат на по-ниските оценки за растеж и инфлация, ЕК прогнозира номиналният БВП да достигне около 125 млрд. лв. Основните рискове, според ЕК, са в негативна посока при възможно влошаване на външното търсене от основните търговски партньори, което да доведе до освобождаване на работници в засегнатите отрасли, увеличаване на безработицата и влошаване на потреблението.

Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира 3,2% икономически растеж, като очаква износът да се увеличи в реално изражение с 3,9%, а вносът - с 4,8%. Инфлацията е прогнозирана в размер на 2,3%, което е по-висока стойност от очакванията на правителството и ЕК. МВФ е с най-консервативна прогноза за номиналния БВП - 122,4 млрд. лв., което изглежда значително подценена стойност. МВФ залагат и на относително най-висока безработица от 4,8%.

Два сценария за развитие през 2020 г.

Прогнозите на официалните институции предвиждат относително добра и спокойна година за българската икономика с темпове на растеж малко над 3% и инфлация около 2%. Този сценарий би бил реалистичен и може да се сбъдне при липса на рецесия в най-големите европейски икономики, което да подкрепи външното търсене на български стоки. Външното търсене ще даде необходимите стимули за производството при запазване и леко увеличаване на заетостта. Заплатите ще продължат да нарастват, без значително да застрашат конкурентоспособността. Темп на инфлация от около 2,5% предполага нарастване на реалните доходи и покупателната способност на населението, което в съчетание с очакванията за сигурност на работните места ще подкрепи потреблението.

Колебливата бизнес среда не предполага значително увеличение на инвестициите, но те могат да бъдат подкрепени от по-добър процент на усвояване на европейските фондове. Преките чуждестранни инвестиции може да се увеличат, ако се изпълнят ангажиментите на правителството България да получи покана за Валутно-курсовия механизъм II, както и за членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Последната година на мандата на правителството не предполага значителни реформи, но ако се намери поне временно решение на текущите кризи, инерционните процеси ще закрепят растежа на нива около 3%, с перспективата за забавяне в годините след 2020 г.

Рисковете са в низходяща посока и поради тази причина е добре да се разгледа малко по-негативен сценарий, който остава управляем при адекватна реакция на публичните институции. Кризисен сценарий също е възможен, но той би се проявил при по-сериозен шок във външната или вътрешната среда, който е трудно да бъде прогнозиран, но е необходимо да се следят внимателно източниците на уязвимост.

Основните рискове се свързват с по-слаб икономически растеж или спад в страни като Германия, Франция и Италия, който да се разпространи в еврозоната като цяло. Германия е експортно-ориентирана, конкурентоспособна икономика, която е зависима от международната търговия. Задълбочаването на търговските войни, геополитическото напрежение и конфликтите могат да забавят сериозно външната търговия и едновременно с това да доведат до повишение на цената на петрола. Това ще се отрази негативно на германската икономика и може да увеличи очакванията за рецесия, което да намали търсенето. Това ще понижи износа на български стоки, включително и тези, които са част от веригите на добавена стойност на европейски компании. Франция се намира в почти перманентно състояние на протести, което блокира икономическото развитие и е реалистично растежът да се свие. Италия изглежда във временен подем, но политическата ситуация в страната остава нестабилна и податлива на популистки ходове, които могат да застрашат растежа.

Вътрешните рискови фактори са липсата на свободна работна ръка, състоянието на бизнес средата, нереформираните регулаторни режими, които намаляват мотивацията за нови инвестиции. Неефективността на публичните разходи също не позволява рационалното използване на ресурсите, пренася се като практики в частния сектор и ограничава растежа.

Реализирането на комбинацията от посочените рискове може да доведе до сериозно забавяне на растежа, като го приближи до нивата от 2012 - 2013 г. от под 1%, или дори спад. Ако страни от еврозоната изпаднат в рецесия, по-голямата степен на обвързаност на българската икономика с техните спрямо периода на Глобалната криза ще означава по-негативни ефекти от тогава и по-малко забавяне на пренасянето им към България. Заетостта ще се понижи, очакванията на домакинствата ще се влошат и те ще предпочитат да ограничат потреблението. Инвестициите ще намалеят, като липсата на достатъчно големи инвестиционни проекти няма да позволи да се наблюдава положителна инерция. От друга страна в подобни ситуации обикновено правителствата реагират бавно, след като вече спадът на икономиката е видим. Това означава, че министерствата трябва предварително да се подготвят с проекти и програми и да ги стартират своевременно, за да могат резултатите от тях да се наблюдават още през текущата година.

Коментари

Задължително поле