Бившият шеф на затвора във Варна: Убитият в Истанбул българин имаше склонност към самоагресия

Ивелина Василева: Необходимо е да се полагат много усилия за модернизация на ВиК мрежата

Обирът на сребро и пари от Митница-Благоевград е станал чрез вътрешна информация

Бащата на убитата Андреа за 17-годишния Аксел: Дори и животните не могат да бъдат толкова жестоки

Genesis атакува Европа с луксозен SUV Корейската премиум марка има високи цели за Стария континент

Тръмп: Идеята за “морска стена” на Ню Йорк e глупава и ще изглежда ужасно

Генералният ни консул в Истанбул: Българинът с мачете е бил със силно психично разстройство или под въздействието на опиати

Прическите от 90-те се върнаха на мода

Все още не е ясна самоличността на обирджиите на митницата в Благоевград

ЕС намали предприсъединителната помощ за Турция

Над 10 държави преговарят в Берлин за ситуацията в Либия

Облачно време днес Максималните температури ще са между 1 и 6 градуса

Трус от 5 по Рихтер в Гърция

Коя е най-харесваната зодия?

Мачовете и спортът по телевизията днес, неделя, 19 януари 2020

И 2020 г. ще е подвластна на Брекзит и търговските войни Рисковете за сериозно забавяне на растежа в ЕС се увеличават

Брекзит може да доведе до по-голяма централизация на ЕС, опитите за която вече започнаха, особено след избирането на новата Европейска комисия.

Правителствата не успяха да реализират редица реформи

Основните икономически събития на 2019 г. задават общата среда за развитие и насочват какво можем да очакваме за 2020 година. В две последователни статии ще представя накратко събитията и тяхното влияние. Изминалата 2019 г. се отличава с глобална несигурност, конфликти и липса на конкретни действия за преодоляване на дългосрочните структурни проблеми. Съединените щати се придържат към политиката на търговски войни, еврозоната продължава икономическото си забавяне, Великобритания не напусна Европейския съюз, но се приближи към края на този процес. Водещите централни банки рестартират количествените улеснения, с което допринасят за раздуването на балони, основно на капиталовите пазари, увеличават рисковете и отлагат периода за връщане към нормална парична политика. Европейските избори не излъчиха категоричен победител и мнозинство, което се отрази на съставянето на новата Европейска комисия и нейните първи инициативи.

Търговските войни

Търговските войни между САЩ и останалия свят се активизират през 2018 г., но началното събитие е от края на 2017 г., когато Международната търговска комисия на САЩ решава, че вносът на соларни панели и перални машини нанася сериозни поражения на местната индустрия. В началото на 2018 г. администрацията на президента Тръмп налага завишени мита. Това е ход, който рядко се прилага, независимо от правото да се използва подобен инструмент. Подобно е и развитието по отношение на вноса на стомана и алуминий. През февруари 2018 г. Департаментът по търговия публикува доклад, според когото вносът на стомана и алуминий застрашава националната сигурност на страната и Тръмп обявява, че ще бъдат наложени митнически ставки от 25% върху стоманата и 10% върху алуминия. Засегнатите страни са Канада, ЕС, Мексико и Южна Корея. Само 6% от вноса е от Китай. Друг официален аргумент за налагане на допълнителни мита на китайски стоки е доклад от американската администрация, според когото Китай прилага несправедливи търговски практики, отнасящи се до технологичен трансфер, интелектуална собственост и иновации.
Основна причина за търговската война с Китай е големият дефицит на САЩ в търговията с тази страна, който през 2018 г. достига 419 млрд. долара. През 2018 г. САЩ налагат увеличени мита върху китайски внос на стойност 250 млрд. долара (при общ внос от там за 539 млрд. долара), а Китай отговаря с мита върху американски внос за 110 млрд. долара (при общ внос за 120 млрд. долара). През 2019 г. търговската война се задълбочава като през май САЩ увеличават вече наложените през 2018 г. мита от 10% на 25% върху китайски внос на стойност 250 млрд. долара. През юни Китай реагира и повишава митата от 10% на 25% върху американския внос на стойност 60 млрд. долара.

В средата на декември САЩ и Китай обявяват, че са постигнали частична търговска сделка, според която ще бъдат намалени някои мита за китайски стоки, няма да влязат в сила нови мита за смартфони, играчки и дрехи, а ще се увеличи вносът на американски селскостопански продукти в Китай. Американската администрация обяви, че ще бъдат изпълнени основни техни искания за приложими промени, отнасящи се до интелектуалната собственост и трансфера на технологии. Очаква се да бъде подписано споразумение през януари 2020 г. и преговорите да продължат.

Търговската война между САЩ и ЕС също все още е в ход, като засилва несигурността. Предвидени са 25% мита върху европейски продукти като италианско сирене, френски вина, испански и френски маслини, машини и оборудване от Германия, а самолетите Еърбъс ще бъдат облагани с 10%. ЕС също ще реагира с аналогични мерки, които включват и данък за технологични гиганти, които са предимно американски компании. Според Тръмп, когато САЩ губи милиарди долари в търговията с почти всички страни, с които прави бизнес, търговските войни са добър инструмент и е лесно да се спечели от тях. Това мнение не се споделя от множество икономисти, като редица анализатори посочват търговските войни като основна причина за забавяне на глобалния растеж. Международният валутен фонд през октомври публикува прогноза за 3% глобален икономически растеж за 2019 г., което е намаление с 0,7 процентни пункта спрямо прогнозата, направена година по-рано. Това е най-слабият очакван растеж от 2008-2009 г. насам.

Брекзит

Друго събитие, което допринася за несигурността през 2019 г., е Брекзит. Този процес стартира с референдума през юни 2016 г., когато 51,9% от гражданите на Обединеното кралство гласуваха да напуснат ЕС. На изборите през лятото на 2017 г. Консерваторите формираха правителство на малцинството, което не успя да завърши процеса, да договори начина на напускане с ЕС и да прокара през парламента необходимото законодателство. До средата на 2019 г. стана ясно, че ЕС и Великобритания ще отлагат още няколко пъти Брекзит. През юли Тереза Мей се оттегли и бе заменена от далеч по-решителния и донякъде авантюристичен Борис Джонсън, който се оказва доста добър практик на теория на игрите. Чрез серия свои ходове той успя да осигури съгласие от страна на ЕС и след поредните парламентарни избори той разполага с дпстатъчно мнозинство за приемане на необходимото законодателство. Датата за напускане е фиксирана на 31 януари 2020 г., като до края на 2020 г. трябва да бъдат договорени бъдещите отношения между Великобритания и ЕС. Това допринася за намаляване на несигурността, но докато не са постигнати новите договорености, все още рисковете пред икономическото развитие на Великобритания и ЕС остават.

Брекзит е негативно събитие от гледна точка на регулациите в ЕС, тъй като Великобритания се противопоставяше на нови разпоредби, които да утежняват условията за бизнес. От друга страна, Брекзит може да доведе до по-голяма централизация на ЕС, опитите за която вече започнаха, особено след избирането на новата Европейска комисия. Някои събития през декември могат да доведат и до друго развитие, тъй като се заговори за бъдещи референдуми за напускане на ЕС в Полша и Испания. След примера на Великобритания трябва да се потърси нов дългосрочен баланс, тъй като централизацията означава изземване на политически и икономически суверенитет, за което много от страните членки не са готови.

Изборите за Европейски парламент и политиката на ЕС

Европейските избори се проведоха в период на забавяне на икономическия растеж в ЕС и бяха съпроводени с очаквания за много силен резултат на евроскептични партии и личности. Тези очаквания не се оправдаха, но новата Европейска комисия бе избрана без коалиционно споразумение между трите системни европейски политически семейства, което предполага редица компромиси. Френският президент Макрон срещна съмишленици в лицето на либералите и заедно сформираха “Обнови Европа”, чрез която се опитва да доминира с идеите си за бъдещо развитие. Те са елитарни, в полза на големите държави и в тях личи опит за непризнаване на страните от Централна и източна Европа за равнопоставени членове на ЕС. Оценка за действията на Макрон са и продължаващите протести и стачки във Франция. Той се опитва да разреши проблемите на френската икономика като влоши конкурентоспособността на други страни (чрез пакета “Мобилност”, например), което би довело до по-ниска ефективност за ЕС като цяло. Нито идеите на Макрон, нито приоритетите на новата Европейска комисия адресират дългосрочните структурни проблеми на ЕС – раздут публичен сектор и неефективни социални разходи, утежнени регулации на бизнес средата, подценяване на рисковете на финансовите пазари, високи публични дългове, липса на адекватна оценка на платежоспособността на държавите, недостатъчна конкурентоспособност, технологичното изоставане и др. Новата ЕК предлага дългосрочни промени чрез “Европейската зелена сделка”, която не изглежда достатъчно адекватен отговор на структурните проблеми. Ако бъдат реализирани тези идеи на практика, България ще се изправи пред нов 30 годишен преход, промяна в данъчната система, както и високи разходи, поради нерешени проблеми със замърсяването.

Проблемите пред икономическото развитие на ЕС до известна степен се признават и от Европейската комисия, която в началото на ноември публикува своята есенна прогноза. Тя обхваща текущата 2019 г. и следващите две години и е оптимистична, като не предвижда рецесия в нито една страна от ЕС за този тригодишен период. Очаква се икономическият растеж в еврозоната през 2019 г. да е в размер на 1,1%, а през следващите две години да остане около 1,2%. През ноември 2018 г. прогнозата за 2019 г. беше за по-висок растеж в размер на 1,9%, който се оказа прекалено оптимистичен. Основната негативна изненада идва от Германия – през ноември 2018 г. прогнозираният растеж за 2019 г. е 1,8%, докато сегашната прогноза е за 0,4%. Проблемите в Германия са в резултат от тежките регулации, икономическият растеж силно зависи от експорта и несигурността в глобален план се отразява негативно. Рисковете за сериозно забавяне на растежа в ЕС се увеличават, като правителствата не успяха в предходните години да реализират необходимите структурни реформи. Европейската централна банка не намери изходна стратегия от политиката на отрицателни лихвени проценти и количествени улеснения, което ограничава възможностите й за реакция при евентуална рецесия. Федералният резерв също отново се насочи към количествени улеснения, което може да е сигнал за евентуални икономически проблеми. Въпросите относно поведението на централните банки и финансовите пазари ще разгледам по-подробно в следващата статия.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.