Икономистът Румен Гълъбинов пред „Труд“: Цените галопират на фона на митове за успехи

Умишлено или не, в момента бюджетът се актуализира с половината на това, което ще имаме като годишна инфлация

Дори зад сравнително „равното говорене“ на събеседника ми Румен Гълъбинов прозират деликатните предупреждения, които икономистите умеят да правят. А именно, в момента България губи ценно време в безобразни политически разправии. Изтърканата фраза, че всички ние, работещите и живеещите тук, ще плащаме сметката за безвремието, се оказва доста вярна. „Ефектът на пеперудата“ от световните инфлационни процеси и последиците от пандемията ще отшумяват поне още 6 месеца, до една година. Засега“, казва Румен Гълъбинов.

- Господин Гълъбинов, депутатите се превръщат в заложници на актуализацията на бюджета, както става ясно от думите на президента Румен Радев. Или ще я приемат, или парламентът няма да се разпусне. Толкова ли е наложителна въпросната актуализация, при положение, че партиите смело прекрояват сметките предизборно, за да се харесат на избирателите?
- Очевидно е, че натискът за актуализация на бюджета е свързан с предстоящите предизборни кампании за парламентарни и президентски избори, а също и да се гарантира, че няма да има социално напрежение в навечерието на изборите. Но актуализацията на бюджета ни не е съобразена с реалните очаквания за фактическа инфлация в България до края на годината. За съжаление инфлацията се увеличава, а растежът има опасност да се забави, въпреки паричните, кредитните и фискални стимули.

- Защо се наблюдава пълзяща инфлация в момента, кои са обективните и субективни фактори, според Вас?
- Увеличаването на инфлацията засяга покупателната способност, доходите и спестяванията на населението. Инфлацията е особено важна за малкия и средния бизнес, които са потърпевши, защото се влияят от повишилите се цени на енергията и суровините. Предупреждавам в продължение на няколко месеца, че настоящата комбинация от постоянно активна фискална политика ще стимулира прекомерно съвкупното търсене и ще доведе до инфлационен натиск. Засилвайки проблема, глобалните неуредици с доставките ще намалят потенциалния растеж и ще увеличат производствените разходи. Взети заедно, тази динамика на търсенето и предлагането може да доведе до продължаващо нарастваща инфлация и в крайна сметка до нова рецесия.

- Това ли са подводните камъни, които служебните министри и депутатите в пленарна зала не виждат, или не желаят да се занимават с тях?
- Вижте, при положение, че в момента по данни на НСИ към средата на годината годишната инфлация за юли е вече 3 процента, ясно е, че ние трябва до края на годината да актуализираме бюджета през сметка за минимум 4 процента допускане на годишна инфлация. А в официалната средносрочна прогноза е предвидено 2 процента инфлация. И в момента актуализираме бюджета с половината от допускането на фактическа инфлация, което може да имаме в края на годината. Но това, което може да се наложи, е като свърши годината, ние ще трябва да пренесем в следващата, 2022 година, тази друга половина на актуализацията. Умишлено или не, в момента се актуализира с половината на това, което ще имаме като годишна инфлация. Така е по-поносимо от гледна точка на техническото изпълнение на самия бюджет, разбирам го. Но при всички положения инфлацията ще трябва да се отрази в бюджета за 2022 година и там да се доактуализират доходите, пенсиите, социалните плащания. Между другото, не стана въпрос и за увеличението на минималната работна заплата (МРЗ), а в предишните три години имахме регулярно увеличение на МРЗ с по 50 лева. Тази дискусия вероятно ще я има след следващите избори, когато следващото Народно събрание ще трябва да приема на едно следващо правителство предложението за бюджета на 2022 година. Без увеличението на МРЗ едва ли може да се получи увеличение на средната работна заплата в България. Винаги, когато държавата увеличава административно минималната работна заплата, това подтиква реалната икономика да вдигне заплатите.

- Как ще се отразят всички тези, да ги наречем „пропуски“ на Бюджет 2022?
- На актуализацията на бюджет 2021 г. се обръща голямо внимание, но далеч по-важен е проектът на бюджет за 2022 г. Ежегодната актуализация на бюджета, която в предходни години беше нещо обичайно, тази година се превърна в част от предизборната кампания. Забравя се, че всъщност основната причина е подготовката ни за новата вълна на пандемията, която вече идва.

- От казаното, оставам с впечатление, че се поставят мини за следващите управления, но не знам дали съм права?
- Следващите управления ще трябва да решат с дофинансирането. Да, сега има увеличени данъчни приходи, увеличена събираемост на данъци, такси, мита и акцизи, но те идват основно от увеличените цени. Е, вероятно има и подобрена организация по събираемостта. Да отчетем, че може да има някакъв успех в тази посока, но основното е, увеличените цени. На по-високи цени се събират повече данъци и акцизи, особено ДДС - данък добавена стойност.

- Кое ще свали розовите очила на политиците за бързото излизане от кризата заради пандемията през идните месеци, каква е прогнозата ви за следващата половин година у нас?
- Нужна е мъдрост в предизборната кампания, защото общественото доверие трябва да се възстановява. Политическата нестабилност е безспорна, а тя ще повлияе и на социално-икономическите показатели. Всичко зависи от избирателите по време на третите поредни избори за последните шест месеца през тази година. Ако се търси стабилност ще имаме успокояване, но ако се получи раздробен парламент, може отново да станем свидетели на задълбочаване на политическата криза. Силно се надявам, че все пак ще успеем да изпратим Плана за възстановяване до Брюксел до края на този месец. Ние може да получим някакви средства по него, но не е сигурно, че ще успеем да се включим в целите 13 процента, които ни се полагат авансово. Може да се окаже, че ще имаме само част от тях. Тогава ще трябва да ги компенсираме от някъде другаде. Или пък в последното тримесечие на годината, ако здравната картина не е добра, ако имаме още заболели от новия щам Delta, ако ограничителните мерки продължат и станат по-строги по отношение на заведения, услуги и влезем в ситуация на неритмичност на икономиката, тогава може да имаме забавяне на растежа, може да имаме дори и предпоставки за нова, по-малка рецесия, но тогава в последното тримесечие може да не излязат много добре приходите и да се наложи да се компенсират. Едно такова дофинансиране може да се наложи и по линията на нов дълг. Да се вземе нов външен заем под формата на емитиране на еврооблигации от страна на България. Ние имаме останал лимит по нашата програма за глобално подпомагане малко над 2 млрд. евро и може да ги използваме. Може да се окаже, че трябва да ползваме и други източници на дофинансиране. Следващото управление може да има задачата да доактуализира бюджета за 2021 година с перспективата и за 2022 година.

- Твърде важни, но понякога подценявани, са екзогенните фактори, които влияят на икономическия растеж? Кои процеси и в ЕС, респективно в световен мащаб, ще бъдат ключови за следващата 2022 година?
- Новата есенна вълна с варианта Delta на коронавируса увеличава производствените разходи, намалява растежа на производството и ограничава предлагането на работа. Нарушава се ритмичността на много сектори и се затрудняват глобалните вериги на доставки. Съчетано с недостига на ключови суровини и компоненти, допълнително се възпрепятства производството на автомобили, електроника и други потребителски дълготрайни стоки. Все пак оптимистите смятат, че всичко това е временно и с овладяването на пандемията нещата ще се подобрят.

- Федералният резерв на САЩ интервенира от миналата година с милиарди щатски долари, или както го наричате на сленг икономистите - „printing money“ (печатане на пари, б. р.) с намерението да омекоти кризисните месеци на затворени бизнеси от противоепидемичните мерки, но успява ли света бързо да влезе в предковидния си ритъм?
- Не само действията на Федералния резерв, но и действията на Европейската централна банка (ЕЦБ) са насочени всеоще в посока на снабдяване на пазара с евтини пари. Това е една масирана парична и фискална политика, която обаче води до това, че част от тези пари отиват в потреблението, друга - в спестявания, а поради все още проблемните доставки в света и временните дефицити на снабдяване, на логистика, цените продължават да се покачват. Тази политика от една страна тушира последствията от затварянията и коронавируса, както и от освобождаванията на хората от работа, но от друга страна тя самата поражда инфлация - тя е проинфлационна фискална политика. От тук идва и т. нар. проинфлационен растеж на икономиката.

- Вие бяхте в Стратегическия съвет на президента, но го напуснахте в началото на тази година, защо?
- Мисля, че до голяма степен Стратегическият съвет вече си свърши работата с представянето на така наречения Национален стратегически документ. Сега работя по друг проект, с който съм ангажиран и имам други планове за в бъдеще.

- Вече сме в края на работата на това служебно правителство, как бихте оценили работата му в отделните сектори по десетобалната система? Например, по отношение на толкова обсъжданите министри Петков и Василев?
- Струва ми се, че в работата на служебното правителство малко в повече е говоренето, отколкото действието. Създадоха се и някои митове за успехи, а всекидневните проблеми и увеличението на цените продължават. Цените галопират, а вече сме на прага на есента, когато разходите на хората за плащане на сметки започват да се покачват.

- Как гледате на лансираната идея служебни министри да правят партия, политическа платформа, или както и да наречем коментарите за нов проект в публичното пространство?
- Не съм сигурен, че действително имат намерението да правят подобна партия в момента. Все пак е възможно да започне нов проект, въпреки че засега те не отричат, но и не потвърждават това официално.

- Кои формации ще се окажат големите губещи от времето на 46-ото народно събрание? Кой осребри и кой пропиля парламентарното време за следващите избори?
- Вероятно губещи ще са протестните партии, които не съумяха да съставят правителство, въпреки че имаха мандат и мнозинство, но се оказа невъзможно да управляват и да работят заедно.

Нашият гост
Румен Гълъбинов е бивш председател на Агенцията за застрахователен надзор и зам.- председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление “Застрахователен надзор”. Завършил е УНСС като магистър по икономика, притежава следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, САЩ (Банков рисков мениджмънт), Университет Сейнт Джон, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университета Екситър, Англия (Банки и финанси). Има професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия. Бил е в Управителните съвети на международни банки и застрахователни компании.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта