Икономиката ни остава под потенциала си

Снимка: Булфото
Нарастването на броя заболели и на смъртните случаи през последното тримесечие наложи повторното затваряне на много икономики включително и българската.

Предстоящата година ще премине под знака на изборите

Предизвикателство е подобряване на средата за бизнес

От ключово значение е епидемията, откъдето може да дойде забавяне или спад

Новата година започна и това е повод за представяне на очакванията на Европейската комисия и собствените ми за развитието на българската икономика. Няколко краткосрочни фактора ще определят възможните сценарии. Това са пандемията и евентуалното є овладяване, предстоящите избори, инициативите на Европейския съюз, скоростта на възстановяване на основните търговски партньори на страната.

Изборите 

Предстоящата година ще премине под знака на изборите. По-важни са тези за народни представители, тъй като от тях зависи и определянето на правителството и на състава на регулаторни органи. Те ще се проведат в края на първото тримесечие, докато президентските ще са през есента. Вторите също са важни, защото президентът показа, че може да бъде коректив спрямо законодателната власт. Използването на правото на вето спрямо множество законопроекти не винаги беше ефективно, но все пак благодарение и на него не бяха приети някои очевидно лобистки и като цяло вредни за икономиката норми, което предпази средата от допълнително влошаване.

Ветото като цяло е инструмент, който подпомага обществената дискусия, тъй като мотивите към него обръщат внимание на проблемни области в новото законотворчество. Разбира се, президентът не може да замести народните представители в тяхната работа - нито при гласуването на законите, нито при определянето на изпълнителната власт. Поради това изборите в края на март са по-важни.

Основно предизвикателство пред новото правителство е подобряване на средата за бизнес. През последните години важен проблем беше привличането на стратегически инвеститори в областта на автомобилостроенето, но това не се осъществи. Съседните държави - Гърция и Сърбия обаче успяха да привлекат инвестиции в други области, а Турция откри и ще започне да експлоатира големи находища на полезни изкопаеми. Това означава, че България не се движи с темпото дори на регионалните си конкуренти.

От друга страна стана видимо, че тук правата на собственост не са добре защитени и стига до ситуации силово да се отнемат бизнеси. По-слабо защитени са местните предприемачи, докато чуждестранните ползват донякъде закрилата на собствените си държави. Ако подобни действия не бъдат прекратени, не може да се очаква по-бързо възстановяване на активността нито от местни, нито от чуждестранни инвеститори.
Следващата важна задача на правителството е фискалната консолидация. Прогнозата на ЕК е бюджетният дефицит на начислена основа през 2020 и 2021 г. да се запази в рамките на 3% от БВП. Това виждане изглежда твърде оптимистично. В мотивите към бюджет 2021 г. е записано, че дефицитът на сектор “Държавно управление”, който е по-обхватен от прогнозирания от ЕК, ще бъде съответно 5,2% и 5% от БВП през 2020 и 2021 г., което означава, че по консолидирания бюджет той ще бъде по-висок от 3% от БВП.

Всъщност важно в случая е, че тези дефицити са породени най-вече от текущи разходи - за заплати, пенсии и издръжка, които по принцип са трудни за съкращаване. Същевременно те се финансират чрез дългосрочни заеми, които създават дългово бреме за следващите 30 години. Очакванията за преодоляване на пандемията през 2021 г. трябваше да се използват за възстановяване на по-консервативната фискална политика вместо прекалено експанзивната от 2020 г. Всъщност според ЕК е налице допълнително разхлабване, тъй като структурният бюджетен дефицит се повишава от 2% до 2,4% от БВП, а държавният дълг от 25,7% става 26,4% от БВП.

Справянето с пандемията

Основен фактор за кризата през 2020 г. е пандемията, предизвикана от коронавируса. Нарастването на броя заболели и на смъртните случаи през последното тримесечие наложи повторното затваряне на много икономики включително и българската, което предизвика отново спадове на доходите и заетостта в тях. Ако подобни събития продължат да се случват и през 2021 г., те ще поставят под риск възстановяването изобщо и със сигурност силно биха го забавили.

Налице са множество въпроси във връзка с ваксините. С каква скорост ще протече процесът? Дали имунната реакция от страна на организма ще е достатъчно силна, за да го предпази от вируса? Колко време ще трае изграденият имунитет? Ще се ваксинират ли достатъчен брой хора, за да се постигне колективен имунитет? Има ли смисъл човек, изкарал вируса, да се ваксинира?

Друг кръг от въпроси е свързан с лечението - дали ще е по-ефективно, отколкото е понастоящем? Какво показва опитът на Китай и останалите азиатски страни, където се счита, че разпространението на вируса е спряно? Разполагат ли там с ваксина и, ако има такава, защо не се използва в Европейския съюз?
Отговорите на тези въпроси биха могли да възвърнат доверието на потребителите за безопасното използване на някои услуги. Това би позволило процесът на възстановяване да осигури по-висок растеж при гъвкава икономика., което е важно особено за туризма и транспорта, които са ключови отрасли за българския износ.

Инициативите на ЕС

Политиката на ЕС, която ще има директно отражение върху българската икономика още през 2021 г. е реакцията спрямо пандемията, която намери израз в Плана за възстановяване и устойчивост. Първоначалният му вариант е готов, но вероятно ще бъде коригиран преди окончателното му утвърждаване. Липсата на конкретни мерки, касаещи частния сектор, може да бъде поправена чрез включването на туризма. Такова намерение е заявено от съответното министерство, което може да предизвика реакция и на други институции за различни отрасли. В резултат от това планът може да бъде значително подобрен.

В рамките на тези инициативи е необходимо да се предвидят и повече мерки относно енергетиката и най-вече какво ще се случи с въглищните централи. Те представляват базови мощности, които особено през отоплителния сезон нямат алтернатива. Постигането на целите за емисии през 2050 г. означава използване на съвсем различни и много по-модерни технологии, които все още не са налични и вероятно ще изискват огромни финансови и други ресурси.

Външното търсене

Китайският опит е важен и от гледна точка на скоростта на възстановяване на икономиката. Всъщност, според ЕК, при тях кризата на практика не е имало, а е отбелязано забавяне на растежа до 2,1% през 2020 г., докато през 2021 г. се очаква той да достигне 7,3%. Стойностите за ЕС и еврозоната за 2021 г. ще са съответно 4,1% и 4,2%, докато в САЩ ще бъдат 3,7%. Тоест става въпрос за умерено възстановяване. Така посочените икономики ще достигнат предкризисното си ниво вероятно през 2022 г., което не е добра новина от гледна точка търсенето на български продукти.

Прогнозата на ЕК за България

Според ЕК спадът на брутния вътрешен продукт през първото тримесечие на 2021 г. ще бъде сериозен, а възстановяването ще започне през второто и ще се ускори през третото и четвъртото тримесечие. През първото тримесечие за българската икономика е прогнозиран най-голям спад, докато през второто ще бъде най-бавното възстановяване в целия ЕС заедно с Ирландия. Растежът през 2021 г. ще е едва 4,7% при 11,7% на годишна база средно за ЕС.

Съществен проблем според ЕК са инвестициите. Те и външният сектор са източник на спада през 2020 г., когато вътрешното търсене се понижава със 7,5%. Докато крайното потребление расте, инвестициите се сриват с 11,5%. Очакванията за 2021 г. са вътрешното търсене частично да се възстанови с 3,2%, водено от частното и от правителственото потребление и инвестициите. Прогнозата за правителствения сектор обаче изглежда подценена предвид заложеното солидно увеличаване на бюджетните разходи, докато възстановяването на инвестициите е минимално. По-силно засегнати ще са инвестициите в машини и оборудване, където през 2021 г. се очаква застой спрямо предходната година при слаб растеж на частните инвестиции в строителството.

Българската икономика ще остане под потенциала си и през 2021 г., но все пак неизползваният капацитет ще се свие. Потребителската инфлация според хармонизирания индекс ще е умерена (1,4%) в резултат от умерения темп на развитие. Ако тази прогноза се сбъдне, инфлацията отново ще бъде извън критерия за стабилност на цените.

Очакванията на ЕК са, че потенциалният БВП ще се увеличи с едва 1,5%. Подобен тип възстановяване следствие от недостатъчни инвестиции и от неравновесие на трудовия пазар. След спад на заетостта от 2,9% през 2020 г., през следващата повишаването на този показател ще е с 0,5%. От друга страна средната работна заплата ще се увеличи с 4,7%, което е най-бързият растеж в ЕС заедно с Унгария. Основните фактори за това са повишаването на заплатите в бюджетния сектор и регулациите за увеличаване на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове.

Проблем ще представлява относително слабият растеж на производителността на труда (2%). Растежът на разходите за труд на единица продукция ще е най-бърз в ЕС, което би могло да се разглежда като неблагоприятно развитие на разходната конкурентоспособност на икономиката.

Тя обаче ще успее да възстанови част от изгубените пазари. През 2021 г. износът ще се повиши в реално изражение с 5% на годишна база. Вносът също частично ще се възстанови през 2021 г. За българската икономика е характерно, че когато е налице оптимизъм и тя се развива по-бързо, това стимулира вноса. В случая оптимизмът ще е умерен.

Като цяло рисковете за отклонение от описания сценарий са по-високи в негативна посока. От ключово значение е епидемичната обстановка, откъдето може да дойде забавяне или спад. Политическият риск се материализира в разхлабената фискална политика и липсата на реформи. Тя поражда опасност за следващите години, особено ако икономиката се движи по-бавно от очакваното. Европейските инициативи се приемат едва ли не като подаръци, но не трябва да се забравя, че те също имат цена - необходимост от финансиране, въвеждане на нови данъци, данъчна хармонизация, реформи. Тези процеси няма да се случат изведнъж, но трябва да се подхожда внимателно като се оценяват както ползите, които са видими и се проявяват по-бързо, така и цената, която обикновено се плаща по-късно и е по-трудна за определяне.

Коментари

Задължително поле