Управителният съвет на ЕЦБ се събира на фона на германските искания за прекратяване на стимулиращите мерки от времето на кризата

След години на рекордни усилия от страна на Европейската централна банка инфлацията най-сетне се завърна в еврозоната.

Управителният съвет на ЕЦБ ще се срещне в четвъртък, знаейки, че инфлацията леко е надхвърлила целевото ниво на банката от малко под 2% за първи път от началото на 2013 г. Можем ли да кажем, че работата е свършена? Не съвсем.

Марио Драги, председателят на ЕЦБ, вероятно ще настоява, че базисната инфлация от 0.9%, която изключва повишението в цените на енергията и храните, остава ниска.

Но той е изправен пред натиск от ястребите в съвета, които искат от него да обуздае програмата на ЕЦБ за изкупуване на активи. В защита на своите доводи те цитират скока на номиналната инфлация и прогнозите за по-нататъшни повишения занапред.

Драги планира да продължи по график с програмата за количествено облекчаване на ЕЦБ, предвиждаща изкупуване на облигации в размер на 780 млрд. евро тази година при запазване на лихвените проценти на рекордно ниски нива, и готовност за още мерки, ако е необходимо.

През последните месеци той използва встъпителната си реч, за да заяви, че ако икономиката се влоши още, ЕЦБ може допълнително да намали лихвите или да увеличи темпа на изкупуване на облигации над текущите 60 млрд. евро на месец.

Досега в тези изказвания Драги не е споменавал условията за прекратяване на подкрепата за инфлацията - условия, наречени от него "сладък проблем", до който слабо възстановяващата се еврозона все още не е достигнала. Но предвид нарастващите ценови напрежения и разширяващото се възстановяване ястребите смятат, че е дошло време председателят да загърби черногледството. Ив Мерш, член на изпълнителния съвет, иска Драги да престане с обичайното си позоваване на готовността на банката да намалява лихвите, ако икономиката се забави.

Йенс Вайдман, президент на германската Бундесбанк, ще настоява Драги да поеме в своята встъпителна реч ангажимент за ограничаване на мерките, ако перспективите се подобрят по-бързо от очакваното.

Сабине Лаутеншлагер, друг член на изпълнителния съвет, вероятно ще обедини усилия с двамата ястреби.

Настоящите тримесечни прогнози на ЕЦБ, оповестени през декември, предвиждат инфлация от 1.3% за 2017, 1.5 на сто за 2018 и 1.7% за 2019 г.

Миналата седмица Вайдман спомена, че прогнозата за тазгодишната инфлация е възможно да бъде преразгледана с около половин процентен пункт нагоре. Но същевременно призна, че предвижданията за 2018 и 2019 г. най-вероятно ще останат непроменени.

Това е от значение, защото централните банки определят политиките си на база на онова, което очакват ще се случи с инфлацията в средносрочен план. По-високата стойност на инфлацията през 2019 г. е далеч по-важна за тях, отколкото повишението в прогнозата за тази година.

В перспективите за растеж не се очакват големи промени. През декември икономистите прогнозираха силен ръст от 1.7% за 2017 г. и съответно по 1.6% за 2018 и 2019 г.

Видни германски политици и икономисти са сред най-отявлените привърженици на повишаване на лихвите - една от основните причини завръщането на инфлацията в страната да представлява особен проблем за банката. Германската инфлация в размер на 2.2% е малко по-висока от тази в останалата част на еврозоната.

Отговорът на Драги най-вероятно ще се съсредоточи върху липсата на доказателства за по-широки ценови напрежения. През януари той посочи четири критерия за това кога централната банка следва да действа срещу инфлацията. Според него повод за загриженост за ЕЦБ биха представлявали ценови напрежения, които касаят средносрочния план; които са трайни; "самоподдържащи се" и не се свеждат само до свръхстимулиращата парична политика на ЕЦБ, и такива, които засягат цялата еврозона. Никое от четирите изисквания засега не е налице.

Икономическите подобрения в еврозоната заглушиха повечето призиви за допълнителни количествени облекчения. Но все още е налице загриженост, че ЕЦБ може да се сблъска с проблем, ако се наложи да продължи облекченията след края на тази година.

Появяват се признаци, че поради самия замисъл на програмата активите, които ЕЦБ може да изкупува в страни като Португалия например, са на привършване. Настоящите правила за количествените облекчения забраняват покупката на над една трета от държавния дълг, или над една трета от всяка конкретна държавна облигация.

"Нашите анализи показват, че правилата, които ЕЦБ си е поставила за покупка на държавен дълг, не й оставят друг избор, освен да намали покупките на правителствени облигации от 2018 г. нататък”, казва Андрю Бузъмуърт, ръководител на поделението за управление на портфейли на Pimco в Германия. "Всъщност смятаме, че тя ще трябва изцяло да прекрати купуването на правителствени облигации в някои по-малки държави още през първото тримесечие на 2018-а, ако иска да спазва лимита от 33% както относно емитента, така и относно емисията."

Драги може да не се пребори с проблема още днес. Но той знае, че това е проблем, който не бива да отлага до последния момент.