Много фирми предоставят кафе и храна на служителите си. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това в кои случаи какви данъци се дължат. Допълнително разглеждаме случая за облагане при източника при изработване на елементи от компютърни игри.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www. ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

I Данъчен кредит и данък върху разходите за кафе и храна

Предметът на дейност на дружество е охрана на физически лица, на сгради, на имущество на физически и юридически лица, стопански обекти. Дружеството е с непрекъснат режим на работа, като е въведен 12-часов работен ден при сумарно изчисляване на работното време. Закупуват се ободряващи напитки (кафе, чай, захар), които се раздават на служителите нощна смяна. Фактурите за напитките са с ДДС. Съгласно чл.140, ал.3 от Кодекса на труда (КТ) дружеството, в качеството му на работодател, е длъжно да осигурява на служителите топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд. Поставени са следните въпроси:

1. Може ли дружеството да приспада данъчен кредит от фактурите и какви са необходимите документи за признаването му?

2. Разходите за ободряващи напитки признават ли се за разходи за дейността?

По първия въпрос:

При безвъзмездно предоставяне от дружеството на топла храна, ободряващи напитки и други на работниците, които са нощна смяна, има две възможни хипотези:

1. Ако безплатната храна и напитки се предоставят на основание чл.285 от Кодекса на труда, при условията и по реда на Наредба

№11/2005 г., то съгласно чл.70, ал.3, т.6 от ЗДДС за дружеството ще е налице право на приспадане на данъчен кредит за храната и/или добавките към нея. Според чл.285, ал.1 от КТ на работниците и служителите в предприятия със специфичен характер и организация на труда, работодателят осигурява безплатна храна и/или добавки към храната. В чл.2, ал.1 от Наредба №11/2005 г. са посочени браншовете, в които работниците имат право на безплатна храна. А според чл.2, ал.2 от Наредбата за работа при специфична организация на труда се осигурява безплатна храна и/или добавки към нея на работниците и служителите, които: са ангажирани в предприятието преди/след установеното работно време с продължителност не по-малка от 2 часа; работят на 12-часов работен ден при сумирано изчисляване на работното време; са в производства с непрекъсваем процес на работа; работят в отдалечени обекти без възможности за ползване на заведения за хранене.

2. В случай, че разходите за безплатна храна, предоставяна на работниците, не попадат в обхвата на чл.2, ал.2, т.1-4 от Наредба №11/2005 г. и същите се определят като разходи, извършени на основание чл.294 от КТ, то дружеството няма право да приспада данъчен кредит, на основание чл.70. ал.1, т.2 от ЗДДС. Чл.294 от КТ регламентира възможността работодателят да осигурява на работниците и служителите: организирано хранене съобразно специфичните условия на труд; търговско и битово обслужване, като изгражда и поддържа търговски обекти и бази за услуги; транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно; бази за дълготраен и краткотраен отдих, спорт и туризъм; бази за културни занимания, клубове, библиотеки и др.; подпомагане на младите и на новопостъпилите работници и служители; задоволяване на други социално-битови и културни потребности.

По втория въпрос:

Разпоредбата на чл.11 от ЗКПО постановява, че разходите, определени като задължителни с нормативен акт се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите, освен когато в този закон е предвидено друго.

Съгласно чл.140 от КТ при полагане на нощен труд работодателят е длъжен да осигурява на работниците и служителите топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд. Независимо от обстоятелството, че топлата храна и ободряващите напитки не се осигуряват от работодателя съгласно чл.285 от КТ, при условие, че те се осигуряват по силата на чл.140, ал.3 от КТ, т. е. осигуряването им е задължение за работодателя, установено със закон, и е абсолютно нормативно условие, касаещо извършването на някои видове стопански дейности, при които трудовото законодателство изисква от работодателите гарантиране на здравословни и безопасни условия на труд, то очевидно същите са пряко свързани с икономическа дейност на дружеството.

С оглед на изложеното разходите, извършвани по силата на чл.140, ал.3 от КТ, ще бъдат данъчно признати при наличие на документална обоснованост по смисъла на чл.10 от ЗКПО. Същите съгласно чл.11 от ЗКПО не подлежат на облагане с данък върху разходите.

II Данък при източника за елементи от компютърни игри

Дружество създава и продава компютърни игри. То има договор с украинско дружество, съгласно който българското дружество възлага на украинското изработката на създадени от художници елементи, които ще бъдат използвани за производство на крайни графични продукти. В договора е посочено, че всички продукти са собственост и актив на българското дружество. Поставен е въпросът дали се дължи данък при източника по чл.195 от ЗКПО при заплащане на украинското дружество.

По силата на чл. 195, ал. 1 от ЗКПО на облагане с данък при източника, който е окончателен, подлежат доходите на чуждестранни юридически лица от източник в страната, посочени в чл.12, ал.5 от закона, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в България. За да се квалифицира вида на възнаграждението, например дали е авторско и лицензионно възнаграждение или техническа услуга, е необходимо да се прецени естеството на извършената услуга, да се анализира сключения договор, както и действителната воля на страните.

Относими към случая по-скоро са посочените в чл.12, ал.5, т.3 от ЗКПО авторски и лицензионни възнаграждения. Съгласно чл.12, ал. 5, т. 3 от ЗКПО доходите, представляващи авторски и лицензионни възнаграждения, начислени от местни юридически лица в полза на чуждестранни юридически лица, са от източник в страната.

По смисъла на §1, т. 8 от ДР на ЗКПО “Авторски и лицензионни възнаграждения” са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. ...”. Най-общо казано, при предоставяне за използване на продукт на авторско право или на индустриална собственост, начислените на чуждестранното лице доходи се определят като такива по §1, т.8 от ДР на ЗКПО във вр. чл.12, ал.5, т.3 от закона, които се облагат с данък при източника по чл.195 от ЗКПО. При изплащане на такива доходи на чуждестранно юридическо лице, които подлежат на облагане с данък удържан при източника, на основание чл.195, ал.2, чл.201, ал.1 и чл.202, ал.2 от ЗКПО данъкът следва да бъде удържан, деклариран и внесен от платеца на дохода.

Когато в международен договор, ратифициран от България, има разпоредби, различни от тези в ЗКПО, прилагат се разпоредбите на международния договор. Спогодбата между България и на Украйна за избягване на двойното данъчно облагане е обн., ДВ, бр.111 от 26 ноември 1997 г.