71-годишен мъж се удави на Южния плаж в Приморско

Министър Ананиев разпореди проверка на болницата в Сливен

Протест пред КФН заради фалита на „Олимпик“

Министър Горанов: Ралица Агайн трябва доброволно да подаде оставка Правителството ще наеме кипърски адвокати, които да представляват засегнатите от фалита на "Олимпик" българи

Министър Нанков: До края на годината започваме ремонт на още три обекта на магистралите Хемус и Тракия

Арестуваха мъж, заплашил полицаи с пистолет

Криминално проявен е задържан на Калотина в опит да напусне страната

Ципрас готви мащабни промени в състава на гръцкото правителството

Велико Търново ще кандидатства пред ФИФА за изграждане на нов футболен терен Възстановяват терена в района на бившата ледена пързалка

Задържаха горнооряховец, дирен за екстрадиция в Германия

Арестуваха мъж за непристойни действия пред дете

Велико Търново се побратимява в азербайджанския град Нахчъван Предложението е на посланика Н.Пр. Наргиз Гурбанова

Прокуратурата започва проверка в КФН заради фалита на „Олимпик“

Мъжът, който вилня в спешното отделение в Перник, отиде да се извини Предложил да плати щетите

Община Велико Търново прехвърля 10 язовира на държавата Водоемът в Леденик "плаче" за спешен ремонт

Какви промени ще се случват в еврозоната Следващите стъпки са съюз на капиталовите пазари, банков и фискален съюз

Преди дни зам.-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис обяви, че има ново изискване - присъединяването към еврозоната се обвързва с включване в банковия съюз.

Обсъждат промени в Единния фонд за преструктуриране

Пътят на България към еврозоната предопределя интереса към процеса на институционални промени и окончателно изграждане на Европейския паричен съюз. От това зависи устойчивостта му и вероятността за възникване на кризи в бъдеще. В тази и в следващата статия ще представя какви са следващите стъпки за това. Те са банков съюз, съюз на капиталовите пазари и фискален съюз.

Основните цели на реформите трябва да са по-голямо споделяне на фискални рискове, увеличаване на доверието в правилото да не се спасяват държавите, допълнителни реформи във финансовия сектор за прекъсване на връзката между съответните държави и банковите им системи и по-ефективни правила за намаляване на моралния риск. Това развитие на финансовите пазари ще осигури стимули за фискална дисциплина. Продължаващата липса на фискален съюз обаче може да породи значителни рискове за Европейския икономически и паричен съюз.

Банков съюз

Първият елемент на паричния съюз, който ще разгледам, е банковият съюз. За да се счита за завършен, е необходимо да влезе в сила Единната схема за гарантиране на влоговете в банките. Предложението за това беше направено през 2015 г., но изглежда, че няма да бъде прието. Целта е повишаване на доверието в еврото чрез поставянето му на по-солидни основи, като се разчита на по-дългосрочна визия за икономическа и фискална интеграция. Завършването на банковия съюз е незаменима стъпка към цялостен и по-дълбок икономически и паричен съюз.

Докато настоящата рамка с национални схеми за гарантиране на влоговете остава податлива към големи местни шокове, общото им застраховане ще повиши гъвкавостта при бъдещи кризи. Една от основните цели е прекъсването на връзките между местните банкови системи и националните власти. По този начин депозиторите ще бъдат сигурни, че техните депозити не зависят от географското им разположение и стабилните банки не се наказват заради мястото, където са регистрирани.

Първата стъпка в този процес е създаването на по-широка система, изградена въз основа на презастраховане и отчитаща различията в националните схеми и проблемите, произтичащи от моралния риск. Ще бъде създадена Европейска схема за гарантиране на влоговете (ЕСГВ), която ще бъде управлявана от Единния съвет за преструктуриране. Участието в този съвместен фонд ще бъде задължително за членовете на еврозоната и открито за нечленуващите в нея, които имат желание да се присъединят към Банковия съюз. Средствата във фонда ще бъдат набирани чрез вноски от кредитните институции. Това означава, че няма да се изисква финансиране от бюджета на Европейския съюз.

ЕСГВ постепенно ще се развива от презастраховател към всеобща схема за съзастраховане. Усилията за задълбочаване на Европейския икономически и паричен съюз протичат съвместно с работата по създаването на мостовото финансиране от Единния фонд за преструктуриране и за развитието на обща фискална подкрепа. Тази стъпка е необходима за намаляване на връзките между банковите системи и съответните власти в отделните държави членки чрез споделяне на риска сред всички страни от банковия съюз. По този начин самият банков съюз ще бъде подкрепен за постигането на най-важните си цели. Това споделяне на риска обаче трябва да се съчетае с мерки за намаляване на риска, което по-директно ще прекъсне споменатите по-горе връзки.

Единната схема ще допринесе за намаляване на обвързаността между фискалните позиции в индивидуалните държави членки и разходите за финансиране на банките в тези държави. Това ще повиши гъвкавостта на банковия сектор срещу бъдещи кризи и ще допринесе за постигането на финансовата стабилност, която от своя страна подкрепя икономическата и паричната политика в еврозоната. Рисковете ще бъдат разпределени по-широко, като въздействат върху финансовата стабилност не само в засегнатата страна, но и в останалите държави, като ограничат потенциалния ефект на заразата. При наличие на финансова стабилност се създават повече стимули за кредитиране, тъй като разходите за финансиране на банките се понижават. По този начин се ускорява растежът на икономическата активност и на създаването на нови работни места, чрез което се повишава конкурентоспособността на Съюза.

Въвеждането на схемата за гарантиране на депозитите може да се случи на три етапа – презастраховане, съзастраховане и пълно застраховане. Средствата от ЕСГВ ще осигурят необходимата ликвидност на националните схеми за компенсиране на депозиторите в рамките на нормативно определените срокове (по принцип седем работни дни). Също така те ще допринасят за навременното провеждане на процедурите при преструктуриране.

ЕСГВ във всичките си фази на съществуване ще покрива загубите на участващите национални схеми при компенсиране на депозиторите или от приноса към преструктурирането. Тези загуби би трябвало да са по-малки от общите използвани суми в двата случая. Общата схема не покрива загуби чрез допълнителни плащания към националните схеми. Вместо това размерът на първоначалната сума, която националната схема е изплатила, се намалява с дела на загубата, покрита от ЕСГВ. Този дял нараства с преминаването към нова фаза от процеса.

Фазата на презастраховане по първоначални планове се очакваше да продължи три години. Финансирането в тази фаза се осигурява при недостиг на ликвидност при някои от участващите национални схеми. При наличие на такъв недостиг до 20% от него могат да бъдат поискани от единната схема, докато останалите 80% трябва да бъдат осигурени от други източници. В допълнение към това като втора стъпка ЕСГВ може да покрие до 20% от реализираната загуба от националните схеми. И в двата случая има горна граница на осигуреното финансиране.

Фазата на съзастраховане трябваше да продължи четири години. В тази фаза ЕСГВ осигурява финансиране и за националните схеми за преструктуриране на банки. За разлика от предходната фаза при тази се осигурява финансиране и се покриват загуби още от “първото евро”, а делът на общата схема постепенно се увеличава. С всяка следваща година след първата делът на общата схема от ликвидните нужди и от покритите загуби се увеличава с 20 процентни пункта, докато достигне 80%. В тази фаза няма горна граница на финансирането.

Във фазата на пълно застраховане единната схема осигурява финансиране за ликвидни нужди, покрива изцяло загубите при наличие на плащане от националните схеми или при искане за принос при преструктурирането на банки. Делът на ЕСГВ вече е 100%.

Ще се въведе ли схемата?

urn:newsml:dpa.com:20090101:110Срещу това предложение обаче има възражения. Те са свързани с опасенията на някои от държавите относно субсидирането на изоставащите или създаването на допълнителен морален риск. Създаването на единната схема за гарантиране на влоговете фактически започна още през 2012 г. Първите две стъпки вече са направени, докато последната за момента не изглежда изпълнима. Германия и някои от останалите държави с по-ниски дългове, например Нидерландия, разглеждат това предложение като още един начин те да бъдат заставени да плащат за проблемите в по-слабо дисциплинираните държави-членки.

Самите те обаче също имат неприятен опит със сериозни банкови кризи. Може да се окаже, че всъщност техните банкови системи биха спечелили не по-малко от тези на Италия или Испания от единна схема за застраховане на депозитите, тъй като тя би намалила риска от масово теглене. Позицията на канцлера Меркел по въпроса е, че съвместното застраховане на депозитите може да бъде въведено в далечното бъдеще. Финансовият министър Шулц заяви, че прогресът на тази схема е по-труден отколкото въвеждането на промени при преструктурирането на банките.

Същевременно в края на 2017 г. Европейската комисия направи ново предложение за съвместно гарантиране на банковите влогове. То обаче не изглежда достатъчно смело, тъй като оставя твърде висок риск за националните правителства, като по този начин не успява да реши проблемите на системата. Според него в първоначалната фаза на националните гаранционни схеми ще се осигурява само временна ликвидна подкрепа. Тази подкрепа ще трябва да бъде обратно възстановена, така че загубите остават само за националната схема.

Това се отдалечава от самата идея за банков съюз – рисковете да бъдат управлявани и споделени сред цялата еврозона. По този начин ще се продължи фрагментирането на пазарите и системата може да стане по-податлива на шокове. Банките във финансово по-стабилните страни ще привличат депозити при по-ниска цена.

Поради тези развития се обсъждат промени в Единния фонд за преструктуриране. Настоящият максимален размер на средствата в него е 55 млрд. евро, като набирането им ще се случи постепенно. По-солидната подкрепа за фонда би означавала той да може да бъде финансиран от Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ). Това би позволило на ЕС да се справя с кризи с банки от по-голям мащаб, например Дойчебанк, които биха могли да застрашат цялата банкова система.

Друга възможност е да се направят промени в ЕСМ, които биха му позволили да кредитира държави без ангажименти от тяхна страна за фискална консолидация или структурни реформи. Последният вариант изглежда напълно неприемлив, тъй като ще допринесе за сериозно повишаване на моралния риск. Понастоящем фондът може да се намесва след като инвеститорите в облигации и акции са понесли загуби в процес, който е обозначен като споделяне на загубите.

Необходима е пътна карта за приемането на схема за съвместно застраховане на депозитите, която да покаже, че намеренията за завършване на банковия съюз са сериозни. При това е важно да се изгради такава рамка, която да не позволи злоупотребите със средствата от фонда. Така вноските на отделните банки трябва да са обвързани с рисковете, които те са поели. Това трябва да създаде стимули за банките да намалят тези рискове, за да плащат по-ниски вноски. Такива мерки биха били понижаването на размера на необслужваните кредити, на дериватите или на прекомерните инвестиции в държавни облигации.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. бате боико кадее референдума за евро зоната да видим колко хора искат да влезнем англия излиза та нии да се наврем в тая помияя неи чесно гърция като влезна стана ли батак стана аз работа за 20 лв някви керливи на правете заплати те 3 4 хиля ди евро да ама 20 евро на ден неи чесно не щтем помиското евро…..

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.