В нашата история има само два случая на психическо разстройство

Константин Стоилов се затваря в дома си на ул. „Шипка“. Крачи от стая в стая и пее църковни химни

Според футуролози в медицината до сто години човечеството ще пребори всички болести. Ще останат само психическите. Защото ранената душевност не се причинява от вируси и бацили. Тя е небесна материя, за която няма земен цяр.

Днес психиатричните заведения са препълнени, но без нито един полудял политик. Дерматолозите обясняват този здравен статус с особености на кожата. За телесното покритие на управляващите бронебойни патрони няма открити. Мъките на онези, над които властват, не могат да проникнат в сърцевината на тялото. А страданието е главният двигател на душевното разстройство.

В нашата история има само два случая на полудели политици.

Първият е Тодор Икономов. Роден през 1838 г. в Жеравна, той е потомък на славна фамилия. Предците му са боляри от Втората българска държава. Учи при бележитите просветители Сава Филаретов и Сава Доброплодни. Слуша лекции в Киевската духовна академия.

С благородническо потекло и образован, през 1879 г. Тодор Икономов е избран за депутат в Учредителното събрание. В старопрестолния Търновград става свидетел на грозна картина. Вместо да работят заедно за изграждане на младата държава, либералите и консерваторите настръхват един срещу друг.

„В Търново стана разцеплението - пише Григор Начович. - Тозчас Цанков и Каравелов привлякоха около себе си всичките гладници и нехранимайковци с дипломи и без дипломи. Драган Цанков не можеше да гледа Д. Грекова, Славейков не можеше да гледа Балабанова, П. Каравелов не можа да търпи Начовича и обратно“, визира себе си консерваторът.

Болка свива душата на Тодор Икономов. В главата му започва процес, който дълбае мозъчните клетки и завършва трагично. Той е очевидец как властимащите затъват в мерзост под паравана на усилия за народно добруване. Потресаващи са примерите на алчност и тънки сметки.

Тодор Бурмов например е първият министър-председател на България. За заслугите си получава от император Александър II брилянтен пръстен. Бурмов обаче вдига къща и моли руското консулство да го смени с парични знаци. Премиерът взема 400 книжни рубли, като задържа и пръстена, който отделно изтъргува за 67 английски лири.

След учредителното Тодор Икономов е депутат в едно велико и две обикновени народни събрания. Бил е председател на Държавния съвет, три пъти министър, няколко мандата окръжен управител и кмет на София.

През 1880 г. Петко Каравелов го нарича „интригантин и идиот“. В парламента пред цялото депутатско братство. Синята кръв на Икономов кипва. Обявява дуел и праща секунданти да хвърлят ръкавица в нозете на хулителя.

Макар че е нормален, на Каравелов прякорът бил Лудата крава. Изригва: „Кажете на г-на Икономова, че той е десет пъти мюзевирин*, и че аз ще му смажа главата както нему, тъй също и на ония, които си би позволили да дойдат от страна на Икономова като парламентори.

По време на Стамболовия режим Тодор Икономов търпи нови омерзения. Оттегля се в Шумен, където посяга на живота си. Опитът за самоубийство е неуспешен, но душата му е неизцеримо наранена.

През лятото на 1892 г. неговият син го води в Търново на лечение. В града, където за първи път се появяват симптомите на болестта. „Зарадвах се, като го видях тъй весел, разположен“, разказва тамошният митрополит Климент.

След малко обаче изражението на Икономов се променя. В очите святка безумие, гримаса изкривява устните. Гласът иде сякаш от отвъдното: „Шуменът наредих добре, всичките държави наредих добре... Сега не може вече никой да се оплаче от каквито и да било притеснения... Реших се и се обявих за цар. Зарадваха се всички. Англия, Китай, Африка, Азия - навсякъде господства сега пълна свобода...“

„И всичко това с неясна, забъркана реч. Гледам, син му Коста плаче настрана“, свидетелства черноризецът. „Що е това?“, пита го той. „От два месеца все е такъв добрият ми баща, дядо Клименте“, отвръща момъкът.

В кротка лудост Тодор Икономов издъхва на 28 октомври 1892 г.

Другият държавник, поразен от безумие, е Константин Стоилов. Роден през 1853 г. в Пловдив, той е възпитаник на Робърт колеж в Цариград. Завършва право в Хайделберг с докторат, продължава юридическото си образование в Париж. Заедно с Икономов депутатства в Учредителното събрание. После многократно е министър, а от 1894 г. министър-председател.

Константин Стоилов е основател и лидер на Народна партия. Тя обаче няма нищо общо с народа, изражда се в партия на милионерите. В нейните редици тежко стъпват Иван Евстратиев Гешов, Теодор Теодоров, Димитър Яблански, Георги Губиделников, Атанас Буров. Легенди се носят за техните баснословни богатства. Подигравателно им викат „народняци“, което измъчва Стоилов.

Това е по-малката беда. Големият грях е убийството на Стефан Стамболов. След като пада от власт, в премиерското кресло сяда тъкмо Константин Стоилов. В новия кабинет е и старият познайник Григор Начович. Той дърпа конците на покушението срещу Тиранина, както го наричат.

В „Кроежът за убиването ми“ Стамболов сочи, че Начович и професионалният атентатор Наум Тюфекчиев организират шайка от 10-15 главорези, които да го ликвидират. „Начович дава пари на Н. Тюфекчиев, за да поддържа разбойниците“, пише той.

Зад всичко обаче стои Фердинанд. Князът иска не само политическото, но и физическото отстраняване на заклетия русофоб. В замяна Русия ще признае короната му. Стамболов прави отчаян опит да се спаси с искане да напусне страната. Под натиск от двореца Константин Стоилов отказва. Жертвата е съсечена насред София на 3 юли 1895 г. Тайфа народняци надува гайда и играе хоро на Стамболовия гроб!

Тази сцена окончателно поболява психиката на Константин Стоилов. „На Ивановден - разказва Иван Вазов, - преди да падне Стоиловият кабинет, в който бях и аз, царят ми направи визита и като остана насаме с мене, каза: че Стоилов е болен и не е вече способен да управлява. При това се удари в челото, да покаже где му липсва.“

Кабинетът подава оставка на 18 януари 1899 г. Константин Стоилов се затваря в дома си на ул. „Шипка“. Крачи от стая в стая и пее църковни химни:

Господи боже, агнец божий,

сине на отца, който вземаш

върху си греха на света,

помилуй нас...

Обезумелият крачи и пее до средата на март 1901 г. Тогава хваща пневмония. Умира на 23-и същият месец преди да навърши 48 години.

* Интригант, доносник, лъжец.