Дългогодишният ни дипломат в ООН Антон Гицов пред „Труд“: Русофобията е неизлечимият бацил на нашия преход

Най-кряскащите в антируския хор у нас си купуват индулгенция за минали грехове

Антируското говорене в България не е спирало от 32 години. В последните десетина години обаче то придоби огромни размери, като на преден план излязоха хора, които са имали не малка полза от бившия режим. Какви са причините за това и трябва ли да зачеркваме тотално връзките с Русия. Има ли надежда за нов диалог между САЩ и Русия, колко тревожна е ситуацията и в Близкия Изток - по тези въпроси разговаряме с Антон Гицов.

- Ситуацията в Близкия Изток и конфликтът между Израел и Палестина сериозно разтревожи и ООН. Вие сте били дълги години български дипломат, били сте наш представител в ООН, следите ли този конфликт и какво мислите за ескалацията там, г-н Гицов?
- Ситуацията е много тревожна, но не е необичайна. През последните години периодично избухват подобни конфликти и истината е, че от страна на палестинците има едно неизпълнено обещание - да се създаде палестинска държавност, да се създаде държава. Това е проблем, към чието решение Израел пристъпва неохотно. Палестинците обвиняват Израел в етническо прочистване на Източен Йерусалим чрез изкупуване на завишени цени на жилища на палестинци, чрез изселване на арабски семейства, чиито домове се конфискуват. Известно е, че Израел официално смята Йерусалим за своя столица, въпреки че на практика Тел Авив е такава, а палестинците претендират Източен Йерусалим да бъде тяхна столица. Налице е взаимен ракетен обстрел на цивилни цели, от Газа към израелски градове и от Израел към Газа.

- Проблемът между двете страни тлее от десетки години, изглежда неразрешим. Европа и светът не трябва ли да действат малко по-твърдо в случая, иначе ще си останем само с декларации? Този конфликт разделя и арабския свят - Турция взе страна, Иран също, както и други страни, а това не предвещава добри времена за Близкия Изток.
- Поставяте ми интересен и важен въпрос, но ако погледнем историята, ще видим, че в по-далечното минало имаше много срещи между израелски и арабски лидери. Ясер Арафат беше много активен. За да се създаде палестинска държава не трябва просто да се изпълни едно пожелание, има и други неща. Има стотици хиляди изселени палестинци, които настояват да се върнат по родните си места, да бъдат компенсирани, да се премахнат незаконните селища по палестински територии на Западния бряг... В това отношение Израел е непреклонен и е подкрепян от Америка. А тя има голямо влияние и върху западните страни в Европа. Затова съм песимист в това отношение. Немислима е среща между лидерите на организацията Хамас и Нетаняху. Дори според изказвания на самия Нетаняху целта е да бъдат ликвидирани тези лидери. Нито палестинците печелят, нито Израел печели. Загиват хора. Това огнище на конфликт ще продължава да тлее докато не се вразумят и от двете страни. Но и ООН трябва да се разгледа много по-сериозно проблема.

- Другият световен конфликт, който изглежда трудно решим, е този между САЩ и Русия, особено откакто новата американска администрация стъпи в Белия дом. Макар че през юни се очаква среща между Путин и Байдън, смятате ли, че има надежда за нормализиране?
- Това е един конфликт - естествен и очакван. На предишните избори, когато Тръмп победи Клинтън на изборите, демократите в САЩ излязоха с обяснението, че Русия се е намесила в изборите. Макар това да бе опровергано, след идването на Байдън на власт, то отново започна да става опорна точка. Изгонването на руски дипломати, които били шпиони, налагането на санкции срещу Русия - това се превърна във вид наказание за Кремъл, заради предполагаемата „хибридна намеса“ на руснаците преди 5 години. Това не е добре, но все пак смятам, че е временно. Независимо от всички тези обвинения, Байдън разбира, че в областта на въоръженията трябва да има споразумения, които да касаят разпространението на ядрени оръжия и ракети. Затова смятам, че разумността ще надделее.

- Сериозно ли сте оптимист?
- Да, макар и умерен. Не изключвам САЩ да разбират, че по-голямата заплаха за тях не е Русия, а Китай, които освен мощна икономическа, вече са и военна сила. Американците ще имат много по-голям проблем с тях, отколкото с Русия. Настъпват интересни времена, в които еднополюсният свят очевидно няма да може да съществува така, както очакваха американците след срутването на Съветския съюз. Появяват се три полюса и ако два от тях тръгнат в съюз, това няма да е добре за единия - в случая Щатите. Очевидно е, че трите страни трябва да говорят помежду си и да избягват напрежението.

- Всичко, което се случи, откакто Байдън е на власт, не беше ли първо показване на мускули от страна на САЩ - ние ще движим света, а след това вече да се тръгне към някакви споразумения? Разбира се към това беше включена и Европа.
- Има такова показване на мускули. Вашингтон какво направиха - изгониха много дипломати, от Москва обаче реагираха веднага реципрочно. Дори американците загубиха повече, защото руснаците забраниха на свои граждани да работят в щатското посолство в Москва. Макар Русия да не е голяма икономическа сила, тя продължава да е мощен политически и военен фактор в света - може би това се осъзнава във Вашингтон вече.

- Въпросът обаче е, че Европа се намеси доста брутално. Тя не загуби ли от това, че се показа по-правоверна от папата, както се казва?
- Факт е, че Западна Европа продължава да бъде под силното влияние на САЩ, главно по линия на НАТО като финансова и военна опора. Но пък не всички в Европа възприемат по този начин американското влияние. Виждаме например Германия - Америка може да гони собствените си интереси в енергийния пазар, но това не проработва при немците и те са категорични, че Северен поток-2 трябва да бъде завършен. Германците имат разумни подходи. Нещата между Русия и Европа са сложни. Особено между бившите страни от съветския блок - Литва, Латвия и Естония, Чехия, Полша - всички, които имат някакви исторически основания за антируски настроения. Докато страни, като Италия и Франция виждаме, че са по-предпазливи, заемат и умерени позиции, а Унгария направо си гледа собствения интерес. Не се интересуват много от геополитиката, а от собствения си интерес.

- Не мислите ли, че Русия и Щатите може и да се разберат по някои въпроси, но България пак си остава на равнище, в което политиците ни са заразени от такава русофобия, която на моменти изглежда и трагикомична?
- Русофобията е един характерен външнополитически елемент в отношенията на България към Русия. Той идва от това, че България е влязла в един вид развитие, довело доникъде, според тях. Забравя се обаче, че случилото се с България е плод на споразумение между Чърчил и Сталин. Това е история, тези времена са минали, а русофобията само вреди на страната ни. Та ние с Русия имаме много исторически връзки - обща религия, много близък език, култура и най-важното - ние имахме там огромен пазар за нашите стоки. Освен това Русия, която е близко до нас, е източник на много суровини, и най-важното енергийни.

- Важно е и друго - ние с Русия можем да се наречем съседи, дели ни само Черно море. Но тази близост сега се използва не от нас, а от военно-политическия блок НАТО, на който ние сме членове. Политиците ни не разбират ли, че всякакъв вид политическа фобия вреди на държавата ни?
- Политическата фобия не е рационална, а е по-скоро емоционална категория. Като такава, когато тя е възприета като философия от експерти, от държавници това изкривява обективността в мисленето им, отнема им здравия разум и изкривява вземането на решенията им. През последната година и половина, България стана европейски, ако не и световен шампион по случаи на гонене на руски дипломати. Преди седмица определеният от Бойко Борисов за евентуален бъдещ премиер, политическият номад Даниел Митов заяви във връзка с 9 май - Ден на победата за Русия (а за България - Ден на Европа), че от руска страна имало опит за пренаписване на пакта „Молотов- Рибентроп“. И изрече една лъжа: съветските и германските войски са марширували заедно и са правели съвместни паради след разделението на Полша по линия на пакта „Молотов- Рибентроп“. Крайната русофобия на Даниел Митов не е тайна, на нейна основа той от години изгражда своята политическа кариера. Да не говорим пък за високо ценената от Борисов и изключително вярната му външна министърка Екатерина Захариева, притежаваща уникални многостранни способности, заемала най-различни министерски постове...

- Наскоро група десни граждани отново поиска преместването на Паметника на Съветската армия и отново разбуниха духовете...
- И го направиха за сетен път. Това не са просто граждани, това са група заклети русофоби, обединени от небезизвестния Иво Инджев. На мен друго ми стана интересно - какво крайно искане направи друг член на тази група - Горан Благоев - той предложи смяна на името на основния православен храм в София, който носи името на руския пълководец Александър Невски. За такива хора народът е измислил подходящия израз „луд за връзване“. Кажете ми как по друг начин да окачествя налудничавото му предложение за преименуване на една от най-българските светини, изградена с помощи от български народ като благодарност за Освобождението от турско робство! Нищо чудно, ако му се даде власт да премахне и паметника на Цар Освободител пред Народното събрание.

- Вижте, тези предложения се появяват не за първи път, но засега като цяло по-голямата част от българите не изглеждат ентусиазирани от тях?
- И слава Богу, но тези гласовити „хористи“ трябва да бъдат посочени и затова, ще добавя още няколко имена. В този русофобски хор се вписват още Соломон Паси, който преди време призова на Балканите - подразбира се и в България, да бъдат инсталирани ядрени оръжия за противодействие на Русия, както и приютената при него в Атлантическия клуб, дискредитирана заради кражба от безмитен магазин бивша посланичка в САЩ Елена Поптодорова. През август миналата година тя заяви в предаване по БНТ, че с Русия трябва да се отнасяме „твърдо, без такива сантименталности като религия, русофилство, славянство“ и т. н. Измежду най-активните русофоби у нас през годините на прехода е политологът Огнян Минчев, колегата му Евгени Дайнов... Та повечето от тях произхождат от видни комунистически семейства или са били членове на БКП. А същият този Инджев дори бе осветен като „агент Ивайло“ от Комисията по досиетата!

- Има ли обяснение русофобията на тези хора?
- Има, разбира се. Знаете ли, че през XI век папската институция започва да издава/продава индулгенции за опрощаване на грехове. Греховните вярващи се страхуват, че като минат в отвъдният свят, вместо в рая, може да отидат в ада, и затова си откупват преждевременно греховете. Та така и нашите днешни русофоби. У нас, след 1989 г. се преминава от един свят в друг, в който се осъждат прегрешенията на комунизма. В този нов свят някои от онези, които са венцехвалели и служели на комунистическата идеология и власт, както и тези с виден прокомунистически произход, решават, че нямат бъдеще, но пък имат неугасваща амбиция за реализация и при новите условия. И си купуват един вид индулгенция за опрощаване на греховете. Пламенният им антикомунизъм и русофобия им осигурява завидно политическо бъдеще, като десни социолози, политолози, атлантици, основатели на разни десни институции за анализи и тем подобни. Един от тях, Иван Костов, преподавател по политическа икономия във ВИИ „Карл Маркс“, даже се издига до председател на СДС и министър-председател.

- Най-тъжното не е ли това, че XXI век вместо да се създават мостове, да се гледа прагматично, а не емоционално, тези мостове се рушат? 
- Нормално е, с годините и отдалечаването на периодите, в които е имало противодействие, влияние, зависимости от бившия СССР, сега да гледаме прагматично и вместо да извлечем полза от това, ние задълбаваме още повече в блатото. Като оставим настрана историческите корени между нашите две държави, славянската ни, езикова и религиозна близост, а най-важното политическите пристрастия, повлияни от русофобския бацил, Русия е важна за нас и отношенията с нея трябва да се ръководят от здрав прагматизъм. „Интересът клати и феса“, казва турската поговорка, но нашите политолози, социолози и политици не са научили тази мъдрост.

- Е, може би има и изключения - как ще коментирате срещата на царя с посланик Митрофанова?
- Да, този наш държавник наистина прави изключение. Симеон Сакскобургготски, който за разлика от Костов и Борисов, би трябвало да има основателно настроение срещу Русия. Но той е значително по-умен и най-важното - не позволи да бъде заразен от русофобския бацил. Вижте любезната му и неслучайна среща с руската посланичка Митрофанова и русофобията на доскорошната ни външна министърка Екатерина Захариева, която извика Митрофанова във Външно министерство не за да обсъди как да се развиват в общ интерес двустранните ни отношения, а за да u държи сметка и да u чете едва ли не конско за „шпионстването“ на Русия в България. Забравяме и друго - прекаленият светец и Богу не е драг. В случая - на новия голям брат.

Нашият гост
Антон Гицов е български дипломат. Работил е 6 години като международен служител в ООН, Ню Йорк, бил е Културен аташе в българското посолство във Вашингтон от 1989 до 1992, а от 1998 до 2010 е председател на Българската културно-просветна асоциация “Св. св. Кирил и Методий” във Великобритания. През изминалите десетилетия е публикувал разкази, фейлетони и публицистични материали в българския печат.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта