Как работодатели и университетски преподаватели орязаха становище по повод Споразумението за свободна търговия между ЕС и Канада

Макар да е учреден преди почти 15 години, за съществуването на Икономическия и социален съвет (ИСС) обществото не знае почти нищо. Това място е като Граждански парламент, на което се събират работодателски, синдикални и граждански организации, обсъждат важни, национални теми, приемат резолюции, пишат становища. От тези документи управляващите би трябвало да се осведомяват какви са общите позиции на отделните групи български граждани. И да се съобразяват с тях.

Още през 2015 г. КТ „Подкрепа“ прави предложение ИСС да изработи становище за търговското споразумение между ЕС и Канада – СЕТА. Причината е, че то не е само търговско, засяга правата и интересите на работниците, безопасността на храните, екологичните защити, бизнес условията, дава предимство на външните пред българските предприемачи. Най-сетне в началото на 2017 г. беше даден ход и на становището. СЕТА все още не е ратифицирана от българското Народно събрание и ако все пак се появят депутати, които искат да направят информиран избор, ще имат възможност да се запознаят с есенцията на споразумението с Канада. Шансът да се запознаят с концентрирани изводи в двайсетина страници е по-голям, отколкото да изчетат над хиляда страници, изпълнени със специфична терминология.

Кои са ябълките на раздора? Основно искане на работодателските организации беше да отпадне заложената препоръка към правителството пазарният тест да остане задължителен и да не бъде заличен по силата на международни търговски споразумения. Пазарен тест е задължението на бизнеса да предлага свободните си работни места първо на българските граждани и е част от българското законодателство. Работодателските организации обаче поставиха условие препоръката да отпадне, в противен случай становище за СЕТА просто няма да има. Т.е. настояха бизнесът вече да не е длъжен да предлага свободните си работни места първо на българските граждани. Само тази точка отне един месец.

Преподавателка от УНСС (доц. Пиримова) упорито настояваше, че официални прогнози за икономическите ефекти на СЕТА не бива да бъдат включвани в текста на ИСС. Защото са ползвани стари данни и защото последното публикувано изследване е от 2011 г. Не се смути от факта, че Европейската комисия и комисарят по търговията Сесилия Малмстрьом продължават да се позовават на тях. Не се притесни и от това, че самата тя не предлага данни, с които да бъдат заменени критикуваните от нея. От допълнителните обяснения стана ясно, че изобщо не познава методологията на цитираните изследвания. След гласувания отпаднаха абсолютно всички икономически прогнози.

Анализ на търговско и икономическо споразумение не съдържа оценка за икономическите ефекти! И то е защото най-оптимистичните прогнози са за 0,01%-0,08% ръст на БВП седем години след влизане в сила на СЕТА. 1/10 от процента в най-добрия случай. Фактите не отговарят на обществените внушения, че това споразумение ще даде тласък на някои български сектори. А трябва да се има предвид, че има и изследвания с далеч по-лоши очаквания от официалните.

Третият основен стълб, нарочен за пробиване, беше темата за арбитражните съдилища и клаузата за съдене на държави от страна на частни компании. През последните години сдружение „Солидарна България“ публикува поредица възмутителни случаи, в които държави са осъждани да плащат милиарди долари компенсации на чужди инвеститори. Тези клаузи датират от десетки години, но едва през последните две десетилетия мултинационалните корпорации осъзнават, че те са възможност за извиване на ръце на правителствата. До 2000 г. публично известните дела по ISDS са едва 13, но след тази година започват неотклонно да растат и към 2016 г. общият им брой е 767 (увеличение средно с 45 дела годишно).

Под заплахата от арбитражен съд управляващите не смеят да променят законодателството или да прекратяват неизгодни за гражданите договори. Това се нарича „регулаторно охлаждане“. Виждаме го и в България – в базови сектори като енергетиката и в доставката на вода. Още в работни групи АИКБ зачеркна текст, който напомня изказване на управляващите в Столична община, че договорът с концесионера на „Софийска вода“ не може да бъде прекратен дори с референдум, защото в противен случай санкциите, които може да бъдат наложени на българските данъкоплатци, могат да стигнат до 1 млрд. лева. Защо становището не бива да включва тези самопризнания? Защото „не ни кефят“. Да, точно такива аргументи се използват. Работодателите гласуваха и срещу текст, който подчертава, че СЕТА създава „предпоставки за по-привилегировано третиране на чуждестранните инвеститори, в сравнение с местните“. Гласуваха срещу българския бизнес.

Основен противник на текстовете, които критикуват механизма ISDS, беше представителката на БТПП г-жа Валентина Зартова, която е юрист и арбитър към арбитражния съд на работодателската организация. Тя несъмнено има опит в тази материя, тъй като е участвала в делото, заведено от г-н Кирил Домусчиев срещу България за промяната на приватизационния договор на „Български морски флот“. Въпросното арбитражно дело приключи с решение в полза на ищеца и предвиждаше загуби за държавата в размер на около 55 млн. лева. Впоследствие Върховният касационен съд отмени това решение, защото приватизационен договор не може да бъде променян. Ако се касаеше до друг договор, нямаше да има никаква възможност решението на арбитража към БТПП да бъде отменено. Още една илюстрация как делата срещу България може да струват много на всички български граждани.

Впрочем, тъкмо заради неизгодни договори в енергетиката – с двата частни ТЕЦ-а, преди две години видяхме работодателски организации да протестират пред Министерски съвет и да бият барабани (буквално). Те, както и синдикатите, както и голямата част от българските граждани, настояват тези договори да се признаят от Европейската комисия за недопустима държавна помощ. Същевременно, когато имаха възможност да го кажат в официалната си позиция за СЕТА, отказаха. Страхът на слабия е разбираем, страхът на силния поражда само презрение.

Когато не искаш да бъде разгледан един документ, има множество апаратни хватки, които могат да се приложат. Съставяш дневен ред, в който на първо място поставяш безопасните теми и доклади, за „спорните“ не стига време или кворум. Вместо да поставиш на гласуване направено предложение, което не искаш да мине, поставяш на гласуване негово контрапредложение. По мистичен начин до теб не стигат мейли със становища на български предприятия, които съдържат опасения от ефектите на СЕТА като: „Считаме, че споразумението СЕТА застрашава българския бизнес, който практически е току-що проходил и няма сили да се бори с агресията на големите международни корпорации.“

Когато бъде публикуван финалният, гласуван, приет текст на споразумението, ще се види, че той съдържа множество крайно витиевати формулировки. Останалите части са значително омекотени. Например, ИСС вече не „предупреждава“, а само „отбелязва“. А ефектите за малките и средни предприятия не са „малко“, а „изброими“.

Какво е становището – все пак това е единственият документ, който е приет от основни представителни организации на работодателските среди и синдикатите. Вероятно, ще остане единствената официална позиция, в която темата е разгледана детайлно, без да се представя популистки през визите за Канада или вътрешнопартийните ни разногласия. И във финалния вариант могат да бъдат открити редица предупреждения към управляващите и народните представители, които ще гласуват ратификацията на споразумението. Заплахите за публичните услуги като водоснабдяването например, или за заобикаляне на „принципа на предпазливостта“, върху който са изградени стандартите за безопасност на храните. Подчертана е и опасността за държавния суверенитет от механизма на „регулаторното сътрудничество“. Макар и бегло е включен текст, че споразумението „позволява на държавите да регулират, но ги задължава да си плащат за това, че регулират“, поради заплахата от санкции на арбитражен съд.

В рамките на девет месеца: преподаватели от УНСС отказаха да включат официални данни в официално становище; арбитри, вече осъждали България, зачеркнаха текстове срещу арбитражите; работодатели гласуваха срещу интересите на българския бизнес. Въпреки това, вече имаме документ, който може да послужи на всеки добросъвестен народен представител сам да си изгради мнение за потенциалните ефекти от споразумението. При достатъчно желание, не е невъзможно да открие и нецензурирания вариант.

*Авторката е председател на сдружение „Солидарна България” и съветник на президента на КТ „Подкрепа”.