„Журналистите трябва да са солидарни, когато политици искат да мачкат техни колеги” – с това заглавие от „Дневник” ни осведомяват за позицията на Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ) по повод поведението на лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов. Малко по-рано същия ден, той отказа да отговаря на въпроси на журналисти от няколко медии („Дневник”, „Капитал”, ”Медиапул” и ”Клуб Z”) като ги нарече „жълто-кафяви отходни тръби на американското посолство” и чуждестранни агенти, опитвайки се да изгони и репортера на „Дневник” Ралица Фичева. Накрая Костадинов прекрати пресконференцията.

Това се случи преди два дни, а от онзи момент нататък, в „Дневник” преобладават статиите за това скандално, по думите на редица журналисти и медии, поведение на Костадинов.

Толкова ли беше скандален Костадинов? Това поведение, ако не друго, е типично и очаквано от Костадинов. Неговата реторика винаги е била такава, всъщност нищо толкова различно от обичайното му държание не наблюдавахме. Вероятно може да се говори и за скандално, ако касае някой друг политик обаче. Ето, ако това го направи Корнелия Нинова, определено ще е скандално, защото това не е типично за нея.

Другото, което каза Костадинов, е, че когато от „Възраждане“ изпращат покани до медиите, „не изпращат до тези, които са финансирани отвън“. Това с поканите, макар и по друг повод, ще го припомним малко по-надолу в този материал.

„Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов иска да забранява медии”, „Журналистите са агенти, но на обществото”, „Трябва да има ясни реакции срещу действията на Костадинов”, „Има политици, на които не трябва да се дава трибуна”, и т.н., и т.н., продължават в „Дневник”. Видимо са сериозно възмутени, а явно до момента лидерът на „Възраждане”, поне според тях, не е давал подобни индикации.

Мнозинството от другите медии също не остава по-назад, макар да не може да си съперничи с публикациите, буквално леещи се от медиите на Иво Прокопиев.

DW – „Възраждане” и Костадинов трябва да бъдат изолирани”, Mediapool също публикуват позицията на АЕЖ, както и че от ДБ са осъдили поведението на лидера на „Възраждане” – „ДБ осъди поведението на Костадинов: Това е път към тирания”, „Свободна Европа” не са по-меки: „Как окъпаният в медийно внимание Костадинов тръгна да гони журналисти”, от Клуб З се опитват да догонят „Дневник” в броя на статиите по темата, като даже са публикували позицията на Стефан Янев, когото иначе не понасят и надали биха дали за пример: „Стефан Янев се противопостави на Костадин Костадинов и защити медиите”.

Вие какво искате да ни кажете с тези линкове и намеци, ще попита някой. Че поведението на Костадинов е приемливо, нима така трябва да се отнасят политиците с журналистите? Не, уважаеми читатели, не трябва. Не подкрепяме отношението на лидера на „Възраждане” към колегите ни от други медии.

Само за едно-единствено нещо искаме да си поговорим – за двойния стандарт.

Годината е 2018, месецът януари. В „Шератон” трима бизнесмени и медийни издатели- Иво Прокопиев, Огнян Донев, Сашо Дончев, двама от които подсъдими по онова време, събират журналисти, представители на НПО сектора и професионални протестъри, за да представят “Бяла книга” на медиите. Тук дойде време да се върнем на вече споменатите от Костадинов покани до медии – на това събитие, състояло се през 2018, също не са поканени всички медии.

В тази т.нар. „Бяла книга за свободата на медиите в България” се раздават на конвейер разни препоръки, касаещи медийната ни свобода. Например: „Медийната свобода да бъде между основните критерии, според които Европейският съюз и Европейската комисия определят политиката си към държавите членки”, „От Брюксел да бъдат изпратени независими наблюдатели – международни прокурори, които да проследят в детайли всички обвинения и предварителни разследвания срещу журналисти и издатели в България.”

Тогава адвокат Александър Кашъмов – популярен защитник на де що има протестър, обясни, че „Бялата книга” е заради цензурата и клеветничеството на медиите на Пеевски”. Защо споменаваме адвоката ли. Защото именно от „Дневник” обожават да го цитират, както направиха и по повод поведението на Костадинов онзи ден. Кашъмов заяви: „Опитът да се ограничи достъпа на журналист до публично място, на което се дава информация, е нарушение на Конституцията”.

Но да се върнем на адвоката. Ние сме абсолютно съгласни с Кашъмов, че не може да се нарушава правото на свободен достъп на журналисти до публично място. Проблемът обаче е, че на въпросното събитие през 2018г., където присъстваше и адвокатът, достъп имаха само журналисти от определени медии от присъдружния кръг на тримата бизнесмени. Като например: Полина Паунова, Севда Шишманова, Иван Бедров, Стоянка Георгиева, Асен Йорданов, както и разни близки до кръга общественици, политици и популярни муцуни – Ивайло Дичев, Христо Комарницки, Стефан Тафров.

Още по-сериозният проблем е, че получаваме дежавю, защото тогава отново имаше изгонени журналисти. И то по-лошо – изгонени от медиен издател и от други журналисти. Екипът на Канал 3 се опита да отрази събитието, но не бяха допуснати, защото ”нямат покана”. Медия да няма покана на събитие с тема „медиите и свободата на словото” – как ви звучи?

Тогава Прокопиев дори си позволи да направи груба оценка на телевизията, обръщайки се към журналистката от „Канал 3”: „Не смятам, че попадате в квалификацията на свободна медия. Понеже сте орган на една политическа формация, която по никакъв начин не произвежда качествена журналистика”.

Но тогава Кашъмов, който присъстваше там, не даваше подобни интервюта, в които да жали за нарушената Конституция. Да не говорим пък за АЕЖ, които не мъцнаха нищо по темата. Защо ли действат така селективно, писано е вече по темата.

Кое ви звучи по-скандално – политик, известен с и без това невъздържаното си поведение и говорене, често целящо да му покачи рейтинга и да обърне прожекторите към него, да гони журналисти от пресконференция, или издатели на медии, в компанията на други журналисти, да не позволят на техни колеги журналисти да отразят събитието, а от асоциация, самобрандирала се като защитаваща интересите на журналистите у нас и грижеща се за медийната среда, да си траят. Вие ще кажете.

Две години по-рано пък, отново Прокопиев заплаши отново Канал 3 с компетентните органи, защото снимачният екип го чакал два дни пред офиса му. И да, тогава също нямаше такава вълна на солидарност с журналистите от телевизията. Никаква вълна на солидарност нямаше всъщност.

Ах, тези медии, абсолютно сме съгласни, че „журналистите трябва да са солидарни, когато политици искат да мачкат техни колеги”. Както и в пъти повече трябва да са солидарни, когато разни бизнесмени, били те и медийни издатели, искат да мачкат техни колеги.

(От "Ах, тези медии")