Строителните компании и Браншова камара пътища неколкократно алармираха, че служебното ръководство на пътната агенция и на регионалното министерство са спрели плащанията към фирмите от бранша за вече сертифицирани и свършени дейности. И че държавата им дължи общо над 800 млн. лв. От своя страна строителният министър арх. Виолета Комитова обвини за това предходното управление на министерството, тъй като според нея били подписвани договори без финансово обезпечение. Потърсихме бившия регионален министър Николай Нанков, за да обясни какви са причините строителните компании да не могат да получат парите си за вече извършената качествено и в срок работа.

- Г-н Нанков, служебният кабинет в лицето на регионалния министър арх. Виолета Комитова ви обвини, че сте заложили капан на нейното управление, подготвяйки и подписвайки необезпечени финансово договори със строителните компании за текущ ремонт и поддръжка на пътища. Вярно ли е това?
- Няма такова нещо. Просто явно не се разбира добре спецификата на възлагането на тези договори или пък нарочно се неглижират детайлите, гонейки се други цели. Договорите са със срок на действие от 5 години, те са с единични цени по отделните дейности, като по тях се възлагат конкретни задания. В бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) за т. г. са заложени около 400 млн. лв. за пътно поддържане, такива са и годишните задачи по възлаганията за 2021 г. Необходимостта обаче винаги надвишава заложените суми. На база приходите в държавния бюджет се преценява какво над заложеното може да се изпълни и да се разплати година за година. Щом от служебния кабинет твърдят, че тази практика е незаконосъобразна, защо не прекратиха заданията. А оставиха фирмите да работят. И сега изведнъж твърдят, че няма финансиране. Прекратяването на тези задания става много лесно - с решение на УС на АПИ, за което не се дължи неустойка.
На второ място да припомним, че назначеният от арх. Комитова шеф на АПИ Апостол Минчев първо спря всички дейности и плащания по договорите за текущ ремонт и поддръжка, а впоследствие бе уволнен с мотива, че е направил именно това. Подобно поведение и противоречия са крайно нелогични. Те не знаят какво искат, не знаят какво правят и създават хаос с всяко свое действие.

- Обезпечени ли са или не са обезпечени договорите, сключени със строителните фирми?
- Вижте какви внушения правят и как бъркат, защото явно не познават нито терминологията, нито процеса. Само внушават, че се е случвало нещо грандиозно лошо, а всъщност бедите произтичат от техните действия и бездействия. Тези договори не са необезпечени, защото се сключват рамково. Фирмите кандидатстват в обществената поръчка с цени по дейности като зимно поддържане, текущ ремонт, превантивен ремонт, а впоследствие пътната агенция решава какви задания да им възложи. Тоест договорите за текущ ремонт и поддръжка не са контракти за определена дейност с определена пределна цена. Те се сключват за дълъг период от време - 4 или 5 години. Бяха въведени от тройната коалиция като отначало бяха за по-кратък срок - година или две. А впоследствие, от гледна точка на по-добро планиране и икономия на средства, срокът им беше удължен. По тях се възлагат задания според необходимостта, защото не можем днес да прогнозираме колко сняг ще вали през декември например в дадена област. С годишните задания се формират и конкретните стойности.

Ремонтите обичайно се правят от март до октомври, а през останалата част от годината се възлагат дейности по зимната поддръжка. И средствата за всички тях са предвидени в средствата за бюджетна издръжка на пътната агенция. Подобен е случаят и с неразплатените пари към „Автомагистрали - Черно море“ за ремонта на участък от магистрала „Тракия“. Той е задание към съществуващия договор за текущ ремонт и зимна поддръжка. Ако си спомняте, първоначално от служебното правителство говориха за големи проблеми и нередности по работата и за лошо качество. А впоследствие са подписали протокола при приемане на отсечката без забележки, защото няма никакви нарушения, а работата е изпълнена качествено и в срок. Но внушението за нередности вече беше направено. Не се доказа и че са полагани по-малък обем строителни материали по различни отсечки, отколкото е по договор. Тези обвинения се правиха с ясното съзнание, че са поредната неистина. Но се създаде съответното впечатление в обществото и после темата просто изчезна във въздуха. Служебният кабинет, в стремежа си да очерни ГЕРБ, нанася имиджови щети на цял бранш.

- Защо се стигна до недоволството на пътните фирми именно сега?
- При нашето управление, когато е имало възможност да се извършат повече дейности и съответно разходи на базата на предвидени средства в бюджета от текущо преизпълнение според отчетите за първите 3, 6 или 9 месеца на годината, се възлагаха такива и се изплащаха с постановления на МС без да е необходима актуализация на бюджета. Тъй като е ясно, че предвидени средства не са достатъчни за ремонт на цялата пътна мрежа, а гражданите искат да пътуват не само по магистрали, но и по качествени пътища в регионите.
Излишък в бюджета в размер на 700 млн. лв. бе деклариран и от служебния кабинет, като удобно се пропусна фактът, че половин милиард лева бяха върнати в бюджета от предвидените и заделени от кабинета „Борисов 3“ за изграждането на магистрала „Хемус“ средства, които бяха в сметка в БНБ. Предвидено е 81 млн. лв. да се разплатят до края на годината за „Хемус“ евентуално. А останалите не е знайно къде са отишли. Тоест в момента няма пари за пътния сектор, а 500 млн. лв., предвидени също за пътния сектор, са извадени от него и са пренасочени без да е ясно къде. Затова и пътните фирми са недоволни. Защото за първи път през последните 10-11 години те нямат предвидимост, не могат да планират дейностите и приходите си, както и плащанията към работници, доставчици, контрагенти и партньори. Нямат сигурност. Не мога да коментирам доколко успешно се осъществява диалогът им с министър Комитова. Но е факт, че всеки ден, а понякога и в рамките на едно нейно изказване, се чуват разнопосочни сигнали и дори коренно различни тези. Постоянно се сменят и хората, с които браншът трябва да поддържа контакт. Защото служебният регионален министър постоянно сменя екипа си - зам.-министри, шефове на пътната агенция, на държавната компания.

- Според министър Комитова строителните фирми не е трябвало да работят, след като е нямало пари за възложените им задания. Могат ли обаче компаниите да знаят дали точно за тяхната поръчка има пари, след като бюджетът на АПИ се гласува консолидирано, а не по определени дейности и поръчки?
- Естествено, че те няма как да знаят. Защото на тях им се възлагат дейности според необходимостта и според искания от страна на областните пътни управления. Което на инж. Ивайло Денчев, като бивш ръководител на пътното в Плевен, му е пределно ясно. Той също е пращал писма с искане за отпускане на повече средства от утвърдените в началото на годината. Фирмите работят на база на задания. Има задание - действат, няма задание - не правят нищо. За съжаление „големият експерт“ арх. Комитова не познава спецификата на работата на ведомството, няма екип, на който да разчита, сменя хората през няколко дни. Дори когато уволни Апостол Минчев заяви, че хем е спрял парите за строителите, хем е плащал на приближени на него фирми. Значи пари е имало. Така че арх. Комитова да отговори на кои близки фирми е плащал назначеният от нея Апостол Минчев. Ако се е съмнявала в нещо, като съвестен ръководител е трябвало да провери какво се случва и ако прецени - да ги продължи, ако не - да се отменят заданията. Ако е смятала, че заданията са порочни или е нямало финансиране, това е можело да се случи още през май. Вместо това тя подвежда с действия и бездействия фирмите, оставя ги да си свършат работата и след това отказва да им плати, оправдавайки се с нашето управление. А в момента излиза, че служебното ръководство на МРРБ хем е съгласно с „порочните“ решения, защото не се спират заданията, хем след това внушава, че отговорността не е тяхна. Единственото, което те правиха, бе да създават внушения за незаконосъобразност, където е ясно, че няма проблем. Затова твърдя, че те действат на принципа на „революционната целесъобразност“. Говорителят на кабинета Антон Кутев твърди, че са изчезнали милиарди левове. Арх. Комитова - че са потънали милиарди. А всъщност няма нито един потънал лев. Просто те решиха да върнат в бюджета половин милиард лева, предвидени за „Хемус“ и да ги дадат за нещо друго, като така и не стана ясно къде отидоха тези пари. Освен това дадените като аванси средства за изграждането на магистрала „Хемус“ са обезпечени със застраховки и гаранции. Ако считаха, че това не е трябвало да става, можеха да си изискат авансите обратно чрез тези гаранции, да ги върнат в бюджета и да прекраят договорите. Но те не го направиха, а предпочитат да правят внушения за кражби и корупция, продължавайки да работят по същия начин и същите правила, по които сме го правили и ние. Това е чиста манипулация на общественото мнение. В резултат по магистрала „Хемус“ се работи с намален капацитет.

За съжаление тези хора в преследване на техни си политически цели са готови да доведат пътния сектор до безпрецедентно тежко състояние. Освен че води до безвремие и безперспективност, това ще доведе и до фалити в строителния бранш.

- Каквато и да е причината за случващото се, какво следва оттук насетне за хората, които искат да пътуват по качествени пътища и за строителите, които са си свършили съвестно работата, но няма как да си вземат парите за това?
- За фирмите и техните служители, както казах, това може да се окаже фатално. И на нас ни се е случвало да забавяме плащания с по 2-3 месеца, но през това време сме били в непрестанен диалог с фирмите и честно сме им казвали какво и кога могат да очакват. Имали сме винаги коректни и колегиални отношения и сме се отнасяли с разбиране - защото в тези фирми са заети хиляди работници и сътветно хранят хиляди семейства. Още повече, че всяка фирма си предвижда разходите и плащанията към контрагенти и служители според планираните приходи. Затова не е и коректно строителното министерство в момента да прехвърля топката на фирмите. Ако още през май са видели, че няма как да разплатят планираните дейности, е трябвало да ги спрат. А в рамките на тези почти 4 месеца много пътни ремонти са започнали. Сега има риск тези пътища да останат така - без асфалтово покритие, с фрезовани участъци и през зимния сезон допълнително да се влоши състоянието им. И впоследствие преминаването по тях да е много трудно, ако не и невъзможно.

Да не говорим, че постоянното пускане и спиране на работата на фирмите води до допълнителни непланирани разходи. Тук не става въпрос за натискане на едно копче - сякаш пускат тока в къщи. А за организация на работа - доставка на материали, наемане или позициониране на машини, организация на труда на служителите. Цялата логистика за рестартиране също не се случва само с изпращане на едно писмо или заповед. Отнема седмици или месец за започване отново на работата и това съответно оскъпява поръчката, при това за сметка на бизнеса. Действията на служебния кабинет са неадекватни и аз съм убеден, че рано или късно ще носят отговорност за тях.

Създава се и напрежение вътре в самия бранш, между големите и малките фирми, нараства междуфирмената задлъжнялост, започват съдебни дела. А за МРРБ времето е спряло. Заради тях в сектора настана такъв хаос, какъвто никога не сме вярвали, че може да бъде създаден. Никой не се опитва да гради, а само се спират дейности, чегърта се, бави се, правят се внушения и от това страдат всички.

- Но всъщност служебният кабинет твърди, че сте му заложили политическа бомба, изхарчили сте парите в бюджета за първите четири месеца на годината и затова сега няма средства за нищо - за здравеопазване, за помощи на бизнеса, за пътища.
- Дори и да приемем тази хипотеза, ако нямаха наистина пари, защо не спряха всичко още май месец и да заявят, че тези лошите преди тях не са им оставили един лев, всичко са изхарчили. Това обаче не се случи. Сега твърдят, че нямат пари, а половин милиард е върнат в бюджета от магистрала „Хемус“, говорят и за излишък. Този половин милиард щеше да е достатъчен да се разплатят за приключилите към края на годината дейности. Освен ако не осигурят финансирането от други източници. Както правехме ние - от преизпълнението на приходите в бюджета.

Да не забравяме, че други основни проекти се изграждат с еврофинансиране по различни програми или с целево финансиране като магистралите „Европа“ и „Струма“, двата лота към Видин, пътят Ботевград- Мездра, за чиито две отсечки ще се плаща след акт 15.

Нашият гост
Николай Нанков е депутат от ГЕРБ в 46-то Народно събрание. Заемал е постовете министър на регионалното развитие и благоустройството, както и зам. - министър в същото ведомство в трите кабинета на Бойко Борисов. Магистър е по регионално развитие и управление. Заемал е и поста областен управител на Ловеч.